Навлизането на модерната търговия на българския пазар стимулира останалите пазарни участници да търсят нови форми на сдружаване и колективни инвестиции, да оптимизират доставките, маркетинговите стратегии и кампании, за да предоставят конкурентна услуга на крайните клиенти. Това е един от изводите в изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавено „Анализ на ефектите от навлизането на модерната търговия на пазара на храни и напитки в България” с автор икономистът Николай Вълканов.

Десетте най-големи вериги в продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия дават работа на над 23 000 души към края на 2013 г. по оценки на ИПИ. В процентно отношение това представлява около 6 на сто от всички заети в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”. За сравнение, към края на 2009 г. броят на наетите в тези вериги е бил 16-17 000 души, съответно около 4% от всички наети в сектора. Докато наетите като цяло в търговията са спаднали с 6,6% за периода 2009-2013 г., тези в Топ 10 от веригите са нараснали с 4,2%.

Естествено е предимството на големите вериги по отношение на асортимента от стоки. Докато веригите предлагат хиляди продукти от всякакви видове, производители и разфасовки, традиционната търговия има значително по-скромни възможности. От гледна точка на потребителите, по-големият избор спестява пари и време при покупките.

Извън еднократните инвестиции и работните места, които търговските вериги създават при отварянето на нови обекти, те имат постоянни разходи, които захранват други дейности в сектора на услугите и по косвен път спомагат за разкриването на нови работни места в икономиката. Растящата конкуренция между веригите определя и значителните средства, които те отделят за реклама и маркетинг – към 2013 г. рекламните бюджети на големите търговски вериги формират 3,6% от рекламния пазар по данни на Argent Media Agency и Be Media Consultant.

Може би най-трудният за оценяване ефект е върху местните доставчици и производители. Според автора на анализа на този етап е невъзможно да се определи има ли такива, които са спрели дейност, защото не са могли да отговорят на изискванията на веригите, както и дали това е основната причина или свитото потребление и/или изострената конкуренция, например.

Съществени методологически трудности стоят и пред определянето на процента български стоки, които се продават във веригите. По обобщена информация на Сдружението за модерна търговия средният дял на оборота в Топ 10 веригите, който се пада на стоки, доставени от български производители или дистрибутори, се движи около 72% в периода 2007-2013 година. Чисто индикативно делът на вносните храни и напитки според Стандартната международна класификация (SITC) в търговията на едро за същия период е средно 19,4%, а в търговията на дребно – 28,8%. В допълнение, делът на стоките, които се търгуват най-много в големите вериги – готовите храни за консумация, е едва 8,2% от вноса средно за периода. Съответно стоките, които се реализират основно през традиционните канали на търговия – плодовете и зеленчуците, държат среден дял от 18,7% от вноса за периода. Иначе казано, твърдението, че големите вериги продават основно вносни стоки, е много трудно защитимо, заключава авторът. Остава да виси въпросът кои стоки следва да се дефинират като български – тези, закупени от български доставчици (фирми, регистрирани в България) или от доставчици, чиято собственост на капитала е българска? Или тези, в чийто продукти основната вложена суровина е с български произход? Или пък тези, които използват български суровини и чийто капитал е основно местен?

Анализа на ИПИ можете да прочетете тук.