Интервю с Пламен Димитров, управител на „Кофас България“.

Как се отразява политическата криза на бизнеса до момента и какво може да се очаква при формиране на ново правителство, както и при поредното управление от служебен кабинет?

Политическата криза оказва неминуем ефект върху бизнеса. Нуждаем се повече от всякога от дългосрочни решения, които да позволяват страната да се развива. Освен инфлацията, липсата на правителство е и една от основните причина за забавяне влизането в еврозоната и Шенген. Формирането на нов кабинет би повлияло върху инвестициите в страната, както и ефективното усвояване на еврофондове. Например, през първите шест месеца на годината се отварят за кандидатстване общо седем процедури за над 1 млрд. лв., което е добра възможност за бизнеса. Освен това България има голям потенциал за инвестиции и със сигурност стабилната политическа среда би допринесла за реализирането им.  Страната ни има възможност да привлече потенциални релокации на производствата, тъй като разполага с добра инфраструктура, все още по-ниски разходи за труд и би осигурила по-бързи доставки, но нестабилността на финансовата карта създава пречки.

Енергийната криза до какво доведе и какви са възможностите за бизнеса предвид новите енергийни политики?

Енергийната криза даде отражение върху цяла Европа, която разчиташе основно на Русия за своите газови доставки. Драстичният скок в цените оказа влияние върху частното потребление, но и мащабите на производство, доставките и инвестиционните планове на бизнеса. Много страни промениха начините си на доставка по време на войната в Украйна и си осигуриха внос на втечнен газ от други страни в Европа или Близкия изток.  Това неминуемо промени и маршрута на енергийните доставки.

В тези трудни месеци много държави бяха принудени да предприемат различни мерки като някои от тях ограничиха драстично търсенето. В някои големи производства, като например торове, компаниите замразиха работата си именно заради поскъпването на енергията.

Цените на газа и горивото оказват влияние и върху много други категории като хранителната индустрия. Целият този процес повлиява и до днес на инфлацията в различните държави.

Бизнесът постепенно се настройва към „новото нормално“ и постоянно търси алтернативни енергийни източници на руския газ и петрол. Доста от производствените компании работят в насока преминаване към зелената енергия и електричество за захранване на своите мощности. Това обаче е свързано с огромни инвестиции за подмяна на наличната вече инфраструктура, което в комбинация с всички предизвикателства за бизнеса и забавянето на икономиката в последните три години, е непосилна задача за доста от тях.

Влязохме ли вече в рецесия и има ли перспектива за скорошно излизане от финансовата криза?

Все още няма данни да сме в рецесия у нас, но сме със забавен икономически растеж. За тази година се очаква той да бъде 1,5% в България. Напредъкът в една от най-развитите икономики - Северозападна Европа, спада още повече до 0,4%, в сравнение с този от 2,5% през 2022 г. Изключителен нисък е БВП и в световен мащаб – 1,9%, за 2023-а г. след 3,9% през изминалата. Това създава много рискове за бизнеса. Намаляването на този показател сочат свиване мащабите на производството, както и потреблението.   

Не можем да дадем категоричен отговор за скорошно излизане от финансовата криза, тъй като въпреки намалението, инфлацията държи динамични нива. Все пак има положителна тенденция в кривата. Вероятно икономическата нестабилност ще продължи, но в различни сектори.

Вдигането на лихвените проценти и фискалната политика на централните банки как ще се отразят на бизнеса?

Централните банки демонстрираха строга финансова политика и увеличиха лихвените проценти през 2022 г. с общо 250 базисни пункта. Очакванията ни са те да се увеличат към 3,5-4% до края на настоящата година. Това влияе негативно както на потреблението заради високите разходи по заемите, така и на инвестициите, но ще регулира високите нива на инфлация.

Основната цел на паричната политика на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност, като се стреми към 2% инфлация в средносрочен план. Докато темпът на инфлация в еврозоната спадна от пика си през октомври 2022 г. от над 10% до 8,5% през февруари 2023 г., това намаление е най-вече резултат от по-ниските цени на енергията в сравнение с миналата година. От друга страна, основният процент на инфлация (без променливите компоненти като енергия и пресни хранителни продукти), който ЕЦБ следи много внимателно, всъщност все още е в тенденция на нарастване и достигна 5,6% през февруари 2023 г., най-високото си ниво от началото на динамичните поредици през 1997 г. Тъй като инфлацията е по-широкообхватна от първоначално очакваното, ЕЦБ ревизира нагоре прогнозите за основната инфлация за 2023 г. (от 4,2% през декември 2022 г. на 4,6%) въпреки понижаването на прогнозата за инфлацията (от 6,3% до 5,3%). В този контекст ЕЦБ не искаше да рискува да навреди на надеждността си за борба с инфлацията.

Освен това ЕЦБ също трябва да „допринесе за стабилността на финансовата система“. Европейските финансови пазари са в смут от  началото на март, когато американските финансови регулатори затвориха Silicon Valley Bank (SVB), един от основните финансисти за стартиращи технологични компании в САЩ. Докато напрежението на пазара донякъде намаля седмица по-късно след намесата на американските власти, акциите на европейските банки се сринаха отново поради съмнения около бъдещето на Credit Suisse.

Въвеждането на еврото ще промени ли бизнес средата в България и ще даде ли отражение на възможностите за инвестиции у нас?

Въвеждането на еврото не променя фундаментално бизнес средата, но по категоричен начин подкрепя европейската визия на България. За да стартираме от една линия при борбата за чужди инвестиции с останалите страни от ЦИЕ, България трябва да приеме еврото и бъде част от шенгенското споразумение. В противен случай, се опасявам, че се състезаваме с навехнат глезен.  

Каква е вашата прогноза за инфлацията в Българя, ще спре ли да расте или ни очакват още финансови сътресения?

Очакваме инфлацията да продължи, но с по-бавни темпове. Според прогнозите ни, средната годишна инфлация през 2023 год. ще спадне до 11,2%, което е по-оптимистичен показател на фона на пика, който достигна през 2022 от 15,3%. Част от причината за това са рестрикциите на централните банки, които повишиха лихвените проценти. Очакваме повишението им да продължи и в следващите седмици. Въпреки това цените остават доста по-високи сравнение с предишните години. Най-висок процент е базовата инфлация, която изключва цените на хранителни продукти и енергия.  Тя продължава да расте като е възможно да се пренесе и в други сектори.

Забележка: Данните, споменати в интервюто, се отнасят за период до април 2023 година.