Списанието

Изберете рубрика:

 

Следващата година ще бъде много предизвикателна за бранша

Брой 5, май 2015

Дата: 04.06.2015 Коментари: 0
Снимки (1)
Следващата година ще бъде много предизвикателна за бранша

Владислав Михов e главен мениджър на JTI България от 2012 г. Той има над 20-годишен опит в местната и международна цигарена индустрия. Работата му в сектора започва през 1992 г. като „Супервайзър национални продажби” в международната компания RJ Reynolds. Назначен е за мениджър за България на компанията през 1996 г. В периода 2000-2007 г. отговаря за доставката на марките на JTI за duty-free пазарa у нас и участва в различни проекти за бизнес развитие в други страни. През 2008 г. става търговски директор на JTI България.

Къде е България на картата на търговията с тютюневи изделия?

България е интересен пазар, доста различен от другите. Причините са няколко. Страната има утвърдена култура и традиции в производството на тютюн и тютюневи изделия. Това оказва влияние върху търговията и потребителите. От друга страна, е един високо конкурентен и относително малък пазар, съпоставяйки го отново с Европа. У нас активно оперират общо 7 компании – 4 мултинационални, 1 регионална и 2 местни. Седем компании на пазар, който се оценява на около 9,4 9,5 млрд. къса, говоря за легален пазар според маркетинговите проучвания, показва изключително висока конкурентна среда. Очевидно този факт е свързан и с особеното географско положение на страната.

Смятате ли, че пазарът е достатъчно наситен с компании, предлагащи тези продукти или има място и за други участници?

Свободният пазар е отворен за всеки един участник, който иска да работи в него. Въпросът е дали има знанията, уменията и капацитета, за да го направи.

С какво се отличава дистрибуционната схема на разпространение на тютюневи изделия от тази на другите бързооборотни стоки?

Заради естеството на продукта и по-различния и комплексен режим за производство и внос всеки опит тези продукти да бъдат дистрибутирани съвместно с други на този етап на българския пазар е трудно да успее. Това е стока с много голяма тежест на акциза и ДДС в крайната цена, разпространява се на голям брой точки за продажба, спазват се съответните рестрикции, съществува определена тежест при плащанията, необходимо е тяхното гарантиране. Всичко това изисква специфични умения, а като прибавим и наситената конкуренция и съществуващата висока степен на лоялност към бранда, ще видим, че тук не става въпрос за използване само на най-добрия логистичен модел за достигне на стоката от производителя до потребителите, а за необходимост от активни, целенасочени и системни усилия. Изисква се и специална система за охрана, обезпечаване на сигурността, лицензионен режим, т.е. това е една голяма инвестиция, която трябва правилно да бъде преценена и управлявана.

През кои търговски канали се реализира по-голямата част от тютюневите изделия у нас?

Традиционна търговия е водеща при реализацията на този вид продукти. Нашите данни показват, че около 80% от оборота минава през тях и по-малка част през обектите от формата „Модерна търговия”. В различните региони видът на обектите е различен – в големите населени места са водещи специализираните магазини и киоските, а в по-малките кварталните магазини, тип „бакалия”. Това би могло да се обясни със спецификата на тези обекти, защото например едва ли някой ще се качи на колата си, за да отиде до хипермаркета само за цигари.

Какво е специфичното за българския потребител на тютюневи изделия? Според Вас лоялен ли е към бранда?

Профилът на българския потребител е силно поляризиран. Има хора, които на всяка цена искат да изразят себе чрез продуктите, които потребяват и се насочват към високия ценови сегмент, т.е. към световноизвестни марки с имиджови характеристики. Съществува голяма категория потребители, които потребяват това, което могат да си позволят, и цената е основният фактор за тях. Например в едно проучване се открои група, която яростно защитава собствения си избор и отрича всичко останало, т.нар. лоялни потребители. Лоялността в нашата категория според последните данни, с които разполагаме, е около 80%, но е в процес на спад. Така че профилът е толкова различен, че не може да бъде подреден, за да се обобщи. Има обаче една тенденция, която ние забелязваме напоследък българският потребител има изключително голям избор и разбира, че най-доброто за него е балансът между цена и качество. Друг характерен момент е, че у нас се потребяват предимно 100 мм цигари и тип „слим”. Те доминират на пазара с над 60% от обема.

