Потребителите искат по-маслено прясно мляко, с жълтеникав оттенък и с по-изразен мирис

Брой 3, март 2018

Дата: 13.03.2018 Коментари: 0
Снимки (1)
Потребителите искат по-маслено прясно мляко, с жълтеникав оттенък и с по-изразен мирис

Как изглежда перфектното прясно мляко според потребителите? Отговор на този въпрос даде Euro Sensolab по време на последния Pro Brand Test, организиран от PROGRESSIVE. След провеждането провела национално представително проучване, лабораторията за сензорен анализ е синтезирала най-важните характеристики, които трябва да притежава прясното мляко според консуматорите:

• Да бъде с бял цвят с леко жълтеникав оттенък

• Да е с по-силно изразен мирис на краве мляко;

• Да бъде по-гъсто, с усещане за плътност и масленост в устата

Дегустацията, която събра PROGESSIVE и няколко производители на прясно мляко на територията на сензорната лаборатория беше с демонстративна цел и послужи за онагледяване на методиката за потребителски тестове. По време на събитието на сляп тест бяха подложени 6 марки прясно мляко, които трябваше да бъдат оценени от участниците по показателите цвят, мирис, вкус, гъстота, масленост и послевкус. За целта дегустаторите използваха 5-бална скала за качествена и количествена оценка, при която потребителят определя дали даденият показател на продукта е твърде малко, точно както трябва да бъде или твърде много и 7-бална скала за качествена оценка, с помощта, на която отделните проби бяха оценени чрез следните измерения: „1-Изключително не ми харесва”, „2-Много не ми харесва”, „3-Малко не ми харесва”, „4-Нито ми харесва, нито не ми харесва”, „5-Малко ми харесва”, „6-Много ми харесва”, „7-Изключително много ми харесва”. Поради ограничения брой дегустиращи, резултатите от слепия тест имат непредставителен характер и не отразяват потребителското мнение.

В дегустацията бяха включени млека с масленост 3% и 3,2%. Присъстващите опитаха проби от марките „Верея”, „Саяна”, „Домлян”, „Балкан”, My day и „Мегле”.

 

Киселото мляко за пиене бележи внушителен ръст в продажбите, прясното - с увеличение в стойност

Стабилният ръст на продажбите на категориите „Кисело мляко“ и „Прясно мляко“, който наблюдавахме през изминалите две години (2015-2016г.), е още по-значителен през 2017 година. Спрямо предходната 2016 г., и двете млечни категории отбелязват положително развитие, по-съществено за продажбите в стойност, отколкото в обем.

Кисело мляко

Фокусирайки се върху категорията „Кисело мляко”, включваща в себе си основните за пазара ни сегменти - натурално, за пиене и овкусено, се отчита нарастване на продажбите със 7,7% в стойност и с 4,4% в обем през 2017г. Този ръст е следствие от подем, видим и в трите сегмента, но повлиян най-вече от натуралното кисело мляко, заемащо 89,3% от продадените обеми на категорията и нарастващо с 6,9% в стойност и с 3,4% в обем, спрямо 2016г. В същото време на годишна база важността на втория по значимост сегмент - киселото мляко за пиене - нараства от 6,0% на 6,8%, за сметка именно на натуралното кисело мляко. Това прави киселото мляко за пиене най-бързо развиващият се сегмент през 2017г., с ръст от 17,3% в обем и 18,6% в стойност. Овкусеното кисело мляко запазва своето място в категорията с непроменена важност, заемайки 4% от обемите.

Навлизайки по-детайлно в сегмента на натурално кисело мляко и сравнявайки продажбите му в обем, стойност и брой опаковки, със същите периоди от предходната година, се отбелязва положителен тренд, наличен почти през всички месеци на 2017 г. Най-значим е ръстът в стойност, повлиян и от плавно увеличаващите се нива на средните цени през цялата година. На годишна база увеличението в средната цена за килограм е в размер на +3,4%, а за опаковка с +3,8%.

Интересът към по-големите опаковки натурално кисело мляко от над 401 г продължи и през 2017 г., за сметка на най-малките разфасовки от 101-200 г и 201-300 г. Най-висок ръст на продажбите в стойност отбелязват опаковките 401-500 г с цели 12% и 701-1000 г с 19%. Доминиращите опаковки от 301-400 г, заемащи над 79% от продажбите в стойност, също отбелязват ръст от 6%. От гледна точка на типа опаковка кофичката продължава да бъде традиционна и най-купувана за пазара ни, заемаща 95,8% от общите продажби в стойност на натурално кисело мляко. Същевременно опаковките, носителите на по-големи обеми, каквито са кофите, отбелязват най-значителен ръст от 29,4% в стойност, което отново свидетелства за насочването на пазара към по-големите грамажи.

