Узото става все по-популярна лятна напитка, джинът възвръща старата си слава

Брой 7 / 8, юли / август 2016

Дата: 26.07.2016 Коментари: 0
Снимки (1)
Узото става все по-популярна лятна напитка, джинът възвръща старата си слава

Лято е! Коя е напитката, която прави компания на потребителите в горещите дни от юни до септември – узо, мастика, джин, мента? А защо не уиски? Или пък коктейл, в който като основна съставка е включен някой от гореспоменатите алкохоли? Списание PROGRESSIVE се опита да намери отговора на въпроса по време на кръгла маса на тема „Летни алкохоли”, която организира в началото на юли.

Категоричен лидер във вкусовите предпочитания и в чашата на потребителя няма. Истината е, че всеки намира предпочитаната от него алкохолна напитка за лятото, експериментирайки или продължавайки създадения навик отпреди години. Все пак според участниците в кръглата маса през последните години може да се откроят следните тенденции – засилена популярност на узото, възраждане на джина, позициониране на битерите като сериозни играчи при летните питиета и все по-застъпено присъствие на уискито сред консумираните през лятото алкохоли, като по-често това става под формата на добавка към коктейли.

И ако мастиката, която е традиционна напитка за българския пазар и има своята вярна и твърда аудитория, която е запозната със спецификите й на консумация, то при ликьорите, които са развиваща се категория, има нужда от подкрепа в посока създаване на навици на консумация.

Какво показват данните от пазара?

Алкохолните категории бележат ръст от близо 2,6% в стойност за периода МАТ април-май’16 според „Нилсен България” като основен двигател на това увеличение са летните алкохоли (ликьори, джин, мастика). При ликьорите повишението в стойност за същия период е 12,4%, при джина – 6,3%, а при мастиката – 11,8 на сто.

Анасоновите напитки са отговорни за повече от половината продажби в обем и стойност в категория „Летни алкохоли”, показват данните на маркетинговата агенция. Те държат 59,3% от продажбите в обем и 57,9% от продажбите в стойност. При джина се наблюдава лек спад и в обем и в стойност през последния 12-месечен период, приключил през април-май’16 спрямо година по-рано. Леко увеличение спрямо предходния период се вижда при дела на ментата – от 19,5% на 20% в обем и от 14,2% на 14,7% в стойност. Ликьорите (без мента) държат 4,8% в обем и 10,7% в стойност през последната година.

С аромат на анасон

Ясно изразена сезонност при анасоновите напитки от юни до септември, откроява „Нилсен България”. Данните показват, че категорията се развива добре с почти 11% ръст в обем спрямо година по-рано и почти увеличение от 15 на сто в стойност. Наблюдава се 4% ръст в цената от началото на годината до месец май. Средната цена за литър при анасоновите напитки е 16 лв. като промяната спрямо предходните 12 месеца е незначителна. В сегмента има слабо присъствие на частните марки – едва 1%, а почти 70 на сто от напитките са български брандове. Водещ канал за продажба на анасоновите напитки са обектите от традиционната търговия. Супермаркетите (>301 кв. м) държат 27,2% от продажбите в обем и 21,7% в стойност.

Най-продаваната разфасовка е 700 мл (41,0% в обем и 36,5% в стойност), а бутилките от 201-500 мл отбелязват най-голям ръст през последния 12-месечен период, приключил през месец май.

От всички анасонови напитки мастиката е водеща в предпочитанията на българския потребител и това става ясно от данните, според които покупките в обем са 72,0%, а в стойност – 60,8 на сто. През последната година се вижда и увеличение при узото – с 3-процентни пункта в обем и с 2,7-п.п в стойност.

Топ 5 производители на анасонови напитки, подредени по азбучен ред: ISIDOROS ARVANITIS, MEY ALKOLLU SAN, N.KALOYIANNIS, SIS INDUSTRIES, VINPROM PESHTERA AD

Джинът се възражда

На пазара на джин също има изразена сезонност през летните месеци. По данни на агенцията през 2014 г. и 2015 г. категорията върви надолу, но от средата на миналата година се забелязва възстановяване. Потреблението се увеличава в обем (+9,6%), стойност (+6,3%) и бройки (+9,2%), което се дължи на спада в цената (-3,0%). Средна стойност за литър джин е 17 лв. Присъствието на частните марки е слабо – малко над 1% и тук отново преобладават българските марки (79,7%). По отношение на продажните в обем най-активни са големите супермаркети и хипермаркети, но ХоРеКа каналът играе сериозна роля по отношение и на обемте и на продажбите в стойност. Разфасовката от литър е най-търсена от потребителите (42,9% в обем и 53,3% в стойност), но по-малката бутилка от 0,7 л набира все по-голяма популярност.

