CATEGORY Retail Forum 2015 - Развитието на търговията с бързооборотни стоки в цифри

Брой 12, декември 2015

Дата: 06.01.2017 Коментари: 0
Снимки (1)
CATEGORY Retail Forum 2015 - Развитието на търговията с бързооборотни стоки в цифри

На 11 декември 2015 г. за първи път се състоя CATEGORY Retail Forum – ново събитие, организирано от списание PROGRESSIVE. Форумът събра представители на различни компании от сектор „Търговия с бързооборотни стоки”. Те имаха възможността да научат как се развива пазарът на дребно у нас и каква е динамиката в различните продуктови категории.

Водещи маркетингови агенции за проучване на пазара представиха данни и анализи, които насочиха компаниите към конкретни решения за развитието на дейността им и планирането на бизнеса през следващата година. Пазарните дялове на отделните сегменти и драйвърите в категориите също бяха част от дискутираните теми.

 

ПАНЕЛ "ХРАНИ"

Производството на храни отбелязва положително развитие

Владимир Чириков, Мениджър „Пазарна информация”, ИКАП България

По данни на „ИКАП България” водещите 50 търговски вериги в страната държат близо 46% от търговията на дребно с бързооборотни стоки (през 2014 година). През 2015 г. този дял се очаква да се увеличи до 50%. Делът на водещите 10 търговеца е приблизително 37% за 2014 година и ще нарасне до 40% през настоящата година, но очакванията са за сериозни размествания през 2016 година поради излизането от пазара на „Пени”, свиването на операциите на „Пикадили” и „Карфур”, както и реорганизациите в търговско обединение ЦБА.

Производството на основни храни през миналата година е достигнало 2 520 тона. Като водещи сектори в обем са се отличили производството на брашно, слънчогледово масло, хляб и хлебни продукти, млечни продукти. Общо средно за периода 2011 – 2014 година производството на храни се е увеличило с 3,1% и отново се откроява слънчогледовото масло, чиято продукция за посочения период се е увеличила средногодишно с 15,2%. Ядките също бележат средногодишен ръст от 24,2%.

Негативен е трендът в производството на напитки показват данните на „ИКАП България”. През 2014 г. то се е понижило до 1 698 млн. л, което е спад с 87 хил. л в сравнение с 2013 година. Водещо в този сектор е производството на безалкохолни напитки и вода (61%), пиво (29%), вино (6%). Общо за периода (2011 – 2014 г.) производството на напитки е намаляло средно с 0,2%.

Общият оборот на Топ 20 на компаниите в хранителната индустрия достига 2,3 млрд. лв., а 749 компании от сектор „Храни” правят около един милион лева оборот. Интересен е трендът на ръст на приходите от продажби по сегменти, където водещи са растителните и животински масла и мазнини, преработка на чай и кафе, шоколадовите и захарни изделия, варива и готови ястия.

Отбелязва се и друга положителна тенденция – през 2014 г. износът на храни е достигнал 1 513 327 млн. евро или близо 6% ръст на годишна база. През 2013 г. той е бил 1 422 711 евро.


Бъдещето на собствените марки - в центъра е потребителят

Тюдор Попа, Анализатор "Пазари", KANTAR RETAIL

Факторите, които ще окажат въздействие върху развитието на пазарната среда в бъдеще са свързани със средствата, с които купувачите ще разполагат, за да покриват ежедневните си нужди, нарастващата тенденция за увеличаване на застаряването на населението и урбанизацията, каза Тюдор Попа от KANTAR Retail.

Според него търговците днес залагат предимно на приоритетите да се диференцират от останалите участници на пазара, разчитат на засилените промоционални активности и консолидацията, а стратегиите им са свързани с борбата между малките и големи търговски формати, развитието на електронната търговия и възходът на дискаунт магазините.

Собствените марки са във фокуса на ритейлърите, които искат да се развиват и да постигнат устойчив ръст, защото чрез тях те могат по-ефективно да управляват продажбите си. В Европа продажбите на продукти от тази категория продължават да растат. Начело на класацията е Великобритания, където за последните дванадесет месеца собствените марки заемат пазарен дял от 47,7%, следва Холандия с 42,2%, Испания с 38,3%, Франция –36,4% и Германия 33,4%.