По отношение на основните видове мляко, представляващи натурално кисело мляко, обичайно за пазара ни остава кравето. В същото време, засилен интрес през последната година се забелязва и в значително по-малките по важност на продажбите - овче и козе мляко. Кореспондиращ с вида мляко е и процентът масленост на натуралното кисело мляко. Най-значителен дял от 32% на продажбите в стойност заемат продукти с масленост от 2%. Все по-съществен е и интересът към по-високомаслените продукти, с процент масленост между 3,6-4,5 и над 4,5%.

Киселото мляко за пиене, бележи внушителен ръст, на продажбите, както в обем, така и в стойност, видим през всички месеци на 2017 г. През първото полугодие на 2017г., овкусеното кисело мляко бележи стабилен ръст на продажбите, както в обем, така и в стойност. Критичен за продажбите на сегмента е месец август, когато се отчита и значително повишение на цените на килограм с 3,6% и на отделна опаковка с 1,7%, спрямо същия период през 2016 г., което има негативен ефект върху продажбите изразяващ се в спад на обемите до края на годината, спрямо същия период година по-рано.

Раглеждайки категорията през призмата на нейното позициониране в различните формати магазини, се наблюдава тенденционно развитие на важността на Супермаркетите > 301кв.м, както и по-малките хранителни магазини с квадратура между 41-300 кв.м. Въпреки че по-големите търговски обекти прогресивно увеличават важността си, традиционната търговия също отчита лек ръст на продажбите на кисело мляко през 2017 г., но по-слаб от по-големите формати.

Класация на база продажби в стойност за 2017 г. подрежда по азбучен ред следните производители на продукти от категорията „Кисело мляко”: „Бор чвор”, „Данон”, „Елви”, „Обединена млечна компания”, „Полидей” и марки „Активия”, „Боженци”, „Бор чвор”, „Верея”, „Домлян”.

Прясно мляко

Силно позитивно развитие отчита и категорията „Прясно мляко” през цялата изминала 2017 г. Двуцифрен ръст на продажбите в стойност се наблюдава почти през всички месеци, а на годишна база неговият размер е повече от 14%. Ръстът на продажбите в стойност изпреварва този в обем, което се обяснява с повишаването на средните цени на литър и отделна опаковка, процес започнал от март 2017 и продължил до края на годината.

Натуралното пастьоризирано мляко е с основен принос за разрастването на категорията, заемащо 74,5% от продажбите в обем и ръст спрямо 2016г. от цели 17%. Основн тип опаковка, продължава да бъде картонената кутия, но както и през 2016г., така и през 2017г. се наблюдава тенденция за ориентиране на пазара към прясно пастьоризирано мляко, съхранявано в бутилка. Това се потвърждава от значителното нарастване от 43% на продажбите в стойност на продуктовите варианти тип бутилка.

Натуралното прясно мляко с удължен срок на годност (UHT) е вторият по големина сегмент съставляващ категорията „Прясно мляко”. Неговият дял от продадените обеми на категорията спада от 27% през 2016 на 22% през 2017г. Този негативен тренд е видим и на база спада на продажбите в стойност с -4,5%.

Супермаркетите > 301 кв.м., които са най-важният канал, носител на 44% от продажбите в стойност на „Прясно мляко”, регистрират ръст в стойност и обем, но по-нисък от регистрирания такъв в хранителните магазини с квадратура между 41-300 кв.м. Това е причината, именно този формат магазини да увеличават своята важност за категорията с почти 2%, достигайки 39% през 2017г. Продажбите в традиционната търговия остават стабилни и приблизително следващи темовете на ръст в категорията.

Класация на база продажби в стойност за 2017 г. подрежда по азбучен ред следните производители на продукти от категорията „Прясно мляко”: „Бор чвор”, „Кодап”, „Меггле“, „Обединена млечна компания”, „Олимпус” и марки „Бор чвор”, „Верея”, „Меггле”, „Олимпус”, „Фибела”.

Ралица Гълъбова, „Нилсен България”