Интервю с Людмила Петрова, Маркетинг Мениджър на БНП Париба Лични Финанси в България

Г-жо Петрова, какво точно ще включват ESG докладите, които компаниите скоро ще бъдат задължени да подават?

Докладите ще включват широк набор от критерии, които ще покриват и трите области от съкращението ESG – екологичен, социален, управленски аспект. Ако започнем с екологичните показатели, това ще са система от основни измерители на въздействието на компанията върху околната среда. Например, колко енергия ползва бизнесът и каква част от нея е от възобновяеми източници, колко и какви горива се използват, какъв е въглеродният отпечатък при производството и доставката на даден продукт и така нататък. Ще се наблюдава и какъв е отпечатъкът на бизнеса по веригата на доставки – например на материалите в строителството. Компаниите ще трябва да отчитат и какви мерки предприемат за намаляване на замърсяването от транспортните си дейности или за компенсация на присъщите за дейността емисии, които няма как да намалят.

Социалният елемент покрива фактори като справедливо заплащане на служители и доставчици, дали компанията има подизпълнители, които използват детски или нерегламентиран труд, какви са политиките за защита на правата на служителите и за интегриране на малцинствени и социално уязвими групи в компанията. С други думи S аспектът има за цел да покаже до колко един бизнес е отговорен към хората и социалната среда.

Третият елемент – Governance или корпоративното управление, осигурява прозрачност на процесите на вземане на решения в дадена компания, как тя се управлява и дали управленските решения вземат под внимание в достатъчна степен потребностите на различните заинтересовани групи - служители, партньори, клиенти, местни общности, друго. Част от това, например, е въвеждането на доброволния стандарт за данъчна прозрачност, който отчита приноса на компанията към бюджета и развитието на местните общности.

На базата на докладите и на данните в тях, компаниите ще формират т.нар. „ESG рейтинг“. Какво е ESG рейтинг? Той ще е фокусиран не върху финансовите резултати, а върху политиките за устойчивост на компанията и реалното им изпълнение. Така инвеститорите ще получават информация доколко една компания е отговорна към околната среда, обществото, служителите и така нататък. В следващите години, това ще бъде все по-важно при вземане на инвестиционни решения.

На базата на какво законодателство стъпва ESG отчитането?

Въвеждането на ESG стандартите и на съответната отчетност е заложено основно в четири законодателни акта на ЕС – два регламента и две директиви. Първият е Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD). Според нея от 2024 г. компаниите с над 250 служители и/или оборот от над 40 милиона евро ще трябва да представят доклади за ESG въздействието си. Вторият е Регламентът на ЕС за разкриване на устойчиви финанси (SFDR), който цели да се осигури прозрачност за инвеститорите, фокусирани върху екологични, социални и управленски въпроси. Третият основополагащ документ е Директивата за нелоялните търговски практики (UCPD), която защитава потребителите от евентуални злоупотреби от страна на търговците. Четвъртият стълб е Таксономията на ЕС, която установява критерии за определяне на устойчивостта на икономическите дейности.

Кога компаниите от ритейл сектора ще трябва да започнат отчитане по ESG стандартите?

Според директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD), която беше приета от Европейския парламент на 10 ноември, бизнесът ще започне да подава ESG отчети на различни етапи според размера на компаниите. Първи ще са повече от 49 000 компании, които имат над 250 служители, оборот от 40 милиона евро или са листнати на фондовите борси. Всички те ще трябва да докладват доколко спазват стандартите за добро екологично, социално и корпоративно управление от началото на 2024 година. Докладите ще обхващат показателите за 2023 година. Очаква се да има гратисен период от около 6 месеца, в който ще се изчистват грешки преди окончателното приемане на документите.

Втората вълна ще обхване компаниите с под 250 служители, оборот под 40 милиона евро и, които не са листнати на фондовите борси. Очаква се те да започнат да подават отчети от 2026 година с данни за 2025 г.

Кой ще следи за подаването на отчети?

ESG докладите ще бъдат част от годишните нефинансови отчети на компаниите. Те ще трябва да съдържат проверими и одитируеми данни и да бъдат заверявани от лицензирани одитори.

Ще се отнася до институциите, които ще следят за подаването на ESG доклади и за коректността на данните в тях, това е въпрос, който предстои да се уточнява на ниво ЕС и съответно да се транслира в локалните регулации. Очаква се това да стане през 2023 г. Прогнозите са, че тези функции ще бъдат вменени на вече съществуващи институции чрез разширяване на техните права. Този процес ще е подобен на въвеждането на GDPR, когато за орган, прилагащ регламента на местно ниво, беше посочена Комисията за защита на личните данни. С други думи, местни регулатори ще следят за въвеждането и провеждането на ESG политиките, ще следят за нарушения, ще получават сигнали и така нататък.

Има ли разлика в отчитането на търговците с мрежа от магазини и на тези, които продават онлайн?

