Търговските вериги, опериращи у нас и Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) са се споразумели за поставянето на горещи телефони на видни места в търговските обекти, на които потребителите могат да сигнализират денонощно за нередности. Това обяви пред журналисти председателят на агенцията Пламен Моллов при отчета за свършеното от контролния орган, 3 години след създаването  му.

Агенцията работи по въвеждането на система „таен клиент” в търговските обекти, подобно на добре познатата практика от европейските и американски пазари. Скрити инспектори ще следят за качеството във веригите, а също и ще проверяват дейността на своите колеги, с което се цели постигането на дисциплиниращ ефект. "Ще заложим на качеството, не толкова на количеството при проверките”,  коментира Моллов. Той допълни, че ще се инспектира в дълбочина цялата система през производство, управление и нагоре по веригата.

Според шефа на БАБХ през изминалата година общо 1000 служители на агенцията са направили около 300 хил. проверки на територията на цялата страна. По думите му обаче, инспекциите не са постигнали нужния резултат. От началото на тази година е била създадена мобилна група към БАБХ за осъществяване на второ ниво на контрол за внезапни проверки. Към момента мобилното звено работи в 5 области на страната, посочи Пламен Моллов. С цел да се прекъснат порочните практики на обвързаност или конфликт на интереси, ръководителите от високите нива на администрацията в Областните дирекции по безопасност на храните в различните градове ще се сменят на ротационен принцип.

Пламен Моллов беше категоричен, че мерките, които се приемат срещу големите търговски вериги нямат репресивен характер. Чрез тях по-скоро се цели веригите да бъдат накарани сами да правят системата си за контрол ефективна. Шефът на агенцията коментира честа порочна практика, засичана във веригите - преетикетирането на хранителни продукти, която трябва да бъде прекратена завинаги. По думите му произходът, съдържанието, срокът на годност и партидният номер на стоката трябва да бъдат ясно посочени на етикетите. Моллов заяви, че все още по рафтовете на магазините могат да се видят стоки с неясен срок на годност и различни указания за съхранение на български и на езика на страната, в която е произведен продуктът. Понякога пък липсвал превод на български език или партиден номер.