Списанието

Изберете рубрика:

 

COVID-19 – неочакваната заплаха

Брой 4, април 2020

Дата: 29.04.2020 Коментари: 0
Снимки (1)
COVID-19 – неочакваната заплаха

В началото на 2020 г. никой не можеше да предвиди размерите на задаващата се криза на световния пазар, породена от нов тип вирус, наречен COVID-19. Въпреки това редица компании започнаха да усещат затруднения в първите месеци на годината, с увеличаването на броя на заразените в Китай, откъдето тръгна пандемията. Причината е, че доставките на стоки и суровини от борещата се със скоростно разпространяващия се вирус втора пазарна сила в света, започнаха да се забавят.

В средата на първото тримесечие на годината започна да се говори все пооткрито за опасността коронавирусът да се превърне в пандемия и предстоящата световна рецесия, която ще последва от мерките, които всички държави по света трябва да предприемат с оглед овладяването на здравната криза. Ефектът на доминото застигна всяка държава, в която се появяваше случай на заразен, като в началото фокусът бе изцяло върху здравния аспект на новия световен ред, а със затягането на мерките на местно ниво и налагането на пълна карантина в цели градове и региони, вниманието все повече започна да се измества и върху икономическите последствия от пандемията.

Промени на държавно ниво

В България картината се измени коренно в седмицата след 8 март, когато беше регистриран първият случай на заразен с Covid-19. Предприетите незабавни мерки на правителството се изразиха в обявяване на извънредно положение на 13 март и приемане на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Нормативният акт беше дълго обсъждан и оспорван заради редица текстове, които бяха включени в първоначалния му вид. Един от тях предвиждаше мерки за ограничаване спекулата с цените на стоките при извънредното положение. Така от всички стопански субекти се очакваше да предоставят на потребителите предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки през последните три месеца преди настъпване на извънредните обстоятелства. Икономисти и търговци се обявиха против тези предложения. Някои дори съзряха в това опит да се наложи отново планово стопанство като в тоталитарното минало на България.

Един от основните аргументи против налагането на таван на цените на Сдружението за модерна търговия беше, че това ще доведе не до по-ниски цени, а до тежки последици за българската икономика, като дефицит на стоки и услуги, хаос, корупция, фалити, спекула, увеличаване на сивия сектор и спад на приходите в държавния бюджет точно когато те са най-нужни. В крайна сметка президентът Румен Радев наложи вето на закона в този му вид и той бе повторно приет като от него отпадна въпросният текст за таван на цените. На този фон за спора с ценовата спекула, се появиха и призиви от различни браншови организации за замразяване на промоциите във веригите, с цел ограничаване на струпването на голям брой хора в търговските обекти. Те така и не бяха уважени.

Схема 60/40

Законът за извънредното положение забрани организирането на всякакви публични мероприятия, посещаването на паркове, градини, затвори училища, детски градини, ясли и търговски центрове. В същото време много фирми преминаха на дистанционен режим на работа, затваряйки физическите си офиси и магазин за неопределен период от време. Стотици малки и средни бизнеси обаче стигнаха и до спиране на работа окончателно, като в първите седмици след обявяване на извънредното положение заплахата от сериозно покачване на безработицата стана съвсем реална.

Така, изправена пред казуса хиляди хора в страната да останат без работа и доходи, държавата започна работа по приемането на пакет от мерки за спасяване на засегнатите бизнеси. Това доведе до появата на мярката, известна като 60/40, чиято основна цел е от една страна да изплаща компенсации на работодателите, намалявайки по този начин разходите им за заплати и осигуровки във времена, в които приходите им са силно ограничени или тотално замразени и от друга да подкрепи работещите, като запази работните им места в тези фирми и съответно и месечните им възнаграждения.

В постановлението за изплащане на компенсации на работодатели изрично е подчертано, че чрез схемата „60/40“ за изплащане на компенсации ще може да кандидатства работодател, който поради обявено извънредно положение е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители. Пари по тази схема ще получават работници или служители, „за които е приложен режима за преустановяване на работа или е установено непълно работно време“.

