Списанието
Изберете рубрика:
В края на миналата година Българска стопанска камара (БСК) представи резултатите от традиционното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2023 г. сред 784 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.
Проучването се осъществява за 19-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година.
Основни резултати от проучването
През 2023 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид-кризата, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми. Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат 22%. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.
Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. се увеличават в 71% от фирмите.
Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на важност проблеми са корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти, и в по-малка степен на административен и ръководен персонал. През 2023 г. сериозно нараства и търсенето на общи работници.
Повишава се делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната (60% през 2023 г. спрямо 47% през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите „не мога да преценя“ (от 27% през 2021 г. на 13% през 2023 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата.
50% от анкетираните виждат своето място сред проектите по Националния план по възстановяване и устойчивост (НПВУ), което е тройно повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.
Традиционно, между 30 и 40% от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 г. – в първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория – заради ковид кризата. След отшумяването на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 и 2023 г., и в тазгодишното ни проучване отново преобладават песимистите – 43%.
Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%, като е налице известно влошаване на очакванията спрямо тези от края на миналата година.
Плановете за 2024 година
- Очакванията за покачване на цените и по-конкретно на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2024 г. ръст на възнагражденията.
- Почти половината от анкетираните (44%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).
- 32% от участниците в проучването ще търсят нови пазари.
- 30% са тези, които планират да увеличат инвестициите си в нови мощности.
- Сред приоритетите на 44% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 30% възнамеряват да открият нови работни места.
- Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите – 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали в тази посока, но 34% не си поставят подобни приоритети. 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс.
- По-голямата част от участниците в проучването планират да инвестират в цифрови технологии или вече са го направили, като едва една-трета от анкети-раните смятат, че нямат нужда от дигитализация на производствените процеси. Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (47%), достатъчно финансов ресурс (32%) и недостатъчната информация за най-добри налични технологии (19%).
На база провежданите през годините годишни анкетни проучвания, БСК представя индекс за динамиката на бизнес климата, който показва през каква фаза преминава икономиката ни през съответната година - „възстановяване“, „подем“, „забавяне“ или „криза“. За базова година ползваме 2015-та, а данните показват следното:
- От 2016 г. следва 4-годишен цикъл на подем до 2019 г., достигащ своя връх през 2017 г.
- През 2020 година пандемията от COVID-19 хвърля страната в екстремна за наблюдавания период ситуация на криза.
- Започналото през 2021 г. възстановяване е прекъснато през 2022 г., когато според проучването на БСК страната отново навлиза в кризисната зона.
- През 2023 г. навлизаме в квадранта на „забавяне“. Въпреки че оценката за състоянието на икономиката се подобрява, очакванията остават ниски и все още не можем да говорим за възстановяване и подем.
BIA Index за „Ефективност на икономическата политика“
БСК е разработила така нар. индекс „Ефективност на икономическата политика“ (BIA Index), който обхваща т.нар. „Образцов триъгълник на икономическата политика“ , включващ три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. BIA Index измерва развитието на страната ни именно в тези три направления, като всяко от тях е оценено по подбрани показатели.
Проучването обхваща 27 икономики на страните-членки на Европейския съюз и е базирано на официални и доказани източници на информация.
BIA Index цели да се превърне в аналитичен инструмент за идентифициране на конкретни слабости на българската икономическа политика, чието преодоляване може да доведе до по-висока конкурентоспособност на националната икономика и постигането на дългосрочен икономически растеж.
Класирането по трите стълба на индекса показва следното:
- Първи стълб „Инвестиции и иновации“: И през 2021, и през 2022 г. България заема последното 27-мо място в ЕС. За сравнение, Румъния е на 23-то място, Хърватия - 22-ро място, Естония - 12-то място, Литва - 15-то място, Латвия - 21-во място. Първите три места в ЕС-27 за 2022 г. са за Швеция, Дания и Ирландия. По този стълб България получава 22,76 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „лошо изпълнение“. Това означава, че досега използваните публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите не произвеждат желания ефект и водят до неефективно разходване на публични средства.
- Втори стълб „Реформи и институционална среда“: И през 2021, и през 2022 г. България заема последното 27-мо място в ЕС и по този стълб. За сравнение, Румъния е на 25-то място, Хърватия - 20-то, Естония - 4-то място, Литва - 8-мо място, Латвия - 16-то място. Първите три места в ЕС през 2022 г. по този втори стълб са заети от Ирландия, Финландия и Люксембург. По този стълб България получава 33,93 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „лошо изпълнение“. Това означава, че досега използваните публични политики за реформи не произвеждат желания ефект и бизнес средата не стимулира в достатъчна степен инвестициите.
- Трети стълб „Ефективност на бюджетната политика“: През 2022 г. единствено по този стълб България отбелязва напредък и спрямо 2021 г. се изкачва с три позиции до 21-во място. Румъния е на 15-то място, Хърватска - 10-то място, Естония - 12-то място, Литва - 22-ро място, Латвия - 24-то място. България е в долната част на ранкирането на ЕС и по този стълб, въпреки частичното подобрение през 2022 г. спрямо предходната. По този стълб България получава 41,93 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „средно изпълнение“. Това означава, че България трябва да запази строгата си фискална дисциплина, която следва в последните десет години, на ниско ниво на държавен дълг спрямо БВП и да цели балансирани бюджети с нулев бюджетен дефицит. Отделно, при анализа по този стълб са идентифицирани слабости, свързани с недостатъчно високо ниво на публични инвестиции, отрицателен нетен експорт и ниска производителност на труда, които следва да бъдат преодолявани.
Общи изводи:
- България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии.
- България изостава от ЕС значително по почти всички от използваните показатели за анализ. Това означава, че нейната икономическа политика не произвежда ефективен резултат.
- Необходима е нова концепция за икономическа политика, нови публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите, ако България иска да достигне средните европейски нива в обозримо бъдеще (следващите 15 години).
Основни препоръки:
- Трябва да се увеличи подкрепата за експортните и високотехнологични производства, както и производителността на труда. Възможните мерки са насочени към намаляване на данъчната основа при такъв тип инвестиции, силно ускорени амортизации или директни субсидии.
- По отношение на публичните инвестиции възможните мерки са: приоритизиране на публичните инвестиционни проекти, силно увеличаване на ефективността на тяхното управление от публичните структури. Увеличаване на ефективността на Закон за обществените поръчки.
- Трябва да се подобри качеството на публичните услуги, степента на независимост на държавните служители от политически натиск, качеството на формулирането и изпълнението на политиката и надеждността на ангажимента на правителството за такива политики. Това изисква реална реформа в държавната администрация.
Коментари (0)
Най-старите отгоре Коментирай