Списанието

Изберете рубрика:

 

Примерни сценарии за възстановяване на ХоРеКа сектора

Брой 7, юли 2021

Дата: 06.08.2021 Коментари: 0
Снимки (1)
Примерни сценарии за възстановяване на ХоРеКа сектора

Пандемията COVID-19 засегна всеки сектор на икономиката. Сътресението, предизвикано от нея, е важен тест за устойчивостта на икономиките на Централна и Източна Европа. Както фирмите, така и политическите лидери трябва да дадат ефективен отговор на бързо променящия се икономически пейзаж, се казва в доклада „Food Foresight: Въздействие на COVID-19 върху сектора на храните в Централна и Източна Европа“, изготвен от „Институт по агростратегии и иновации“ в България*.

 

Въпреки стабилния си растеж и относителната си устойчивост, хранително-вкусовата промишленост също е засегната. Макар сътресенията да налагат всеобхватен отговор в подкрепа на засегнатите, те също така ускоряват някои тенденции, които вече се развиват в рамките на хранително-вкусовата промишленост. Сътресенията, причинени от COVID-19, са уникални и не могат да се сравняват с други кризи през последните години, включително с Голямата рецесия от 2007 до 2009 г. И все пак съществува консенсус, че последиците от COVID-19 са налице както от гледна точка на търсенето, така и от гледна точка на предлагането в икономиката.

При промишленото производство България се класира малко по-добре през първите месеци от пандемията в сравнение с други държави от региона на ЦИЕ. Най-засегнато е производството на капиталови стоки, но при все това резултатите му са с 5-15% по-добри в периода между март и май 2020 г. По-късно – през юни и юли – растежът на България се забавя, докато средната стойност за ЦИЕ нараства по-бързо. Всъщност при всички категории България първоначално е малко по-слабо засегната, но и по-бавно се възстановява в сравнение със средното за ЦИЕ. При трайните стоки България е с 30 процентни пункта над ЦИЕ през април, докато по-късно през юли изостава с .3 п.п. При категориите на нетрайните стоки и храните положението е много сходно в България и ЦИЕ, като се отбелязва спад от около 10-15% през април 2020 г.

Експертите от института разработват няколко сценария на възстановяване, които в зависимост от развитието на ситуацията, биха могли да се приложат.

При сценарии „Пълно възстановяване”, може да се очаква множество ендогенни и екзогенни променливи да се придвижат в благоприятна посока. Поради изискването за благоприятни условия във всички аспекти този сценарий би могло да се определи като „оптимистичен” - ограничителните мерки се вдигат напълно. Създава се ваксина или лекарство и ваксината/лекарството се разпространява успешно; Облекчава се срива на движението на трудови ресурси и търговските потоци, както и на сектора „ХоРеКа”; Подобрява се доверието на бизнеса и потребителите; Главните търговски партньори и източниците на туристи се ползват от сходно благоприятни условия; Ефективна политическа подкрепа от страна на националните правителства за катализиране и привеждане в действие на ранни промени.

Сценарият „Нови правила” е резултат на комбинация от условия, които по някакъв начин са противоположни на онези в сценария „Един нов потребител”. За разлика от горепосочения сценарий при този потребителската база всъщност е недвусмислено готова да се завърне към положението отпреди пандемията, но последиците от правителствената политика – ограничителни мерки за сдържане на вируса – са такива, че това е до известна степен затруднено; Вдигането на ограничителните мерки не е гарантирано; Правителствената политика представлява смесица от финансова подкрепа и ограничителни мерки; Секторът „ХоРеКа” страда, като се опитва да се възстанови в атмосфера на хронически рискове и налагане на изолация, следователно ще се промени структурата на потреблението между секторите и между стоките в тях; Срив на веригите за доставки и пречките пред движението на сезонна (мигрантска) работна ръка; Потенциално забавяне и преустановяване на инвестициите в преработвателни мощности за храни, които генерират добавена стойност.

Резултати от анализа на сценариите и последици


Значителната зависимост от търсенето на ХоРеКа означава, че пълното възстановяване на селскостопанския сектор зависи от завръщането на туристическия поток в България; Ограниченията за движението на чуждестранни туристи и спадът в търсенето в сектора на услугите ще повлияят и на сектора на винопроизводството. Въпреки това съгласно новите потребителски правила местните винарни биха могли да се конкурират с по-скъпи чуждестранни алтернативи.

*Публикуваният текст от откъс от доклада „Food Foresight: Въздействие на COVID-19 върху сектора на храните в Централна и Източна Европа“, изготвен от „Институт по агростратегии и иновации“ в България. Целият текст и всички сценарии, можете да прочетете на https://agroinnovations.bg/