Топ 5 на производителите на джин, подредени по азбучен ред: BACARDI LIMITED, DIAGEO, PERNOD RICARD, SIS INDUSTRIES, VINPROM PESHTERA

Ликьорите поскъпват

Анализирайки пазара на ликьори, в зависимост от вкуса и аромата, „Нилсен” достига до извода, че най-продавания вкус и в обем и в стойност е този на мента. Следват вкусовете ирландски крем, мед, билки и др. 

Разглеждайки ликьорите без мента се вижда, че консумацията на категорията през лятото спада, а се вдига през останалата част от годината. Данните на агенцията показват, че спрямо миналата година ликьорите падат в обем (-0.4%), а цената се повишава (+9,9%), което съответно рефлектира и върху повишението на продажбите в стойност (+9,5%).

Средната цена за литър е 37 лв. Конкуренцията при частните марки е малко по-силна и техният дял е около 3%. Когато се изключи ментата от категорията прави впечатление, че почти изцяло доминират чуждестранните марки - едва 3 на сто са българските брандове.

Безспорен лидер в продажбите в обем и стойност са супермаркетите (>301 кв. м) и големите хранителни магазини (41-300 кв. м). Предпочитаната разфасовка са бутилките от 700 мл.

Топ 5 на производителите, подредени по азбучен ред: BROWN FORMAN, DIAGEO, MAST JAGERMEISTER AG, METELKA A.S., SUNTORY HOLDINGS LTD

Ментата е най-евтина

Разглеждайки ментата отделно от ликьорите се вижда категорична сезонност през летните месеци от юни до септември. Категорията се развива много добре през последните 2 години, посочват от „Нилсен” като се наблюдава спад на темпа на ръст през последните периоди. Данните показват ръст в обем (+14,3%), стойност (14,5%) и бройки (+14,9%), цената остава като цяло без особена промяна (+0,2%).

Цената за литър мента е 12 лв. като това е най-ниската средна цена сред всички алкохоли, попадащи в определението „летни”. Няма частни марки и всички брандове на пазара са български.

Големите магазини (41 – 300 кв. м) са лидер в продажбите, а ХоРеКа каналът не е чак толкова силен в сравнение с останалите летни алкохоли, тъй като по-голямата част от потребителите предпочитат да консумират мента вкъщи. Половината продажби са от 700-милилитрови бутилки.

Топ 5 на производителите, подредени по азбучен ред: BELVEDERE GROUP, CONCERTO WINERY EOOD, LVK –TARGOVISHTE, SIS INDUSTRIES, VINPROM PESHTERA AD

Запознайте се с клиентите си

Кои са потребителите на различните категории летни алкохоли и как ги консумират? Това показа „Ноема”, която представи данни от два типа проучвания – омнибус, чрез който маркетинговата агенция следи категориите през последните 16 години, както и качествени проучвания, в рамките, на които се проследяват хранителните навици на българския потребител.

Най-общо, потреблението на алкохол у нас изглежда така: 77% от градското население на възраст между 18 и 64 г. консумира алкохол. Само нискоалкохолни напитки употребяват 7% от тях. Средното количество консумация на месец на едно домакинство е 7,8 литра. През 2015 г. потребителите на алкохол у нас са 2,6 млн., а 1,7 млн. консумират спиртни напитки поне веднъж седмично.

„Ноема” разделя потребителите на алкохол на Heavy, Medium и Light на базата на месечното им потребление на алкохол. От това разделение става ясно, че мъжете влизат в групата на „твърдите” потребители с около 1,5 л на месец. Те са общо 25% от всички потребители на алкохол и средната им възраст е 43 години. Най-голям дял (44%) от всички пиещи има групата на слабо потребяващите (до 500 мл на месец). В нея преобладават жените – 56% и средната възраст е 39 години.

Нови тенденции

Маркетинговата агенция наблюдава няколко важни тенденции – едната е преминаването на мъжете към алкохолни категории, за които доскоро се смяташе, че са типично женски. Друга е в посока привличане на по-възрастни консуматори към по-младежки алкохолни сегменти. Една от главните тенденции на употребата на алкохол в България е консумацията му с храна, или поне така заявяват 57% от потребителите. Появата на нов тип заведения и промяната в храненето обаче обуславя още една нова тенденция – някои алкохоли започват да се приемат без храна. Пример за подобна промяна е консумацията на вино не с тежки храни и мезета, а със сирене и плодове.