В борбата за пазарни дялове много търговци днес залагат агресивно върху промоциите. Това води до и отрицателни показатели за развитието на някои категории, както и до негативни ефекти върху доставчиците. Във Великобритания 69% от продажбите на категорията „Алкохолни напитки” се осъществяват през промоции, следват сладкарските изделия (67%) и напитките (66%).

Предложенията в категорията „Собствена марка” стават все по-интересни. Търговците се стремят да отговорят на нуждите на потребителите, оферирайки аналогични на А брандовете продукти, съобразени с местните вкусове. Разнообразието и диференциацията също са ключов елемент за положителните ръстове на категорията.


Млечни продукти – ръст при специалните сирена и маслото

Весела Калчишкова, Директор „Потребителски панел”, „ГфК България”

Категорията „Прясно мляко” бележи спад в продажбите в обем с -6,7% и в стойност с -6,2% за годишния период от октомври 2014 - септември 2015 г., спрямо същия период на миналата година. Това показват данните на „ГфК България”. Спадът се дължи на значителното намаление на средното закупено количеството на домакинство през втория период, както и на спада в честотата на пазаруване.

Пазарът на кисело мляко е доминиран от българските марки. Продажбите регистрират лек спад от -0,2% в обем и ръст от 4,1% в стойност. Промоциите са с не малък дял в покупките на домакинствата и се развиват, а марките на веригите държат 8% от пазара.

Сиренето леко нараства в обем и расте по-значително в стойност за годишния период октомври 2014 – септември 2015 година, спрямо същия период миналата година. Ръстът в стойност на категорията се движи от по-честите покупки и по-високата средна цена. Отчетен е значителен ръст на сиренето, закупено на промоция.

За същия годишен период кашкавалът нараства в обем с 6,7% и спада в стойност с -0,5. Причината за спада в стойност е значителния спад от 6,7% в средната цена за кг през втория период, който се обуславя отчасти и от ръста на промоциите в категорията. Домакинствата купуват средно 1,6 пъти по-рядко кашкавал в сравнение с бяло саламурено сирене и 2,5 пъти по-малко килограми за годината.

Специалните сирена регистрират сериозен ръст, както в обем, така и в стойност за периода октомври 2014 – септември 2015, спрямо същия период на миналата година. Тази категория привлича нови купувачи, което е основният двигател на ръста й, което се дължи и на увеличението в закупените количества на домакинство. Все още обаче категорията се купува от много по-малък % от домакинствата в сравнение с традиционните сирена и кашкавали.

Маслото регистрира сериозен ръст, както в обем (17%), така и в стойност (11%), което се дължи на увеличение на закупените количества на домакинство и лек ръст на честотата на пазаруване. Делът на промоциите нараства значително и през втория период достига 34%, което обуславя и спада в средните цени.


Месни продукти

Неда Кленска, Консултант изследовател, „Потребителски панел", „ГфК България"

Категорията „Месни продукти” за годишния период октомври 2014 – септември 2015 година, спрямо същия период миналата година бележи спад в стойност с -2,3% и в обем с -3,7%. Продажбите на собствени марки са намалели с -3 п.п., а промоциите са се увеличили с 6 п.п.

Малотрайните колбаси формират 52% от продажбите в обем и 35% от продажбите в стойност. Следват сурово-сушените със 17 % в обем и 29% в стойност, трайно варено-пушените с 14 % в обем и 18% в стойност.

От разгледаните подкатегории колбаси, единствено тази на сурово-сушените бележи положително развитие по отношение на пенетрацията, честотата и обема на покупка, но също така бележи ръст в стойност от 3,2%.

Средна похарчена сума (в лв.) за един килограм при закупуването на анализираната категория се е увеличила при сурово-сушените и трайно варено-пушените колбаси, и шунката.


Консервирани и замразени храни

Йоана Соколник, Анализатор „Проучвания", Euromonitor International

И в Западна и в Източна Европа от категорията „Консервирани храни” най-много се консумират консервирани плодове и зеленчуци – 66% и 61% в обем, съответно, показват данните на Euromonitor International. Следват консервираните месни продукти – 17 и 21%, и консервираните рибни продукти – 5% в Западна Европа и 14% в Източна.

Общите продажби в стойност на консервирани храни в Източна Европа възлизат на 53 млн. евро. В България 41% от продажбите на тази категория се формират от консервираните рибните продукти, следвани от консервирани плодове и зеленчуци (40%), консервираните месни продукти (13%) и консервирани ястия (6%).

