Списанието

Изберете рубрика:

 

Важно е, че съумяхме да предоставим избор на потребителя

Брой 10, октомври 2010

Дата: 01.10.2010 Коментари: 0
Снимки (1)
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ | министър на земеделието и храните

Всеки потребител сам трябва да вземе решение, какво да избере, какво му се предлага и какво иска да си закупи

В последните няколко месеца министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов е почти постоянно във фокуса на общественото внимание. Той поде кръстоносен поход срещу понякога доста, меко казано, нетрадиционното съдържание на традиционните за българската трапеза продукти. Въведоха се държавни стандарти за основни храни, като сирене и кисело мляко, и утвърденият стандарт за месни продукти „Стара планина”, очаква се и въвеждането на стандарт за хляба, виното и ракията. Новите стандарти, изглежда, се радват на голям интерес от страна на потребителите и производителите. Попитахме министър Найденов за резултатите и очакванията му от въвеждането на тези стандарти, както и по някои други въпроси, като дългоочакваното създаване на Агенцията по храните.

Министър Найденов, какви са резултатите от въвеждането на стандарта за месни продукти „Стара планина”?

Въвеждането на утвърдените стандарти „Стара планина” при месните продукти получава голямо одобрение от страна на потребителите. Въпреки че не са задължителни за производителите, стандартите въвеждат много строги условия за състава на продуктите и по-скоро за ограничението на някои добавки. Това от своя страна е предпоставка за голямото им търсене и добрата им реализация на пазара. Отчита се голям потребителски интерес към тези продукти. Производителите на месни продукти „Стара планина” сами признават, че изпитват затруднения при изпълнението на заявките поради голямото им търсене. Така че резултатът от въвеждането на стандарти е положителен и работата в тази посока ще продължи.

Как ще отговорите на съмненията, че няма лаборатории за стриктен контрол по спазването им?

Контролът при производството на продуктите „Стара планина” е изключително стриктен. Има, от една страна, физически контрол, и от друга – лабораторен. Продуктите „Стара планина” се произвеждат при физическото присъствие и постоянен контрол на инспекторите от ДВСК. В рамките на лабораторния контрол при установяване на разминаване на резултатите от изследването на физикохимичните показатели със заложените в стандарта норми това означава, че не са спазени изискванията за вида и съотношението на вложените суровини. Има и процедури по самоконтрол в самите месопреработвателни предприятия. Законово изискване е през определен период от време фирмите да вземат проби от продукцията си, да ги дават в лаборатории и да следят за качеството. Въведени са и отделни технологични дневници, в които технолозите на предприятията записват само партидите по „Стара планина”.

Не считате ли, че предварително обявените от вас цени на тези продукти, както и строго фиксираното съдържание на колбасите, кебапчетата и каймата със стандарта „Стара планина” в известна степен представляват държавна намеса на свободния конкурентен пазар?

Няма такава намеса. Ние сме длъжни да осъществяваме контрол върху качеството на продуктите. По отношение на цените: както виждате, продуктите с по-високо качество и направени само от месо не могат да струват 2 лева. Очевидно в евтините продукти има не само месо и те задължително трябва да обявяват останалите примеси и съставки. Цените се определят от самите производители и е тяхна преценка, какви надценки си слагат.

Кога можем да очакваме появата в търговската мрежа на кисело мляко и сирене по утвърдения държавен стандарт?

Кисело мляко по държавен стандарт ще бъде пуснато на пазара, след като премине срокът на годност на пробната партида. Има фирми, които вече са преминали предварителния контрол на експертите, и много скоро може да бъде пуснато на пазара българско кисело мляко по БДС. То ще се разпознава от потребителите по надписа „Българско кисело мляко” на капачката и ще носи съответния БДС номер. След като минат тестовете на продуктите на фирмите, резултатите ще бъдат изпратени в патентното ведомство, откъдето в срок до 3 седмици трябва да разрешат производството. При сиренето по БДС процедурата става по-бавно, защото този продукт първо зрее 45 дни, а след това трябва да се изчака и изтичането на срока на годност. Едва след това може да се правят изследвания и да се каже дали взетите проби отговарят на изискванията на стандарта.