Пакетът от мерки на БНБ за 9.3 млрд. лева

Българската народна банка не остана безразлична към кризисната ситуация и обяви, че ще приложи пакет от мерки за 9,3 млрд. лв. във връзка с пандемията от COVID-19. Банковият регулатор посочи, че мерките целят едновременно запазването на устойчивостта на банковата система и засилване на нейната гъвкавост за намаляване на негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията, за гражданите и фирмите. Основните мерки са насочени към допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките, както следва.

Мораториум върху кредитите за физически и юридически лица

Банките решиха да предлагат отсрочване на вноските по кредитите за фирми и граждани, които са изпаднали в затруднение заради кризата, като от облекчението могат да се възползват само тези, които до преди обявяването на извънредното положение са били изрядни платци или са допуснали просрочие от не повече от 90 дни. Мораториумът беше одобрен от Европейския банков орган и БНБ и според него отсрочените кредити няма да класифицират като лоши, което няма да води до допълнителни разходи за банките да правят резерви. Задълженията на фирми и физически лица могат да бъдат разсрочени за срок от 6 месеца, но не по-късно от 31 декември. Крайната дата може да варира в зависимост от това кога клиентът е поискал да се възползва от отсрочването. Могат да се разсрочват целите месечни вноски, което включва главница и лихва, но друга възможност предполага да се избере отлагане на плащането само на главницата. Гратисният период няма да води до промени по ключовите параметри на кредитния договор, като например вече договорените лихви, посочват от асоциацията на банките.

И още банкова подкрепа

Малките и средни предприятия ще бъдат подпомогнати с кредити до 850 млн. лв. от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“. Фондът на фондовете, както още е известен той, управлява над 1,2 млрд. лв. по четири оперативни програми “Развитие на човешките ресурси“, “Иновации и конкурентоспособност“, „Околна среда“ и „Региони в растеж“. Фондът реши да осигури 170 млн. лв. под формата на гаранции за частните банки, а те от своя страна ще могат да отпуснат заеми до 850 млн. лв. като максималният размер на кредит може да е 17, 5 млн. лв. за срок на изплащане до 10 г.

Ръководството на фонда уточни, че се обмисля кредитите да бъдат предоставяни безлихвено, тъй като те са за разрешаване на ликвидните проблеми на фирмите и както и за запазване на заетостта, такава каквато е била до момента преди кризата. От органа увериха, че инструментът ще е с лесен достъп през банки партньори и при възможно най-облекчени условия. Допълнителни облекчения ще са например удължени гратисни периоди по главницата и лихвите, което също се обмисля като временна мярка за периода на кризата.

Вълна от дарения от частния сектор

Не само държавният сектор се включи в борбата с коронавируса и икономическите и социални последствия от пандемията. Частният сектор също се присъедини, правейки дарения за болничните заведения в различните градове от страната. Най-често даренията бяха за закупуването на респиратори, защитни маски, дезинфектанти. Имаше и доставки на гориво за линейки. Немалко компании от бързооборотния сектор сред които имаше производители, дистрибутори и търговци, даряваха както парични средства, така и храна, вода, и други консумативи, необходими както за хората от първа линия – медицинския персонал, така и за болните.

Всеобща тенденция по света беше превръщането на дезинфектантите за ръце на спиртна основа в дефицитна стока. Така световни алкохолните лидери масово започнаха да произвеждат суровини за такива продукти, за да подкрепят редица държави по света с доставки на този така необходим продукт. В България алкохолният производител „ВП Брандс Интернешънъл“ също се включи с подобна акция и започна приоритетно да осигурява за българския пазар, от своя фабрика, суровина за производство на дезинфектанти.

И не само – производителят на сладкарски изделия „Захарни заводи“ направи дарение от 10 000 литра денатуриран етилов алкохол на държавните болници в Горна Оряховица и Велико Търново и освен това увеличи продажбите на етилов алкохол в България за сметка на намалените си експортни продажби към производители на напитки. Компанията излезе с експертна оценка, според която етиловият алкохол, необходим за обезпечаване на нуждите от дезинфектанти за страната, възлиза на около 1 млн. литра месечно и освен нея, в страната има още поне 4 големи производители на етилов алкохол, чийто общ технически капацитет е около 360 000 литра за денонощие. „Това означава, че за по-малко от 3 денонощия могат да се осигурят месечните потребности на страната от спирт за производство на дезинфектанти“, посочи в становището си захарният производител.