Прогнозите на Euromonitor са, че през следващите четири години (2016 – 2020 г.) продажбите в стойност на глава от населението в Източна Европа ще достигнат 19,2 евро, а за България 8 евро на човек.

По отношение на категорията „Замразени храни” общите продажби в Източна Европа възлизат на 59 млн. евро. В България е най-голям делът на реализацията на замразени месни продукти – 47% от категорията, замразени рибни продукти и плодове и зеленчуци по 20% и 13% за замразените ястия.Според данните на Euromonitor през 2015 г. на глава от населението са консумирани 800 г замразени плодове и зеленчуци и месо, 300 г риба и рибни продукти и по 200 г замразени готови ястия. Агенцията прогнозира, че консумацията на продуктите от тази категория до 2020 година ще нарасне с 9%.


Безалкохолни напитки и вода

Диляна Шапчева, мениджър „Проекти", „Прагматика"

За да проследи развитието на категорията „Безалкохолни напитки”, агенция „Прагматика” проведе качествено и количествено проучване сред интернет потребители, мъже и жени, на възраст от 16 до 64 години, живеещи в областните градове. Резултатите от изследването бяха представени на PROGRESSIVE Category Retail Forum.

Анализът показва, че през последния месец газирани напитки са потребявали 77,8% от анкетираните, сок - 69,2%, фреш - 41,3%, разтворими напитки - 9,9%, студен чай - 25,7% и пунш - 9,3%.

91,5% заявяват, че предпочитат да купуват безалкохолни напитки от утвърдени производители. Въпреки, че 75,1% твърдят, че за тях марката е водеща при избора, а не цената, 68,2% биха заменили любимата марка с продукт, който е на промоция.

По отношение на здравословния аспект на тази категория 92,3% смятат, че газираните напитки съдържат вредни подсладители и оцветители, 87,2% са на мнение, че прекомерната консумация на газирани напитки увеличава риска от здравословни проблеми.

Ако натуралните сокове и газираните напитки бяха на една и съща цена, 75,3% от анкетираните биха предпочели соковете, показва проучването.

Интересен е фактът, че 70,5% от анкетираните обичат да експериментират с нови вкусове, а 16,1 % предпочитат нискокалорични газирани напитки.


Солени, сладки и шоколадови продукти

 

Живко Стоянов, Анализатор „Пазари”, „Нилсен България"

62% от българите консумират пресни плодове, 61% шоколад и шоколадови изделия и 58% сирене, показват данните на „Нилсен България”. 85% използват сладки и солени продукти като алтернатива на храненето, 65% консумират тези продукти, за да задоволят глада си между храненията, а 60% закусват с продукти от тези категории.

Има сезонност в консумацията на продукти от тези категории, показват анализите. Декември – януари 2015 е периодът, в който са реализирани най-големите продажби в категорията „Сладки изделия”. За солените изделия този период е юни – юли, а август – септември пък е етапът, в който достигат относителна важност от 20,5%.

Данните на агенцията за проучване на пазара показват, че сладките продукти доминират на пазара, но от своя страна солените отбелязват ръст и за втора поредна година са една от малкото растящи категории. 30% от ръста на продажбите се дължи на новите продукти, предлагани в категорията „Солени продукти”.

Въпреки, че съществува мнението, че консумацията на шоколад прави хората по-щастливи, у нас потреблението на този продукт регистрира спад в обем с -14,3% и -4,0% в стойност.

Шоколадовите бонбони също отбелязват спад в обем -4,4%, но са с ръст в стойност от 1,1%.


Най-магнетичните брандове на България: Кисело мляко

Росен Терзиев, Стратегически директор на Saatchi Brandworks

Нова класация, наречена „Магнетични брандове“ подрежда марките от определена продуктова категория спрямо силата им да привличат и задържат потребителите. Проучването е направено от Saatchi&Saatchi и агенцията за маркетингови изследвания „Прагматика”. Използвано е онлайн изследване, проведено на национално ниво сред представителна извадка от 600 души. В първия проект са класирани продуктите от категорията „Кисело мляко”.

Данните показват, че повече от 80% от българите консумират кисело мляко поне няколко пъти седмично. Над 90% от тези потребители купуват основно до три различни марки кисело мляко. Изследването разкрива също, че всеки четвърти потребител е лоялен към една единствена марка.

