Евентуалното въвеждане на данък върху „вредните” храни в размер между 3% и 10% би предизвикало загуба на работни места в големите градове в страната, ще увеличи цените на българските стоки и би предизвикало ръст на паралелния внос на продукти. Това се казва в доклад на управителя на КС2 Красен Станчев и управляващия партньор в Denkstatt България Боян Рашев, който е направен по поръчка на българската хранителна индустрия. Целта на анализа, направен от консултантите е да се получи независимо изследване на вероятните, макар и непредвидени последствия от въвеждането на данък върху т. нар. „вредни храни”.

Станчев и Рашев коментират, че след задълбочен анализ на данни от различни източници са достигнали до тревожни изводи. Ето накратко какво е тяхното заключение:

„Пълният анализ, представен на Вашето внимание, ни убеждава, че е разумно замисълът на новия данък да бъде изоставен още на този етап. Проучването се основава на методологията на оценка на разходите от политики и нормативни актове, използвана от ЕС, както и на класическите методи на анализ на ползи и разходи. Проследена е постижимостта на целите за законодателния замисъл в областта на здравеопазването и фиска, както и преките, непреките и предизвиканите въздействия за фиска.

В тази област разглеждаме няколко различни възможни сценария, тъй като 8 месеца след появата на идеята все още няма оповестена някаква съществена информация по отношение на проектозакона, за формиране на работна група по темата и не се знае точно какъв подход ще бъде използван при съставянето на съответния нормативен акт. Структурата на проучването е следната: преглед на международната практика – в ЕС и извън ЕС, анализ постижимостта на здравните цели, анализ на общата практика на финансиране на НЗОК и здравеопазването, анализ на ползите и разходите за фиска и вероятните социално-икономически последици.

Най-важните изводи, до които стигнахме са следните:

• Евентуалното въвеждане на данъка би могло да доведе до загуба на поне 1180 работни места; това ще се случи в общини като Варна, Пловдив, Велико Търново, Бургас, но и другаде;
• Въвеждането на закона ще доведе до увеличаване на цените на българските стоки, а оттам и до намаляване на конкурентоспособността на производство на храни, поради силно увеличение на легалния паралелен внос на тези стоки – на първо място от Румъния, но и от други страни в ЕС;
• Наскоро Румъния намали ДДС върху храни и други стоки и услуги на 9%, което ще доведе до драстични разлики в крайните цени на хранителните продукти нa двата пазара и стимули за трансграничен арбитраж, особено ако се въведе новия данък;
• При нов данък, независимо от размера му, поради тези стимули бюджетът вероятно ще загуби 60 млн. лв. приходи от ДДС;
• Събирането на прогнозираните приходи от 200 и 150 млн. лв. (според обявените предположения в медиите) се основава на невярна оценка на приходите от продажбата на облагаемите продукти в размер на 5 млрд. лв. годишно, докато според данни на НСИ, тази сума е около 2 млрд. лв. за година; грешката идва от приемането на желаното за действително;
• Проекто-законът няма да има принос за подобряване на здравето на българското население, защото, първо, няма как с облагане на незначителен обем от потреблението да има всеобхватен ефект и, второ, връзката между потреблението на предвидените за облагане храни и здравословното състояние на българските граждани е, меко казано, съмнителна;
• Воденето на здравословен начин на живот не може да се въведе с данъци върху определени продукти; това е въпрос на информация, образование и възможности; на това отгоре повишаването на цените чрез данъци ще доведе до появата и използването на заместители (които в областта на храните са най-лесно намираеми, включително от областта на т.нар. „икономика на бурканите“);
• Според чуждестранния опит (изследвахме опита на Дания, Унгария, Франция, Финландия, Великобритания, Белгия, Естония, Германия, Мексико и САЩ), подобна мярка не е довела до очакваните резултати;
• Данните показват, че хората с най-ниски доходи нямат възможност да употребяват значими количества от предвидените за облагане храни и напитки, т.е. затлъстяването в групата с ниски доходи няма как да е свързано с прекомерна употреба на таргетираните продукти и при увеличаване на цените ще стимули потреблението на повече нездравословни заместители;
• Най-силно засегнати от сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване в България са хората в предпенсионна и пенсионна възраст, които употребяват минимални количества от потенциално облагаемите храни и напитки; лесният и стимулиран с новия данък достъп до храни-заместители би влошил качеството на консумираните продукти от тази потребителска група.

Като цяло оценката на въздействието по всички възможни варианти на проекто-закона показва, че няма да бъде подобрено здравето на гражданите на България, а местният бизнес и държавният бюджет ще понесат загуби.”