Алкохоли с аромат на лято

Потребителите са намалили пиенето на текила в периода от 2000 г. до 2013 г., като тези, които го правят се понижава от 11% на 8 на сто. Данните на „Ноема” показват, че тя се приема по-скоро за младежко питие, като обикновено се консумира по време на купони и партита. Средната възраст на пиещите текила е 30 години. В последно време с развиването на клубната дейност текилата все по-често се приема и като съставка в определен вид коктейл. Това от своя страна разширява обхвата и текилата започва да се пие и от повече жени, а и се вдига леко възрастовата граница на употребяващите я, посочват от маркетинговата агенция. 190 хил. човека в периода от 2000 г. до 2013 г. са пили поне веднъж в годината текила, а средното месечно количество е 0,6 литра.

Макар, че минава повече за младежко питие, средната възраст на консумиращите мента е 36 г. 445 хил. човека пият поне веднъж годишно мента, а през 2014 г. пенетрацията в тази категория е 18%. Средномесечната консумация е 0,5 литра. Разделението на потребителите по възрастови групи показва, че най-голяма част от консуматорите на мента (41%) е във възрастовата граница от 18-29 г., следват 30-49-годишните (40 на сто) и по-възрастните от 50 до 64 г. (19%). Преобладаваща част от потребителите са мъже (61%).

Ромът има своите възходи и падения за 14-те години от началото на 2000 г., показват данните на „Ноема”. Със засилващата се коктейлна култура обаче, той започва да възвръща позиции – 200 хил. човека го консумират поне веднъж годишно. Най-много ром пият хората между 30 и 49 години. Маркетинговата агенция посочва, че се наблюдават групи от хора, които в определен период от време увеличават консумацията си на ром - това са предимно хора, практикуващи зимни спортове и планинари. Ром се пие от 66% от мъжете и 34 на сто от жените. Ром, смесен с безалкохолна напитка се употребява от 60% от потребителите, а като „участник” в коктейл - от 20%.

Джинът – приет за летен алкохол, предпочитан от сравнително млади хора, като средната възраст на неговите консуматори е 38 г. Това е единственият от алкохолите, който си е създал унисекс образ с доближаващите се проценти между пиещите го жени (46%) и мъже (54%). Като цяло обаче пенетрацията му е паднала наполовина от 41% през 2000 г. на 20 на сто през 2015 г.

Изненадващо, уискито се появява като предпочитан през лятото алкохол. Една от причините за това е появата на коктейли, съдържащи уиски. Увеличава се и процентът на консумиращите – от 44% през 2000 г. на 60 на сто през последната година. Напитката се определя от потребителите като автентична, подходяща за хора с вкус. Най-много уиски се пие от хора между 30 и 49 г. Поне веднъж годишно уиски са употребили 1,6 млн. българи. Средното количество, което се консумира на месец е 0,5 л., а над 70% от анкетираните са заявили, че похапват ядки докато пият своето уиски.

Водката се предпочита по-скоро от средната възрастовата група от 30 до 40 години (43%). Преобладават мъжете (65%) като основен потребител на водка. Пенетрацията е сравнително стабилна през годините – намалява от 56 на сто през 2000 г. на 51% през 2013 г. Тези, които са консумирали поне веднъж годишно водка са 1,3 млн. души. Средната консумация е 4,1 пъти месечно.

Средната възраст на пиещите узо е 40 г., показват данните на „Ноема”. Мъже са двигателната сила сред потребителите (73%), макар пенетрацията да е ниска – 13% през 2014 г. 85% от потребителите консумират узо с храна - в 75% от случаите със салата.  Средното количество на месец е 0,4 л.

За 13 г. пенетрацията при мастиката се е увеличила – от 27% на 28 на сто. Средната възраст на потребителите е 44 г., а 28 на сто от консумиращите мастика са жени. Хората я приемат като напитка подходяща за летните месеци и на приемлива цена. Около 730 хил. човека пият поне веднъж годишно мастика.

73% от пиещите българи през 2015 г. консумират и ракия, показват данните на маркетинговата агенция. Най-много ракия се пие от хората във възрастовата група между 30 и 49 г. (43%). Консумацията на ракия на лице от домакинството през 2015 год. е 2,2 литра. Домашно произведена ракия се потребява от 89% от хората. 1,9 млн. потребители пият ракия поне веднъж в годината, а средната консумация е 4 пъти месечно.

Увеличава се броят на консуматорите на вино в България – 71% от пиещите алкохол консумират и вино. При него делът на жените (46%) също е по-голям и доближаващ се до този на мъжете.  Средната възраст на потребителите е 42 години. Консумацията на вино на лице от домакинството през 2015 г. е 4,6 л. Вино домашно производство употребяват 18 на сто от потребителите.