Според класацията най-магнетичният бранд кисело мляко е „Верея” с 55,8%, следван от „Боженци” – 44,7%, „Бор-чвор” с 43,4%, „Елена” – 42,5%, „На баба” с 40,4%.

Основният извод е, че силният бранд е един от основните фактори за постигане на траен успех на пазар наситен с голямо разнообразие от продукти. „Бранд магнетизмът“, както се нарича величината на измерване, се формира от редица фактори, сред които - доколко познат е брандът, доколко свързани се чувстват потребителите с него и доколко биха го препоръчали на приятели и познати.


Топли напитки

Даньо Димитров, Изпълнителен директор, JTN Research

Интересни детайли за категорията „Кафе” ни показа количествено изследване, проведено от JTN Research в периода 30 ноември – 04 декември 2015 г. чрез онлайн интервю с мъже и жени на възраст от 18 до 65 години.

Проучването показва, че 65,6% от анкетираните пият кафе по два или повече пъти на ден, а 23,1% по веднъж на ден. 65,4% от хората между 35 и 44 години предпочитат пакетирано мляно кафе, а 69,1% от потребителите на възраст 18 – 24 години предпочитат инстантното кафе. Жените на възраст между 18 и 24 години купуват най-много разтворимо кафе от типа 2 в 1 или 3 в 1.

Най-често кафе се закупува от голяма верига магазини (хипермаркети) - 57,9% пазаруват този продукт от там. От супермаркет кафе си купуват 20,1% от анкетираните, а от малък квартален хранителен магазин 11,5%.

Логично най-важни за избора на кафе се оказват вкуса и аромата, следвани от цената и това колко е силно кафето. Най-често се купуват марките Nova Brasilia(29,2%), Nescafe (19,8%) и Lavazza (19,2%).

Веднъж на ден или по-често пият чай 25,5% от запитаните. Най-предпочитан е билковият (79,4%), следван от плодовия (33,1%) и зеленият (28,9%). Ароматът, вкусът, силата и цената и тук са водещи фактори при избора на продукт от тази категория.


Високоалкохолни напитки и вина

Антония Митрева, Анализатор „Проучвания", "Нилсен България"

През изминалата година „Нилсен България” е проследил общо 1370 нови продукта в категориите „Вино”, „Алкохол” и „Бира”.

Темпът на ръст на вината в продажбите в стойност като група е най-висок – 16% от началото на годината до август-септември 2015 г. От анализа става ясно, че потребителите пият по-скъпи алкохоли, които регистрират спад в средно претеглената си цена за литър.

Бирите заемат 59,4% от пазара на алкохол в стойност през изследвания период (до август – септември 2015 г.), следвани от високоалкохолните напитки 23,6% и вината 17,0%.

В обем консумацията на вино (55,9%) е водеща, следвана от водка (12,2%) и ракия (11,4%). Тези три сегмента заедно с уискито (9,2%) и мастиката (4,7%) формират близо 94% от пазара на алкохолни напитки в обем.

Сред топ пет алкохолни категории само водката регистрира спад от -2,3% в стойност на годишна база. От своя страна вината и традиционните мастика и ракия растат на годишна база и в обем и в стойност.

Покупките на алкохол в търговската мрежа растат, както и наситеността на промоциите в обектите на модерната търговия.

От така нар. „летни напитки” джинът изостава от анасоновите напитки и ликьорите. Расте консумация на продукти от ниския ценови сегмент, а най-силно растяща е категорията „Трапезни вина”.

 


ПАНЕЛ "НЕХРАНИ"

Бебешка и детска козметика

Стоила Бонгалова, ръководител „Проекти”, Noema

Само 5% от семействата с деца до 14 години не ползват специализирана козметика за къпане и миене, показват данните на Noema. 55% използват шампоан за коса, 43% сапун, 36% душ гел, 32% шампоан и балсам в един продукт, 25 % шампоан и душ гел в един продукт и 14% използват пяна за вана за своите деца. Тези така нар. „комбинирани продукти” се потребяват повече от децата в София и големите градове на страната.

На първо място от продуктите за мазане е кремът за тяло, който се използва от 32% от участниците в запитването, 32% също така ползват олио за тяло, крем при подсичане 26%, а 23% от семействата с деца до 14 години въобще не ползват специализирана детска козметика за мазане.