Водеща ли е цената при избора на продукт от тази категория? Колко отделя един потребител от сумата, с която разполага, за тютюневи изделия?

Последните проучвания показват, че средно на ден българският потребител трябва да отдели 17% от своя свободен разполагаем доход, за да си закупи кутия цигари на средна цена. Това е един много висок показател за Европа, тоест пазарът е с много висока ценова чувствителност. Това е обяснимо с оглед на доходите на потребителите от една страна, и от друга с нивата на акцизно облагане заради членството ни в ЕС.

Какви са иновациите, предложени от сектора наскоро?

Секторът предложи много иновации през последните години – капсули, дължина и дебелина на цигарата, различни филтри, елиминиране на остатъчна миризма и т.н. Но наситеността на пазара, високата конкурентност, традиционността на българския потребител не отварят кой знае какви ниши за иновации. Кога един потребител може да се възползва от тях? Когато разполага със средства, за да си ги позволи.

На какъв етап са обсъжданията в Европейската комисия на превенциите за ограничаване на тютюнопушенето чрез промени в опаковките на цигарите, забрана на определени видове тютюн и др.?

Решението вече е взето в ЕС, директивата за тютюневите изделия е приета и предстои нейното въвеждане в законодателствата на всички държави, членки на Европейския съюз. Увеличават се предупредителните здравни надписи, съдържащи изображения, те стават до 65% от лицето и гърба на кутията и се стандартизират размерът и формата на опаковките (минимум 20 цигари и 30 грама тютюн за пушене). Ментоловият аромат ще бъде забранен от 2020 г. До май 2016 г. трябва да бъде синхронизирано законодателството с изискванията на директивата, след това идва гратисен период до една година, по време на който пазарът да се „изчисти” от предишните продукти. В допълнение от следващата година акцизът ще бъде увеличен според календара, одобрен от правителството, който е свързан с европейските директиви за облагане с акциз на тютюневите изделия. Така че ни предстои една много интересна и предизвикателна година.

Според шефа на Агенция Митници Ваньо Танов процъфтява нелегалното разпространение на легални цигари. Бихте ли обяснили основателно ли е твърдението и какъв е според Вас делът на сивия сектор?

Според съществуващите данни, с които разполагаме, делът на нелегалната търговия при цигарите е 20% в основните 14 града в страната. А колко е в по-малките градове и села, пограничните региони...? Ако вземем и това предвид, процентът ще е много по-висок. Продукт, произведен нелегално, за който не са платени данъци към държавата, продава се извън системата на лицензирани обекти въпросът е следи ли някой за качеството му, кой печели от него, къде се произвежда и как се разпространява този продукт? Според изчисленията на различни организации и анализатори този процес води до загуба на бюджета от около 400-500 млн. лв. годишно. През последните няколко месеца върви системна преса срещу контрабандата и силно се надявам, че това ще продължи и занапред и ще се установи траен натиск срещу незаконната търговия. От този контрол през месеците април и май вече има видими резултати. Правителството многократно заяви, че си е поставило за цел и се бори с проблема, и легалната индустрия напълно подкрепя това.

От 2016 г. е предвидено рязко увеличение на акциза. Какво поскъпване на цигарите можем да очакваме?

Това, че ще поскъпнат продуктите, е факт. Акцизният календар е ясен, структурата също е определена, което води до предвидимост на средата, в която ние ще работим, благодарение на решението на правителството да се въведе такъв календар в закона. Цените са един от въпросите, свързани с конкуренцията на пазара и всяка компания следва своя собствена стратегия. Сега минималният акциз е около 76 евро на хиляда къса, а трябва да стигне до 90 евро през 2018 г. заради директивите на ЕС. Право на производителите е да преценят как да променят цените си. Що се отнася до конкретна промяна на пазара, вдигането на акциза ще доведе може би донякъде до пренасочване към по-достъпни продукти. Но при тази силна конкуренция е трудно да се правят прогнози. Важното е, че ако сега има предприети мерки от страна на правителството за борба с контрабандата, догодина те ще са още по-важни за стабилността на легалния пазар. Акцизите върху тютюневите изделия генерират около 1,8 млрд. лв. годишно за държавния бюджет и тези приходи могат да бъдат защитени единствено със засилен натиск срещу незаконната търговия. От друга страна, това би защитило и интереса на легалните производители и легалните търговци, които правят своя бизнес по правилата.