Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпява значителни икономически сътресения през последните три години. Голямата разнородност, мерките за подкрепа и правните промени повлияха негативно върху тенденциите за корпоративна несъстоятелност. Пандемията от Covid-19, последващият икономически спад и войната в Украйна предизвикаха смущения не само в макроикономическите показатели и стоковите пазари, но се отразиха и върху ликвидността на плащанията на компаниите.

„Въведените правителствени мерки за подкрепа допринесоха за спада на корпоративните несъстоятелности през 2020 г. Това обаче удължи „изкуствено“ живота на възползвалите се дружества и се отрази в драстично повишение на броя фалити. Но това не е всичко – бизнесът е изправен пред множество предизвикателства. Сред тях са високите цени на енергия и суровини, поредицата бързи повишения на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия и геополитическата несигурност, в която се намираме“, споделя Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.

Икономиките в ЦИЕ показват признаци на възстановяване през 2021 г., както и през първата половина на 2022 г., като повечето страни отбелязват по-високи темпове на растеж въпреки нестабилната динамика. „2022 г. донесе основно по-висока икономическа активност. Това наблюдаваме при държави като Хърватия и Словения, при които БВП надхвърли 5%, а темповете на растеж в недалечните Полша, Румъния и Унгария са близки до него. От друга страна, Естония изпадна в рецесия с темп на растеж от -1,3%.“, допълва Шилевич.

Кофас изчислява, че в ЦИЕ общият брой производства, изпаднали в несъстоятелност, е нараснал с 39,3% - от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г. В осем държави през 2022 г. броят на фалитите е по-голям, в сравнение с предходната година, а именно в България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Четири държави отбелязват понижение по този показател – това са Чехия, Естония, Словакия и Словения. Високият скок на несъстоятелността е отчетен и в Сърбия и Унгария, съответно с +106% и +86, докато най-голям спад на производствата е в Естония.