Списанието

Изберете рубрика:

 

Храни даряват основно производители, с търговските вериги си сътрудничим в определени кампании

Брой 12, декември 2014

Дата: 12.12.2014 Коментари: 0
Снимки (1)
Храни даряват основно производители, с търговските вериги си сътрудничим в определени кампании

Българска хранителна банка доставя храна за над 15 хил. нуждаещи се българи. Кои са нейни учредители, как точно функционира структурата, колко храни и от кои продуктови категории основно се даряват, за всичко това малко преди 3-я рожден ден на банката, разговаряхме с изпълнителния й директор Цанка Миланова

-  Госпожо Миланова, кога и защо беше създадена Българска хранителна банка?

- България е най-бедната европейска страна, данните показват че около милион и половина българи живеят под прага на бедност. Макар да липсва статистика колко храна се унищожава у нас, от проучване на Европейската комисия и при приложен минимум сценарий, хипотетично се приема, че всеки българин годишно унищожава около 100 кг. храна. Решението, което предлага хранителната банка е да бъде свързващото звено, което дава решение едновременно на двата проблема. Тя е надеждният партньор на бизнеса, който може да получи тази храна и максимално бързо и ефективно да я предостави там, където има нужда.

Хранителната банка е създадена като неправителствена организация в края на януари 2012 г. , след дълъг и задълбочен процес на проучване на нуждите на хората и възможностите и интереса от страна на бизнеса да подкрепи създаването и развитието на подобна организация. Нейни учредители са 7 компании от бизнес сектора и 2 неправителствени организации.

- Кои бяха те?

- Едната неправителствена организация е „Фора”- фондация за общностно развитие, която инициира целия процес на проучване и предварително планиране. Другата беше Асоциацията на месопреработвателите. Търговските дружества бяха „Тандем”, ”Био България”, ”Монделийз България”,  „Бела България”, една компания от телекомуникационния сектор „Нетера”, инвестиционната компания „Сагита”, част от която е брандът „БГ Меню” и търговската верига „Пикадили”. Те се ангажираха да подкрепят развитието на банката.

В качеството си на учредители те имат различен принос – някои направиха парична вноска, други участваха с експертиза и опит, трети предоставиха транспортни средства.

- Как точно работи банката, какви са нейните основни дейности и функции?

- Мисията на банката е да предоставя допълнително хранително подпомагане, спасявайки годни продукти. Обикновено до нас достига храна, която не може да бъде реализирана в търговската мрежа поради произведени по-големи количества, при нарушен търговски вид, поради изтекли промоции, заради които дадени продукти са брандирани и съответно не е подходящо да бъдат в магазините, но най-често поради изтичащ срок на годност.

Повечето от дарителите ни се доверяват като партньор, който максимално бързо може да разпредели продукти с изтичащ срок на годност. Храните, които получаваме са най-често от големи производители, както и от търговци на свежи плодове и зеленчуци. Последните са ангажирани в рамките на нашата програма „Витамина”, която се случва на територията на тържище „Слатина – Булгарплод”. Наши доброволци обикалят по няколко пъти в седмицата всички търговци и целта им е да спасят свежи плодове и зеленчуци, които да се раздават на нуждаещи се деца и млади хора в риск.

През цялата изминала година, наша приоритетна задача беше да изградим логистичен капацитет, който да дава достатъчно основание на бизнеса да ни избере като партньор. Имаме около 300 кв. м. площ за съхранение на различен тип храни. Половината от тях са за сухо съхранение на трайно пакетирани храни, останалата част е зона за температурно съхранение. И двата склада се намират на територията на най-голямото тържище за плодове и зеленчуци „Булгарплод” и са ни предоставени безвъзмездно от фирмата, която стопанисва тържището.

- Чия отговорност е транспортирането на храните до вас и от там до крайните потребители?

- Практиките са различни, имаме дарители, които правят доставки до нашия склад, което значително ни улеснява и спестява разходи. Има и такива, с които все още не можем да постигнем регулярност на даренията, ясни заявки и точни количества и това налага когато предложат дарение, ние да реагираме бързо и да отидем с наш транспорт, за да извозим хранителните продукти. Разполагаме с три микробуса с температурен режим на транспортиране и един пикап.

За да доставим продуктите до крайния потребител, работим с партньорски организации, които имат програми за хранително подпомагане, или пък предоставят услуги, които включват компонент хранене. Така за кратко време, можем да разпределим храна, която да достигне до няколко хиляди човека.

За изминалата година партньорските организации, на които сме предоставили храна са над 65 и посредством тях сме подпомогнали над 15500 нуждаещи се хора.

- Какво количество храни е минало през банката през изминалата година и кои са най-честите продуктови категории?

- През 2013 г. банката е получила и разпределила над 260 тона храна. Около 32% от нея са млечни храни – кисело и прясно мляко, млечни десерти и напитки. Почти  40% е делът на свежите плодове и зеленчуци. Под 1% са месо и риба. Твърде малък е делът и на трайните пакетирани и консервирани храни – отново под 1%.

- Кой може да бъде ваш партньор и как да се свърже с вас?

- Всяка компания, която произвежда, преработва, или е търговец на храна. Важно условие за нас е даряваните продукти да са с оставащ срок на годност. Второто важно условие е те да бъдат придружени от съответните документи, които гарантират техния произход и съответствие с утвърдените европейски стандарти за безопасност и качество. Също така е необходимо дарителят да подпише нашия приемно-предавателен протокол. Единствено така можем да гарантираме пълна проследимост на храната.