Всяка компания ще трябва да отчита набор от показатели, определени спрямо общоприет стандарт и протокол. Разбира се, част от тях е възможно да не относими към даден бизнес. Оттук биха дошли и разликите между докладите на търговците с физически и с онлайн магазини. При първите има много по-голямо ползване на електроенергия и отпечатък от управлението на мрежа физически обекти с отопление, осветление, строителни дейности, транспортни схеми за зареждане на обекти и т.н. В техните доклади компонентите за енергия и гориво биха имали по-голяма тежест. Онлайн търговците, от своя страна, имат различен профил на въглероден отпечатък от дейността си в зависимост от логистичните решения, които ползват, потенциална регионализация на доставките, произхода на продуктите, решение дали да поддържат собствен автопарк или да ползват куриерски услуги, какъв профил на доставчиците избират и т.н. При тях голяма тежест ще има използвано гориво или електрификация на флота, инструменти за оптимизиране на доставки и така нататък. Всичко това означава, че разликите в отчитането ще идват от спецификата на бизнес модела. Ето защо бих посъветвала ритейлърите от сега да потърсят компетентни ESG консултанти и да инвестират в обучение на експерти вътре в компаниите, така че да създават ESG култура. Полезно е също тази експертиза да не се съсредоточава само в един отдел или функция в компанията, а да бъдат включени представители на различни отдели – финанси, счетоводство, човешки ресурси, покупки, проекти, продажби, комуникации и т.н.

Какви ще са последствията за компаниите, ако не подадат отчети?

Отказът от подаване на ESG отчети или подаването на заблуждаваща информация може както да доведе до санкции, така и да затрудни правенето на бизнес. Ако един инвестиционен проект не отговаря на рамката, финансирането за него ще бъде по-скъпо и дори е възможно банките да откажат да отпуснат кредит за реализацията му.

Например, ако една търговска верига има намерение да построи ритейл парк, ще се нуждае от финансиране. За да има достъп до банкова линия, инвеститорът ще трябва да докаже не само какво е въздействието на проекта върху околната среда, т.нар. ОВОС, но и че целият бизнес модел отговаря на ESG регулациите на ЕС. Това трябва да стане с одитируеми данни от независима трета страна. Ако липсва подобна информация, банката може да откаже достъп до финансиране, да го ограничи или да го отпусне на по-висока от пазарната цена.

Друго последствие от неспазването на ESG стандартите ще бъде по-ограничени възможности за набиране на капитал през фондовите борси. Компаниите ще трябва да предоставят не само стандартните документи за IPO, но и ESG одити. Те са част от нефинансовото отчитане и трябва да бъдат заверени от независим одитор и да съдържат проверими данни. Липсата на такива одити може да доведе до затруднения при излизане на борсата или до неуспех на емисията, тъй като това ще предизвика силно недоверие от страна на инвеститорите.

Мога да кажа, че големите банки в Европа са силно ангажирани с процеса на въвеждане на ESG стандартите и съответната отчетност  с присъединяването си към NetZero Banking Alliance. Например, групата BNP Paribas, от която сме част, още през 2019 г. прие, че ще намали експозицията си към проекти за добив на въглища в ЕС до 2030 година и до 2040 година за останалия свят. Също така до 2025 г. ще бъде редуцирана експозицията към проучването и добива на петрол и газ с 10%. От 2020 година BNP Paribas се ангажира да не финансира такива проекти в Арктика, както и експорт на петрол от еквадорската част на Амазония - две зони, които са изключително чувствителни от гледна точка на биоразнообразието.

Какви ще са наказанията за подаване на невярна информация?

Една от най-сериозните опасности, които стоят пред бизнеса с въвеждането на ESG регулациите е т.нар. „зелено изпиране“ (Greenwashing). Това е нелоялна практика да се използват реклами, етикетиране и други маркетингови стратегии, които целят да убедят потребителите, че дадена услуга или продукт е „по-зелена“ или екологично съобразна, отколкото е в действителност. Например, една стока може да бъде рекламирана като произведена от рециклирани материали, а единствено опаковката да е такава. Това е 100% „зелено изпиране“, което ще бъде наказвано.

В момента в ЕС все още се обсъжда размерът на глобите. Според различни източници се дискутира това да е процент от оборота. Например, Европейската комисия предлага случаи на Greenwashing, в които търговци не разкриват за планирано стареене на предлаганите продукти, да влизат в обхвата на приложение на Директивата за нелоялни търговски практики (UCPD). Тя предвижда глоба до 4% от годишния оборот на компанията по подобие на GDPR.

Някои държави са въвели собствено законодателство за „зеленото изпиране“. Във Франция е прието допълнение към Търговския закон, което предвижда възможност за глоба до 80% от стойността на кампания, която отправя Greenwashing послания, тъй като това се приема за некоректна търговска и маркетингова практика.

Според Вас, новите изисквания за отчитане ще доведат ли до оскъпяване на продуктите, предлагани от ритейлърите?

Не бих могла да коментирам политиките на ритейлърите в това отношение. Факт е, че преминаването към устойчив модел на правене на бизнес изисква инвестиция. Дали тя ще бъде прехвърлена към потребителя е въпрос на решение на съответния ритейлър. Но е много важно, че тази промяна в крайна сметка ще доведе до по-ниски разходи за търговеца в дългосрочен план. Например, въвеждането на енергийно ефективни системи за охлаждане, ще намали сметките за ток. Преминаването към електрифициран автопарк ще намали разходите за гориво и освен това ще редуцира съществено въглеродния отпечатък, което означава, че компанията ще плаща по-малко за въглеродни компенсации. С други думи, устойчивият начин на правене на бизнес не е скъп каприз, а необходима инвестиция, от която могат да спечелят всички – бизнесът, клиентите, околната среда и обществото като цяло.