Как ще коментирате твърдението на председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров в интервю за агенция „Фокус”, че въпреки мерките на НВМС за повишаване качеството на продуктите на пазара продължават да се търсят млечни стоки с растителни мазнини?

Всичко е въпрос на личен избор. Всеки потребител сам трябва да вземе решение, какво да избере, с какви средства разполага, какво търси, какво му се предлага и какво иска да си закупи. Това е индивидуално решение, което всеки взима сам. Има много фактори, които оказват своето влияние върху крайния избор. Важно е, че съумяхме да предоставим избор на потребителя, той може да прецени сам и да избере дали да консумира продукти с растителни мазнини, или да се насочи към млечни продукти. Направихме всичко възможно потребителите да бъдат информирани, да не бъдат подвеждани и да знаят какво им се предлага на пазара.

Напоследък се заговори за въвеждане на стандарт за виното и ракията – кога можем да очакваме по-конкретни действия по въпроса?

Създадена е работна група, която да изготви в срок до 15 октомври т.г. нов Закон за виното и спиртните напитки, в който всички текстове ще бъдат прецизирани и променени, и по този начин вече ще се знае, че когато пием вино, то ще бъде вино, направено само от грозде. Санкциите в новия Закон за виното и спиртните напитки ще бъдат насочени към нелоялни производители, които използват нерегламентирани съставки във виното. Тъй като това е Закон за виното и спиртните напитки, промените и санкциите за производството на спиртни напитки, вкл. и на ракия, ще бъдат аналогични с тези на вино.

В тази връзка – колко големи, според вас, са шансовете ракията да бъде регистрирана като национален продукт в ЕС?

Шансовете ракията да бъде регистрирана като национален продукт пред Европейския съюз са реални. Възложено е на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) да подготви документите от страна на Министерството на земеделието и храните и в много кратък срок да направи всички проучвания по повод защитата на ракията. От страна на ИАЛВ се работи с бързи темпове за осъществяването на тази инициатива. По подобие на Франция и Гърция, които са защитили съответно френския ром и узото, ние искаме да защитим ракията. Няма да искаме ексклузитет на ракията за целия Балкански полуостров, а само за района на Република България. По този начин няма да ощетим държави като Сърбия, Македония, Словения и Турция, които също произвеждат подобна напитка. Технологията и съставът на българската ракия я правят уникална в цяла Европа, с което ще искаме признаването й за национален продукт. За подаването на документите към акцизния комитет, както и за защитата й, трябва да докажем, че ракията в България се прави от векове. Най-важното е да се намерят исторически факти, че по нашите земи за първи път са варили ракия. Затова в каузата ще бъдат привлечени археолози и историци. Гърците са обещали съдействие – да предоставят и техни летописи, в които се говори за напитка, от която византийските императори се опивали в земите на Орфей, дори когато я разреждали с вода. Явно не е ставало дума за вино или узо, а най-вероятно именно за нашенската ракия. Работна група от министерствата на земеделието, финансите и икономиката ще събира доказателства за пред Брюксел, че ракията е българска. В нея ще участват и представители на Националната лозаро-винарска камара и на Асоциацията на производителите, търговците и вносителите на спиртни напитки. Защитата на ракията пред ЕС ще бъде национална кауза, в която се включват всички. От тази кауза печелят всички – производителите, потребителите и държавата. Първите ще продават по-големи количества, вторите ще я пият на по-ниска цена, а България ще печели имидж.

Има ли развитие по въпроса с регламентирането на достъпа на дребните земеделски производители до пазара?

Беше създадена работна група, която изготви проект на наредба за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Съгласно европейското право, проектът беше изпратен за нотификация на Европейската комисия (ЕК). След извършване на корекции на някои текстове в съответствие с препоръките от становището на ЕК наредбата беше повторно изпратена за становище на 20 септември.

Кога можем да очакваме Агенцията по храните да заработи?

Изготвен е законопроект за създаване на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), който в момента е на вътрешно ведомствено съгласуване. Съгласно утвърдения график, законопроектът следва да бъде приет от Народното събрание до края на 2010 г. След неговото публикуване в Държавен вестник ще стартира дейността на БАБХ.

Христина Димитрова