- С колко компании работите към момента? Можете ли да кажете колко от тях са производители и колко търговци?

- За изминалата година сме получили храна от 85 различни дарители, от които 49 са търговци на плодове и зеленчуци. Има такива, които даряват всеки месец, а някои търговци на плодове и зеленчуци дори всяка седмица.

Най-големият ни дарител е „Данон Сердика”. Те имат лидерската позиция за 2013 г. с почти 18% от всички дарения в количествено изражение, които банката е получила. От сектора с млечните храни има още 2 компании и благодарение на тях се постига високият дял от над 30% на млечните храни, които разпределяме – „Обединена млечна компания” и „Лактима”.

Сред останалите дарители, предоставили над 1000 кг храна през 2013 г. мога да посоча „Монделийз”, „Фрути Вег”, „Девин”, „Нестле”, „Люнея“, „Белла България“, „Куадрант Бевъриджис“ и др.  Търговските вериги не са сред основните дарители на хранителната банка.

- А как работите с търговските вериги?

- Въпреки, че не са дарители на храна, ние намерихме друг начин да си партнираме с някои от тях. Това става в рамките на кампанията „Един килограм доброта”, която се стараем да развием като традиционна. Тя е насочена към всеки, който иска да ни подкрепи. Механизмът на кампанията е свързан с присъствие на наши доброволци в търговски обекти, където отделният човек може да закупи продукти по индикативен списък – това са трайно пакетирани храни, които ние иначе не получаваме, защото са с дълъг срок на годност и могат много време да бъдат в продажба.  Важно е да спомена, че отделни лица не могат да бъдат дарители на хранителна банка, защото няма как да се гарантира безопасността на храната. Поради тази причина, търговската верига ни предоставя пространство и възможност да присъстваме на нейна територия, изготвя  промоционални и рекламни материали, комуникацията с потребителите е нейно усилие и за нейна сметка. Първата ни такава кампания беше в началото на юни и се проведе в 8 търговски обекта в София и благодарение на нея събрахме 4200 кг храна. Магазините бяха от веригите „Пикадили”, „Карфур” и „Фантастико”.

Това бе начин да намерим път към веригите и за други активности. Като пример мога да посоча „Карфур”, с които работихме за първи път през лятото, а впоследствие направихме още две кампании, само с тях, за подпомагане пострадалите от наводненията във Варна и Мизия. Постигнахме забележителен резултат – събрахме 2500 кг храни.

По принцип веригите подготвят банери, винили, вторично излагане на брандирани палетни зони, известяване в седмичните им брошури. За вторичното излагане се бяхме разбрали да изберат продукти и марки, които са разумни и като качество и като цена.

- Има ли данъчни облекчения за дарителите?

- За съжаление няма достатъчно данъчни облекчения за дарителите и България е една от малкото страни, които не са създали стимули за тях.

Единствената преференция, която дарител може да получи, е да приспадне до 10%  от стойността на данъка върху годишната си печалба. Това обаче означава, че онези, които не работят на печалба или не декларират положителен финансов резултат за годината, не могат да се ползват и от това единствено облекчение. В общия случай, обаче, ако един дарител декларира своето дарение, той веднага има ангажимента да заплати 20% върху стойността на дареното. Това е валидно дори за храните с изтичащ срок на годност, които ако не бъдат дарени, ще бъдат унищожени.

Така, ако преди говорехме за слаба дарителска култура, сега основният проблем се фокусира върху това, че няма достатъчно стимули, за да бъде направен разумен избор между изхвърляне и унищожаване, или безвъзмездното предоставяне на нуждаещи се хора.

- Какви са практиките в други държави?

- Има редица европейски страни, в които  действа нулева ставка на ДДС при дарението на храни. Стимулите в други страни невинаги са обвързани с намаляване или нулева ставка на ДДС, макар в много държави да има диференцирана ставка. Има и други механизми, които са се наложили като работещи – количествени ограничения на храните за даряване или специален режим на подкрепа на хранителните банки, при който храните, дарени на подобни организации не се облагат с ДДС.

Не на последно място,  в някои държави унищожаването на храна излиза много по-скъпо от това тя да бъде дарена, докато в България това е точно обратното.

- Кой регулира дейността ви?

 - Макар и неправителствена организация, ние сме регистрирани като оператор  на храна, тъй като законодателството ни не познава модела на функциониране на хранителната банка. Поради тази причина ние подлежим на текущ контрол от Българската агенция по безопасност на храните, която стратегически подкрепя нашата орагнизация.

- В какви други инициативи участва Българска хранителна банка?

- Развиваме програма за спасяване на приготвена храна от ресторанти, хотелски вериги, топлите зони в търговските обекти, или фреш зоните, където се пакетират деликатеси и сирена.

Имаме и проект за компании, които искат да ни подкрепят с храна, но не са представители на хранителния бизнес. Предлагаме им съдействие за избор на подходящи храни и логистична подкрепа - когато съберат определена сума пари, посредством наши и техни представители закупуваме  определено  количество храни. В последствие с наш транспорт, продуктите отиват в някой от складовете ни, а от там се разпределят към нуждаещите се. Само така може да се гарантира безопасността и проследимостта на храната.


Елина Пулчева