Българският износ през 2020 г. e 31,9 милиарда щатски долара

Дата: 06.08.2021 Коментари: 0
Снимки (1)
Българският износ през 2020 г. e 31,9 милиарда щатски долара
Българският износ през 2020 г. e 31.9 млрд. щ.д.[1], показва анализ на тема „Мястото на България в световния износ през 2020 г.“ с автор Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в Българска стопанска камара (БСК). Това е по-малко от износа през 2019 – 33,4, и през 2018 – 33,7 млрд. щ.д. Въпреки това България се изкачва на 58-мо място сред всички износители в света (60-то място през 2019 г. и 64-то за 2018 г.), непосредствено след Нигерия и Литва и преди Оман и Колумбия. В ЕС сме на 21-во място (20-то място за 2019 г.), преди Хърватия, Естония, Латвия, Люксембург, Кипър и Малта. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са: Литва – 33 млрд. щ.д., Словения – 37 млрд. щ.д., Финландия – 66 млрд. щ.д., Словакия – 86 млрд. щ.д., Дания – 107 млрд. щ.д., Ирландия – 184 млрд. щ.д.
 
На база огледални данни, България е изнесла стоки за отбраната поне за 615 милиона щ.д. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. Припомняме, че за 2019 г. износът на специална продукция се оценява на 560 мил. щ.д., за 2018 г. – 780, а за 2017 г. – 1.2 млрд. щ.д. От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, т.е. НСИ третира тази информация като конфиденциална.
 
Спадът на износа ни в щатски долари за 2020 г. спрямо 2019 г. е 4.4%, а кумулативно за последните 5 години има ръст от 20%. Световният внос е намалял със 7% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 години е 3%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.
 
Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители (горива и електроенергия). Тези 4 групи стоки формират 1/3 от износа ни.
 
 
 
 
[1] Източник на данните е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност. Една от причините да ползваме този източник е необходимостта от съпоставка с износа и вноса на другите държави. Затова стойностите са в щ. д. Това се отразява в неголяма степен на някои изводи, поради променящите се валутни курсове през годините.