64% от анкетираните заявяват, че натуралните съставки са един от водещите критерии за избора на продукт. 60% пък се влияят от предназначението на продукта, а 22% от промоциите.

27% закупуват детски и бебешки козметични продукти от аптеката, също толкова посещават хипермаркета и 26% отиват до дрогерията. 32% заявяват, че за миене и къпане винаги използват продукти от една и съща марка, 19% купуват една основна плюс други и 32% ползват 2 до 3 предпочитани марки.


Перилни препарати

Весела Калчишкова, Директор „Потребителски панел", „ГфК България"

Категорията „Прахове за пране” расте както в обем, така и в стойност за годишния период октомври 2014 – септември 2015 г., спрямо същия период миналата година, показват данните на „ГфК българия”. Ръстът се дължи на привличане на нови купувачи и увеличение на закупените количества на пазаруване. Българските марки са изключително важни и държат 40% от похарчените от домакинствата средства за категорията. Помоциите са с малък дял, както и собствените марки на веригите, които държат 3% от пазара. Това означава, че пазарът е движен от маркови продукти.

Традиционната търговия все още доминира и през нея домакинствата извършват близо 50% от покупките си на продукти от категорията.

Потреблението на течни перилни препарати нараства значително, както в стойност, така и в обем за същия годишен период. Позитивната тенденция се дължи на големия брой нови купувачи, както и на ръст в честотата и количеството на пазаруване. Българските марки държат 40% от пазара, промоциите са с малък дял в покупките на домакинствата. За разлика от прахообразните перилни препарати в този сегмент голям дял в покупките на домакинствата заема модерната търговия. Отбелязват се сериозни ръстове в закупените количества от хипермаркетите, докато покупките от супермаркети и дискаунтъри спадат.

Капсулите и таблетите за пране също регистрират ръст в обем и стойност. Позитивната тенденция се дължи на големия брой нови купувачи, както и на ръст в средните цени, докато честотата на пазаруване спада значително. Пазарът се доминира от международните марки, а промоциите са с голям дял в покупките на домакинствата.

Категорията на омекотителите не отстъпва от общия тренд и също регистрира ръст в обем и в стойност. Тя успява да привлече много нови купувачи и е закупувана в по-големи количества на посещение, но значително по-рядко.


Миещи и почистващи препарати и орална хигиена

Даньо Димитров, Изпълнителен директор, JTN Research

95,5% от купувачите, участвали в онлайн проучване на JTN Research, проведено през месец ноември 2015 г. сред 600 респондента, заявяват, че използват препарати за миене на съдове, а 22,8% препарати за съдомиялни машини.

По отношение на препаратите за почистване на различни повърхности 85,8% ползват продукти за почистване на баня е тоалетна, 75,7% за стъкла и прозорци, 73,6% за под, 45,0% за мебели и дърво, 40,5% за домашен прах, 33,7% за електрически уреди и инокс.

Най-често продуктите от тази категория се закупуват от големи хранителни магазини (хипермаркети) – в 64,8% от случаите.

82% от анкетираните купуват миещи и почистващи препарати, подтикнати от промоционалното предложение, а 76% от тях внимателно следят какви са цените. Medix, Cif и Domestos са най-разпознаваемите марки от категорията – 86%, 84% и 84%, съответно, от запитаните заявяват, че познават марката много добре. Те съща така са отбелязани като използвани през последните три месеца.

Прави впечатление силната ценова чувствителност на потребителите към продуктите от категорията, ниското доверие в био миещите и почистващи препарати, и ниската посещаемост на магазини, предлагащи само вносни продукти от тази категория – едва 2% от запитаните пазаруват от там.


Орална хигиена

Най-често паста за зъби се купува от голяма верига магазини (хипермаркети) показва още проучването на JTN Research. 64,6% заявяват, че именно от там пазаруват продукти от този сетмент. От аптека и дрогерия пазаруват 6,6%.

По отношение на четките за зъби тенденцията е същата с 56,9% за големите магазини и 11,5% за аптеките и дрогериите.

За съжаление сегмента „Конци за зъби” не се ползва с голяма популярност сред българските потребители – 36,1% заявяват, че не купуват този вид стока, а 34% се снабдяват с тях отново от големия магазин.

Мултифункционалната паста за зъби е най-предпочитана (46,4%), следвана от тази за възпалени венци (17,2%), избелваща (17,1%), предотвратяваща и премахваща зъбната плака (8,1%) и против кариеси (7,1%).

