Държавите от ЕС могат да се възползват от временната рамка на ЕК за държавна помощ

Дата: 24.03.2020 Коментари: 0
Снимки (1)
Държавите от ЕС могат да се възползват от временната рамка на ЕК за държавна помощ

Франция, Германия, Италия, Португалия и Дания представиха схеми за държавна помощ, които бяха одобрени от Брюксел в рамките на часове, съобщи БНТ.

Франция мобилизира повече от 300 млрд. евро подкрепа за икономиката и всички компании, засегнати от пандемията. Фреската инвестиционна банка Bpifrance ще предоставя кредити с държавни гаранции на предприятия с до 5000 служители.

Италия уведоми Комисията за схема за държавна помощ от 50 млн. евро за производство и доставка на медицински изделия и лични предпазни средства.

Германия задейства схеми за предоставянето на кредити с държави гаранции за бизнеса, като кредитите могат да достигат до 1 млрд. евро за компания, в зависимост на нуждите на дружествата. Кредитите ще се предоставят от германскат банка Kreditanstalt für Wiederaufbau (“KfW”).

Дания одобри държавна помощ от 130 млн. евро за малките и средни предприятия.

Португалия задейства четири схеми на стойност 3 млрд. евро за подпомагане на португалската икономика.

Миналата седмица Европейската комисия прие Временна рамка, която ще позволи на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на епидемичния взрив от COVID-19, припомня националата телевизия.

Рамката позволява на държавите членки да гарантират, че всички видове предприятия имат достъп до достатъчно ликвидност, както и да не позволят на икономическата дейност да спира по време на епидемичния взрив от COVID-19 и след него.

Временната рамка предвижда пет вида помощ:

1. Преки безвъзмездни средства, избирателни данъчни предимства и авансови плащания: Държавите членки ще могат да въвеждат схеми за отпускане на максимум 800 000 EUR на дружество с цел посрещане на спешните му нужди от ликвидност.

2. Държавни гаранции за заеми, които дружествата са взели от банки: Държавите членки ще могат да предоставят държавни гаранции, за да гарантират, че банките ще продължат да отпускат заеми на клиентите, които се нуждаят от тях.

3. Субсидирани публични заеми за дружествата: Държавите членки ще могат да отпускат на дружествата заеми с изгодни лихвени проценти. Тези заеми могат да помогнат на предприятията да посрещнат непосредствените си нужди, свързани с оборотния капитал и инвестициите.

4. Предпазни мерки за банките, които отпускат държавна помощ на реалната икономика: Някои държави членки планират да се възползват от съществуващите способности на банките да отпускат заеми и да ги използват като канал за подкрепа на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия. В Рамката се пояснява, че такава помощ се счита за пряка помощ за клиентите на банките, а не за самите банки, и се съдържат насоки за това как нарушаването на конкуренцията между банките да бъде сведено до минимум.

5. Застраховане на краткосрочни експортни кредити: С Рамката се въвежда допълнителна гъвкавост за начина, по който се доказва, че определени държави не представляват продаваеми рискове, което дава възможност на държавата да предоставя застраховане на краткосрочни експортни кредити, когато е необходимо.

Поради ограничения размер на бюджета на ЕС основните ответни действия ще дойдат от националните бюджети на държавите членки. Временната рамка ще спомогне подкрепата да бъде насочена към икономиката, като същевременно ограничава отрицателните последици за равните условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

Поради тази причина временната рамка съдържа редица предпазни мерки. Така например тя обвързва субсидираните заеми или гаранциите, предоставени на предприятията, с мащаба на стопанската им дейност, като взема под внимание техните разходи за заплати, оборот или нужди от ликвидност, както и използването на публичната подкрепа за оборотния или инвестиционния капитал. Следователно помощта следва да помогне на предприятията да преживеят икономическия спад и да се подготвят за устойчиво възстановяване.

Временната рамка допълва многобройните други възможности, с които държавите членки вече разполагат, за смекчаване на социално-икономическите последици от епидемичния взрив от COVID-19.

Така например държавите членки могат да въведат общоприложими промени в полза на предприятията (напр. отлагане на плащането на данъци или субсидиране на работата с намалено работно време във всички сектори), които не попадат в обхвата на правилата за държавната помощ. Те могат също така да компенсират дружествата за вреди, претърпени вследствие на епидемичния взрив от COVID-19 и пряко причинени от него. Това може да бъде полезно за подпомагане на особено тежко засегнатите сектори, като транспорта, туризма, хотелиерството и ресторантьорството, както и търговията на дребно.

Рамката ще бъде в сила до края на декември 2020 г. С цел гарантиране на правна сигурност Комисията ще прецени преди тази дата дали е нужно действието на Рамката да бъде удължено.