Намесата на държавата в отношенията търговец-доставчик ще е в ущърб на крайния потребител

Дата: 09.04.2014 Коментари: 0
Снимки (1)
снимка: PROGRESSIVE

Големите български бизнес организации подкрепят позицията на Сдружението за модерна търговия (СМТ) относно потенциалните негативни ефекти от предлаганите промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗКК). Официалното становище на сдружението е подкрепено от КРИБ, БТПП и БСК, както и от браншови организации като Българската петролна и газова асоциация и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства.
Според документа предложеният законопроект няма да реши нито един от реалните проблеми на българските производители. В също време той ще им нанесе вреди, особено на по-малките. Най-силно ще пострадат българските потребители, които ще получат по-малък избор на стоки на по-високи цени.

В обобщен вид основните аргументи против предлаганите промени в ЗКК са следните:
1.Законопроектът не е придружен с оценка на въздействието;
2.По-стриктните регулации в законопроекта ще намалят допълнително конкурентоспособността на българските компании;
3. В България пазарната концентрация в търговията на дребно на бързооборотни стоки е най-ниската сред страните в ЕС;
4. Свръхрегулациите в законопроекта ще ограничат конкуренцията, вместо да я защитят.
5. Предложените промени ще влошат бизнес средата;
6. Законопроектът измества фокуса от реалните проблеми на българския производител;
7. Законопроектът се комуникира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, но на практика регулацията ще засегне компании от всички сектори на икономиката.
8. Увеличаването на административните разходи, новите рискове от огромни глоби и държавната намеса в ценообразуването ще вдигнат цените на храните;
9. Законопроектът дискриминира големите компании спрямо малките и търговците спрямо техните доставчици и останалите бизнеси.
10. Свръхрегулациите ще стимулират вноса за сметка на продажбите на българските доставчици и т.н.

В документа е включен следният пример, за това как предлаганите промени биха могли да доведат до увеличение на крайните цени на стоките: „Да приемем, че даден продукт е 10 лв. в ценовата листа на доставчика. Търговецът иска такси, бонуси и всякакви други възнаграждения на обща стойност например 40%, което е 4 лв., тоест продуктът реално е взет от търговеца за 6 лв. Нека приемем, че маржът на търговеца е 20%, който при цена от 6 лв. е 1.20 лв. Така цената за крайния потребител става 7.20 лв.
Нека сега приемем, че новата регулация постигне целта си и поради забраната на различните търговски услуги и ограничаването на размера на таксите отстъпката падне на 20%. Тогава търговецът взима въпросния продукт от доставчика за 8 лв. (което означава, че доставчикът получава с 2 лв. повече, което е и целта на проекта). Върху тази цена търговецът си слага същия марж от 20% и крайната цена на продукта за потребителя става 9.60 лв. - с 2.40 лв. повече от цената преди новите регулации.
Но по-високите разходи и по-големият риск в резултат от регулациите биха увеличили и маржа на търговеца. Ако например търговецът вдигне маржа си на 25%, крайната цена на продукта става 10 лв. В този пример цената на продукта се качва с близо 39%. Привърженици на Законопроекта казват - ако премахнем многото такси, бонуси и отстъпки, цената логично ще падне. Но този аргумент не отчита факта, че голяма част от тези "възнаграждения" за търговеца, както се вижда и от горния пример, всъщност се отразяват в намаляване на крайната цена на стоката за потребителя. По друг начин казано, търговецът не взима всички тези "възнаграждения", а начислява своя марж върху реалната цена, която плаща за продукта. В примера търговецът получава 1.20, а не 4 лв. Останалите 2.80 лв. са намаление на цената за потребителите”.

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев предупреди, че съществува сериозен риск срещу страната ни да бъде повдигната и наказателна процедура от Европейската комисия. Според него предложените сръхрегулации противоречат на европейското право, водят до нарушаване свободата на установяване и дават неограничени права на администрацията за недопустима намеса в пазарните отношения без реална възможност за контрол.