На въпроса „Какви други продукти за орална хигиена купувате?” 60,5% от респондентите заявяват, че ползват вода за уста без съдържание на алкохол, 34,0% конци за зъби, а 22,3% не ползват нито един от посочените в анкетата продукти.

Обикновената четка за зъби със средна твърдост е фаворит за 48,2% от участващите в проучването, меката за 29,3%, а електрическата се използва от 6,9% от запитаните. Интересен е фактът, че в 51,2% от случаите четката за зъби се подменя веднъж на 2-3 месеца, а около 1/5 от анкетираните разчитат единствено на миенето на зъби за поддържане на устната хигиена.

Най-използваните марки пасти за зъби са Aquafresh, Colgate, Blend-a-med и Astera.


Грижа за косата

Мария Вельова, Консултант изследовател, „Потребителски панел", „ГфК България"

Най-голям дял в продажбите в стойност на категорията „Грижа за косата” заемат шампоаните (51%), следвани от боите за коса (33%), балсами за коса (8%), стилизиращи продукти (5%) и маски за коса (3%), показват данните на „ГфК България” за периода октомври 2014 – септември 2015.

Според агенцията за проучване на пазара в кошницата на купувачите, пазаруващи продукти от тази категория, е 7 пъти по-вероятно да има и бяла козметика, 5 пъти продукти за бръснене и 4 пъти душ гелове, тоалетни сапуни и пяна за вана.

В сегмента на шампоаните се регистрира ръст в стойност от 5%, движен от увеличението на средната цена и обема на единична покупка. 1/4 от покупките са на промоция, а делът на собствените марки е едва 3%.

Балсамите също отбелязват ръст в стойност, движен от увеличената средна цена на кг и привличането на купувачи. Увеличава се пенетрацията и средния брой покупки, падащи се на едно домакинство при намаление на обема на единична покупка. 30% е делът на промоциите в стойност. Намалява делът на собствените марки и на този на българските брандове.

При маските за коса спадът в стойност е 9%, което се дължи на загубата на купувачи и намаляване на средната цена на килограм. Нарастват делът на промоциите в стойност, а 26% от закупените маски за коса са на български марки.

В унисон с общата тенденция за анализирания период (октомври 2014 – септември 2015) и боите за коса регистрират ръст в стойност от 8,6%, движен от увеличение в броя на покупки на едно домакинство и средната цена за брой.


Хартии и хигиенни продукти

Ека Барси, Анализатор „Проучвания", Euromonitor International

Според данните на Euromonitor International пазарът на хартии в България възлиза на 77.4 млн. долара. 61% от него се държи от тоалетната хартия, 16% от салфетките, 15% от хартиените кърпи за лице и 8% от кухненските рула.

Традиционната търговия остава важен канал за реализация на продукти от тази категория, въпреки че модерната държи най-големият дял от продажбите.

Онлайн продажбите на хартиени продукти в Източна Европа през 2014 година са достигнали двоен ръст, движени от удобството на този вид пазаруване, предимствата в ценообразуването и разнообразието от предлагане и начин на доставка.

Премиум брандовете и собствените марки на веригите ще продължават да се развиват и да печелят доверието на потребителите. Прогнозите са, че през 2016 година пазарът на хартии ще бележи положително развитие, след което ще остане стабилен до 2019 година. И все пак управлението на продажбите ще продължава да изисква повече усилия от страна на доставчиците.

Три са опорните точки, които биха могли да подпомогнат стабилизирането на пазара –иновациите, засиленият маркетинг и предлагането на функционални и провокативни опаковки.

Пазарът на хигиенни продукти у нас възлиза на 63 млн. долара, докато за Източна Европа сумата е 6.3 млрд. долара. Сегментът на санитарните продукти у нас заема 43% от пазара, следван от пелените за еднократна употреба – 35%.

Според Euromonitor International модерната търговия у нас би могла да доразвие предлагането на продукти от тази категория и така да увеличи потенциала си, което вече е направила в страни като Македония, Румъния и Сърбия. Пазарът ще остане стабилен с очакван лек ръст през 2018 – 2019 година.


Развитие на пазара на нехранителни стоки

Владимир Чириков, Мениджър „Пазарна информация”, ИКАП България

Според Националния статистически институт (НСИ) развитието на търговията на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности на годишна база бележи спад. Търговските обекти за парфюмерия и козметика, както и аптеките, оптиките и санитарните магазини намаляват.

