Пламен Димитров, управител на Кофас България

Пламен Димитров е управител на Кофас България. Той има над 15 години опит в банковия сектор, като през последните четири от тях е бил директор на отдел „Корпоративни клиенти“ в Райфайзенбанк (България). Започва кариерата си в ОББ като специалист микрокредити. През 2004 година постъпва в  Райфайзенбанк, където е специалист по малки и средни предприятия, а след това става управител на клон на банката. Пламен Димитров има магистърска степен по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, а скоро защити успешно и MBA в Cotrugli Business School.

Г-н Димитров, според Вашите прогнози как се развиват икономическите показатели в региона? Къде се намира България на икономическата карта към момента?

Бих искал да започна с директен отговор на втория въпрос – истината е, че България се намира на кръстопът, гледайки икономическата карта в момента. Перспективите пред Европа, включително и страната ни, са застрашени от редица рискове. Поради войната в Украйна и свързаните с нея санкции между ЕС и Русия, цените на енергията и хранителните продукти рязко се повишиха в цяла Европа през 2022 г., което създаде ефект на доминото, засягащ цените и на други стоки.

Основният риск за 2023 г. остава рецесия в Западна Европа през първото тримесечие на 2023 г. Българският пазар е експортно ориентиран и специализиран в износ предимно на промишлени продукти (70% от БВП е общ износ на стоки и услуги). По-голямата част от експорта е за ЕС (66,3%, като Германия представлява 15% от целия износ през 2021 г.). Макар че вносът би трябвало да остане приблизително непроменен през 2023 г. в сравнение с 2022 г., нетната търговия със стоки следва да натежи на динамиката на БВП през настоящата година.

Друг фактор, който поставя под риск икономическите показатели в България, това е нивото на лихвените проценти. До септември 2022 г. то можеше да бъде задържано на 0% (каквото бе от 2016 г.), но след това БНБ бе принудена да увеличи основния лихвен процент до 0,6%. ЕЦБ от своя страна вече извърши четири подобни увеличения с общо 250 базисни пункта през 2022 г. Очаква се тенденцията да се запази и през тази година, достигайки до 3,5-4% до края на 2023 г. БНБ трябва да следва същия път със забавяне обикновено от няколко месеца, а това ще доведе до рязко повишаване на разходите по заемите и следователно ще се отрази неблагоприятно върху инвестициите и потреблението.

Ето защо в началото на този кратък анализ сравних положението в страната с кръстопът – съществуват много възможни пътища, но прогнозите остават неблагоприятни.

Кои сфери от бизнеса търпят най-много загуби в създалата се ситуация?

През 2023 г. салдото по текущата сметка би трябвало да остане с малък излишък, подобно на ситуацията през изминалата година. Структурният дефицит в търговията със стоки ще се увеличи, тъй като разходите за внос ще останат много високи. Износът на стоки обаче ще бъде по-малък поради намаляването на търсенето отстрана на Западна Европа. Този ефект ще бъде приблизително балансиран чрез по-високи доходи, дължащи се на засиления туризъм.

От гледна точка на търговия, прогнозираме сравнително бавно и тромаво разрешаване на проблемите с веригите за доставка, които поставиха бариери пред възстановяването на икономиките и свиха корпоративните маржове през последните две години. Бих могъл да кажа, че те са едни от най-засегнатите звена в цялата икономическа верига, тъй като голяма част от компаниите оперират в много държави и тези неблагоприятни фактори въздействат на различни звена във веригата за създаване на стойност. Някои канали на търговия са толкова тежко засегнати, че по-засегнатите индустрии, сред които главно енергоемките сектори като производството на химикали, хартия и дървесина, ще могат да се възстановят едва след средата на тази година. И това, разбира се, до голяма степен зависи от развоя на икономическите процеси, обвързани с войната в Украйна.

Съществуват обаче и някои положителни аспекти за перспективите за растеж през 2023 г., идващи от туризма. Още през 2022 г. той е нараснал с 23% през август в сравнение с 2021 г., и е останал само с 18% под стойностите отпреди пандемията. Това възстановяване би трябвало да се задържи и през 2023 г., тъй като секторът изглежда е една от малкото области на потребление, които остават много устойчиви през 2022 г. въпреки спада на покупателната способност на домакинствата в Западна Европа.

Динамичната промяна на ситуацията с горивата до какви пазарни смущения води?

Краткият отговор на този въпрос е, че в краткосрочен план пазарните смущения ще бъдат минимални, тъй като наложеният таван на цените от 60 щатски долара на барел за водещия руски сорт „Урал“ е по-висок от цената на повечето руски петролни обеми.  Все пак трябва да се вземе под внимание, че санкциите срещу руския петрол вероятно ще запазят глобалните пазари свити. С ембаргото на ЕС върху тази суровина, руските доставки на горива могат да бъдат понижени от 500 000 до 1,5 млн. барела на ден. Междувременно страните от ОПЕК-2 и техните 10 съюзници, известни като ОПЕК+, потвърдиха на 4 декември съкращаване на производството с 2 млн. барела дневно до края на 2023 г. Очакванията ни са световното потребление да се понижи предвид нарастващите икономически затруднения, което в контекста на предлагането ще запази пазарите свити.

Също така ценовият таван ще усложни търговията с енергия, но без участие на страни извън Коалицията ефективността му ще бъде ограничена.

Според вашите прогнози, какви мерки е необходимо да предприемат компаниите в България, за да останат конкурентни на пазара?

Ситуацията в последните няколко години е много динамична, което изисква гъвкавост отстрана на компаниите. Навлизаме в период на икономическа нестабилност, в който още по-внимателно трябва да се проучват контрагентите, с които фирмите търгуват. Най-добрият начин за превенция е използването на партньор в този процес на проучване – специализирани компании за бизнес информация, чрез които да се постигне максимално актуална информация за текущото състояние на доставчици и клиенти.

Предвид и динамиката в цените на суровините, важно е да се управляват и стоковите запаси, за да се запази конкурентост в цената на крайните продукти.

След три години на почти пълна липса на европейско финансиране, през 2023 г. българският бизнес отново ще има достъп до множество различни схеми за подпомагане и грантове за инвестиции. През първите шест месеца на годината се отварят за кандидатстване общо седем процедури за над 1 млрд. лв. Добре е компаниите да проучат тези възможности и да се възползват от тях.

Какви са вашите очаквания за развитието на инфлацията у нас и в региона? До каква степен тя ще се повлияе от събитията в Украйна? 

Инфлацията не е спирала да се влияе от събитията в Украйна още от началото на войната. Спирането на доставки и суровини оказа натиск върху производствата, което наложи увеличения на цените за крайните потребители. През есента на миналата година България достигна най-високото си ценово равнище от 1998 г. насам.

Макар че през 2023 г. цените следва да продължат да нарастват, динамиката на това развитие вероятно ще се забави, което впоследствие ще доведе до намаляване на темпа на инфлация. Силният ценови натиск влоши покупателната способност на частните домакинства, както и инвестиционния апетит на частните компании през 2022 г., и би трябвало да окаже влияние и върху двете през 2023 г.