Търговци, производители, юристи, работодатели и икономисти се обявиха против новите текстове, които предстои да бъдат гласувани в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) на второ четене в парламента. Те обсъдиха евентуалните последици от променения нормативен акт на кръгла маса, организирана от Сдружение „Модерна търговия”. Шефът на сдружението Йордан Матеев уточни, че покана е била отправена както към вносителите, така и към представители на правителството, но те не уважиха срещата.

Присъстващите експерти и представители на бизнеса бяха категорични, че променените текстове между първо и второ четене са още по-неясни и ще имат сериозни последици върху търговци, производители и потребители. Ефектът върху последните ще се изразява в по-високи цени на продуктите, предлагани в търговските вериги.

При промените между първо и второ четене е въведено понятието „злоупотреба с по-силна позиция при договаряне”, предостави актуална информация адвокат Николай Даскалов. По думите му то препраща към конкретни търговски отношения, а не към нарушения на структурата на пазара, както беше първоначалното предложение на вносителите – да се въведе понятието „значителна пазарна сила”.  Тази регулация ще е насочена само към предприятия, чиито доставчици са зависими от тях, а това според  Даскалов е селективен подход. Предвидените санкции са процент от оборота на стоковата група, за която е извършено нарушението. В случай, че няма такъв оборот, санкциите са в размер до 50 хил. лв. Изпълнителният директор на ЛИДЛ България Милена Драгийска коментира, че никъде не е дефинирана „стокова група”, а това ще означава, че предвидените  санкции ще се налагат според интерпретацията на термина, която би направила Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

В опит да се дефинират по-ясно двете понятия, в новите текстове за „господстващо положение” е въведено ниво от 40% пазарен дял на компанията, а за „значителна пазарна сила” – 20 на сто дял. „Проблемът е, че независимо от тези различни пазарни нива, забраните са едни и същи и в двата случая, което значи че дори и да имаш 20%, пак си принуден да спазваш същите правила, които спазват и най-големите играчи на пазара”, коментира адвокат Антон Петров, който работи в областта на конкурентното право. По думите му това ще означава, че се завишават изискванията за по-слабите пазарни участници – нещо, което напълно противоречи на принципите на конкурентното право на ЕС.

Според адвокат Мария Папазова друга група проблеми в новите текстове са свързани с предложенията да се представят общите условия и типови договори на предприятия с оборот над 50 млн. лв. Тя уточни, че промените ще важат само и единствено за търговците на храни, което означава, че ще има дискриминация към предприятията, които извършват големи инвестиции. По думите на Папазова това би забавило търговския оборот, защото всеки един типов договор и общи условия, както и всяко изменение в тях, ще трябва да се внася в КЗК. Тя ще трябва да го разглежда, в срок от 2 месеца, да предлага промени и т.н. От това произлиза и основният риск – да се забави търговския оборот, което не е в интерес нито на доставчиците, нито на купувачите.

Мнението й бе подкрепено и от управителя на ЛИДЛ България Милена Драгийска, според която изискването типовите договори да бъдат одобрявани, при това в доста продължителен период от време, би означавало само и единствено забавяне на търговския оборот. Тя бе притеснена и от предложение за промяна, което ще ограничи изцяло бизнеса с т. нар. собствени марки. Според текста, ако дадена търговска верига има своя собствена марка, която се произвежда от даден производител, тя е длъжна да изложи на своите рафтове всички марки на този тип продукти. „Това ще отнеме правото ни да избираме как да изглежда порфтейла ни от продукти към даден момент”, категорична бе Драгийска.

Според изпълнителния директор на „Билла България” Николай Петров подобни закони водят до повишаване на цените за потребителите. „Това е един административен начин да се повишат печалбите на неконкурентноспособните производители и това рефлектира върху всички участници по веригата”, каза Петров. По думите му тази опасност не трябва да се подценява, особено у нас, където покупателната способност на потребителите е по-ниска. Управителят на „Кауфланд България” Димитър Спасов изрази опасение,  че с готвените промени законът ще стане  изключително вреден за малкия и среден български производители. „Една свръхрегулация ще накара големи търговски субекти да търсят алтернативни продукти в съседни пазари”, категоричен беше Спасов.