Списанието

Изберете рубрика:

 

Пандемията отключи патриотичния копнеж за български продукти

PROGRESSIVE Digital - Summer Edition

Дата: 03.09.2020 Коментари: 0
Снимки (1)
Пандемията отключи патриотичния копнеж за български продукти

В началото на април, в разгара на кризата с COVID-19 и наложеното извънредно положение, управляващите решиха да изместят фокуса на потребителите от пандемията към тема, тлееща от години в общественото пространство. Горещият картоф, разбира се, беше въпросът има ли достатъчно български продукти в магазините, които да сгреят сърцата на патриотично извисените потребители, които „по принуда” слагат западна продукция в пазарските си колички. „Проблемният“ дял на българските продукти в търговските вериги през годините бе обсъждан, предлаган в текстове за изменение в закона за храните, но никога не се достигна до крайното му разрешаване на държавно ниво. С приемането на Закона за извънредното положение обаче, управляващите видяха широко отворена врата, през която най-накрая да прокарат и тази неостаряваща идея. Така се появи постановление за „осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти, представляващи вериги от магазини“, което бе прието във връзка със Закона за извънредното положение.

По този начин датата 7 април 2020 година бе запомнена в света на бързооборотните стоки като денят, в който министерството на земеделието пукна черешовото топче, с което създаде смут и суматоха и няколко седмична криза, в която търговци и управляващи, представители на браншови организации и производители си прехвърляха позиции, критики, обвинения.

Свежи идеи по време на чума

Постановлението, изготвено от Министерство на земеделието и храните въвежда изисквания към търговските веригите у нас за продажбата на основни хранителни продукти. В текстовете му е посочено, че във всички вериги специално трябва да се обособят щандове, на които да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко, риба и рибни продукти, прясно месо и яйца, пчелен мед и пресни сезонни плодове и зеленчуци с български произход. Пространствата, на които тези щандове трябва да се разполагат, трябва да са с площ не по-малка от половината от търговската площ, на която се продават съответните категории храни. И не само – те трябва да бъдат обозначени по подходящ начин, така че за всички потребители, преминаващи през магазините да е повече от ясно, че предлаганата продукция е българска. Друго задължение към веригите, според текстовете на земеделското министерство, е веригите да купуват храните от споменатите категории директно от производители, които работят в радиус от 200 км от областния център, в който работи самата верига. За магазините, които ще бъдат засегнати от промяната, министерството въвежда и следното пояснение – това са търговски обекти, представляващи вериги от магазини за самообслужване, за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, които имат обекти в повече от три административни области на територията на страната.

Друга идея със скандален оттенък, която предизвика съмнения, че държавата се опитва да се намеси в ценообразуването, беше българските стоки да не се продават на промоционални цени, освен ако производителите не са дали изричното си писмено съгласие.

В защита на „поминъка“

Една от целите на текстовете в документа е „да бъде дадена възможност за предлагане на местна (регионална) продукция“, беше обосновката на ведомството. Според него приетото постановление има за цел да подкрепи малките и местни български производители, но не спира до там и включва мотива с най-силен заряд в българската народопсихология - „да запази поминъка им“. „Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат“, бе посочено в позиция на Министерството на земеделието, храните и горите.

Обективни анализи на предложенията

В първите дни след като се заговори за тестовете в новото постановление, в публичното пространство се появиха редица положителни и не до там позитивни реакции от засегнатите страни. Дори неутралните анализатори обективно припомниха въпрос, който неведнъж е бил поставян на масата за преговори за българските продукти, а именно – как точно се дефинира кой продукт е български? Ако е произведен на територията на България от производител, регистриран като български, но със суровини, внесени от друг пазар? Или пък произведен от суровини с български произход, но пакетиран в чужбина? Анализаторът Адриан Николов от Института по пазар на икономика (ИПИ) посочи и още един сериозен проблем – липсата на анализ дали българските производители са в състояние да отговорят на търсенето на потребителите. С особена сила това важи производителите на сезонни продукти като определени плодове и зеленчуци. Географската близост на доставчиците също бе посочена като объркващо изискване според анализатора. Според него то демонстрира пълно неразбиране за начина, по който работи моделът на логистика в модерната търговия, който в почти всички случаи разчита на централни складове и преразпределение на стоките през тях, което значително увеличава дистанцията. От друга страна, игнорира обстоятелството, че производството далеч не е равномерно разпределено на територията на страната, и съответно създава риск от пренасищане със стоки на едни места и пълното им отсъствие на други. Тежестта на пазара на София на фона на всички останали и обстоятелството, че в източната част на страната има значителна територия, която е на повече от 200 километра разстояние, означава, че предложената мярка на практика фаворизира производителите, разположени близо до столицата и наказва тези, които са далеч. По отношение на изключването на българските производители от промоциите, експертът от ИПИ бе категоричен, че това ще тласне цената на произведените у нас продукти нагоре и ще елиминира способността на веригите да ползват цените, за да насочват потреблението. От това според него биха загубили най-вече потребителите, тъй като при липсата на промоции те или ще запазят досегашното си потребление, но на по-високи цени, или ще свият обема на покупките си, или ще се преориентират към по-ниско качествени продукти на по-ниски цени.

Бурни реакции

Дни след като Министерският съвет прие постановлението, Сдружението за модерна търговия, в което влизат големите хранителни вериги у нас – Kaufland, Lidl, dm, T MARKET, Billa, dm, ProMarket, „Аванти” и „Фантастико”, обяви постановлението за неработещо, посочи, че не е участвало в срещи, на които да предложи мерки за подкрепа на българските производители, както и обвини министъра на земеделието Десислава Танева в деструктивно поведение спрямо бранша и работа в полза на определени играчи на пазара.
В същото време всяка една от веригите започна панически да атакува медиите с прессъобщения за акции, които по един или друг повод включват участието изцяло на български производители. В тях се подчертаваше делът на българската продукция в определени хранителни категории или като цяло в асортимента на съответния ритейлър. Малко преди Великден последва поредната вълна съобщения за българско агнешко, яйца, козунаци, плодове и зеленчуци, които ще преливат от щандовете на търговските обекти и ще радват трапезата на патриотичния потребител. Впоследствие настана модата на фермерските пазари през уикендите, като потребителите бяха изправени пред задача да изберат всяка следваща седмица кой паркинг на хранителна верига да посетят, за да се снабдят с продукти директно от производители.

Междувременно управляващите гласуваха и санкции от 15 до 25 хил. лв. при неспазване на изискванията на постановлението, разписано във връзка със Закона за извънредното положение. При повторно нарушение финансовите глоби ще са между 30 и 50 хил. лв.

Между прехвърчащите и крайно объркващи становища от едната и от другата страна, бе проведена и съвместна пресконференция с представители както на правителството, така и на представители на модерната търговия. И макар цялостното впечатление в края да бе, че двете страни са постигнали разбирателство, от Сдружението изпратиха дни по-късно нова позиция, в която изразяват недоволство от изненадата, че чрез медиите разбират за приети промени в постановлението, които не са били съгласувани с тях.

В извънредния си августовски брой PROGRESSIVE се обърна към по-големите вериги, за да разбере каква е нагласата им към българските продукти и производители и как развива продажбите именно на локалните брандове. Позицията си по темата решиха да споделят Kaufland, Lidl, T MARKET, Billa и Metro. На следващите страници може да научите най-важното, което те имаха да споделят за присъствието на българските производители в техния асортимент.