По данни на „ИКАП България” производството на нехранителни стоки у нас през миналата година е достигнало 175 хил. тона. През 2015 г. производството в обем на химични продукти е намаляло с -10,4%, но за сметка на това производството на козметика и лекарствени продукти се е увеличило с 5,5%.

Водещите сектори у нас са тези за производство на перилни и почистващи препарати (53%), тоалетна хартия, носни кърпи, салфетки (21%), дамски превръзки и тампони, бебешки пелени и подобни хартиени изделия (13%).

Най-голям ръст в производството средногодишно за периода 2011 – 2014 година се регистрира при перилните и почистващи препарати (10,1%), дамските превръзки, тампони, бебешки пелени и т.н. (24,1%) и тоалетните сапуни, продукт за бръснене, дезодоранти и средства против изпотяване, продукти за баня (10,8%).

Общият оборот на Топ 10 компании в нехранителния сектор достига 614 хил. лв. за 2014 година, а 63 от сектор „Нехрани” правят оборот от около един милион лева годишно.

Най-много се изнасят продукти, които се използват преди, по време и след бръснене (20%), перилни препарати (15%) и етерични масла (14%).


Грижа за тялото и лицето

Ангелос Георгиу, Мениджър „Услуги за търговските вериги", „Нилсен България"

Въпреки че българският пазар все още е под средноевропейските стандарти, се наблюдава растящ оптимизъм в очакванията на българските потребители, показват данните на „Нилсен България”. Индексът на доверието през третото тримесечие на 2015 г. се е покачил до 77%, в сравнение с 73%, регистрирани през първото тримесечие на годината.

През третото тримесечие 22% от българите заявяват, че харчат по-малко средства за нови дрехи, 21% се опитват да спестят пари за гориво и електричество и също толкова ограничават разходите си за забавления извън дома. Най-голямото им безпокойство е свързано с работата и личния живот (16%), здравето (14%) и сигурността на работното място (14%). В сравнение с европейците (17%), българинът е много по-притеснен за здравословното си състояние (29%).

В сектор „Търговия с бързооборотни стоки” през 2015 г. най-добре са се представили бебешките храни и алкохолът, докато месните продукти допринасят за спада в категорията „Охладени храни” (МАТ септември 2014 – септември 2015). При нехранителните категории тенденцията от миналата година се запазва и категорията „Бебешки продукти” продължава да расте положително в обем (10,9%), следвана от продукти за грижа за тялото и лицето (6,5%), и орална хигиена (6,0%).

 

Християна Недялкова, Анализатор, „Нилсен България"

Данните на агенцията за проучване на пазара показват, че половината от българските купувачи са готови да отделят повече средства за шампоани и пасти за зъби (47%), дезодоранти и продукти да измиване на тялото (24%), и сапуни (23%).

Категорията „Продукти за персонална грижа” расте в обем с 0,5% и регистрира спад в закупените бройки с -1,9% за анализирания период (МАТ септември 2014 – септември 2015). „Грижа за лицето” е най-голямата категория при продажбите в стойност, а положителни ръстове (в стойност) регистрират шампоаните, хигиенните продукти, продуктите за тяло, ножчетата за бръснене и самобръсначки, и душ геловетете.

Кремовете за крака, водите за уста, лубрикантите и слънцезащитните продукти са Топ 4 категории, чиито продажби растат в стойност.

В сравнение с миналата година категорията „Грижа за тялото” отбелязва значителен растеж с 5,3% в стойност и 2,9% в бройки. Каналите, които регистрират развитие в продажбите са „Аптеки” с 44% дял в стойност и 33% дял в бройки, следват „Козметичните магазини/битови химии” с 30% дял от в стойност и 26% в реализирани бройки.

Въпреки че в стойност „Хипер-и супермаркетите”са третият канал по важност за реализацията на продукти от категорията „Грижа за лицето”, за изследвания период (МАТ септември 2014 – септември 2015) те най-много допринасят за спада в категория. Като цяло категорията регистрира спад в продажбите от -3,1% в стойност и -3,2% в бройки. Положителна промяна в стойност отбелязват продуктите за почистване на лице (4,0%) и кремовете за грижа за зоната около очите (2,7%).