Финансовата ситуация в Европа остава трудна, но дали следващата заплаха не идва от по-далече? Дали цените на петрола не са новата заплаха?

Напрежението расте

Персийският залив остава в центъра на дипломацията. ЕС подкрепя опитите на САЩ да спрат иранската ядрена програма, която според Международната атомна агенция на ООН е с поне отчасти военен характер. В началото на тази година ЕС прие пакет икономически санкции срещу Иран, които включват ембарго върху иранския петрол. Наложени бяха и ограничения върху финансовите услуги и търговията с други стоки. Тези наказателни мерки са в добавка към тези, наложени от други страни – членки на ООН. Трябва да се отбележи обаче, че тези мерки далече не се радват на всеобща подкрепа. Руският външен министър Сергей Лавров например е яростен критик на стратегията и смята, че тя е неуспешна. В подкрепа на европейските икономически санкции Щатите, Великобритания и Франция изпратиха бойни кораби в Персийския залив. Междувременно Иран потвърди намерението си да блокира Ормузкия проток, ако заплахите продължат. Иранският парламент обсъди и идеята да нанесе изпреварващ удар върху санкциите и веднага да спре доставките на петрол за ЕС. Планът още не е приложен, но директорът на иранската национална петролна компания предположи, че подобно решение ще изстреля цените на петрола от настоящите около 110 долара за барел до 120–150.

Стеснението

Седемте страни в Персийския залив произвеждат около 1/3 от глобалния петрол и 1/10 от газа и това прави региона изключително важен. За съжаление по-голямата част от този петрол трябва да се транспортира с танкери, които минават през Ормузкия проток, а останалата част се изнася през тръбопроводи. Протокът е естествено стеснение – плитък и тесен, с безопасен за танкерите маршрут, който е широк само 2 мили (по-малко от 4 км) и може много лесно да бъде блокиран. Иран има средствата да го направи (миноносци, подводници и ракети) и вече неведнъж е нарушавал движението през протока. През последните няколко месеца проведе и няколко военни учения в района. Все още обаче не е ясно как ще действа Иран. Ако блокира протока, ще навреди и на собствената си икономика, 74% от която е износ на петрол (източник – World Trade Organization, данни за 2010 г.). Освен това подобни действия ще развалят отношенията на страната със съседите й и със сигурност ще предизвикат военни действия. Имайки предвид военните сили, струпани в района, блокадата на протока не би продължила много дълго.

Ефект върху петролната търговия

По-голямата част от петрола си Иран изнася за клиенти в Азия – Китай, Япония, Индия и Южна Корея. Тези страни не са засегнати от ембаргото на ЕС, въпреки че ще пострадат много, ако започне открит конфликт. 18% от иранския петрол се изнасят за Европа и тя е най-големият търговски партньор на Иран. По-голямата част от този петрол е за Испания и Италия и покрива 10% от потреблението на двете държави. Европейските купувачи на иранския петрол имат срок до средата на годината да намерят друг източник на петрол. Като се има предвид ситуацията, най-вероятно тези сделки няма да са особено изгодни за купувачите. Горивото е с основен принос за инфлацията в Европа.

Ефект върху сектора на хранителните стоки

• И без това предпазливият бизнес с хранителни стоки трябва да започне да се готви за евентуално вдигане на цените на енергията.

• Страните в Южна Европа ще пострадат най-много и ситуацията ще се влоши драстично, ако протокът бъде затворен.

• Тъй като бизнесът с хранителни стоки е много конкурентен, производителите няма да посмеят да прехвърлят увеличените си разходи върху крайните цени и маржовете ще се свият.

• Всяко увеличение на крайните цени ще доведе до увеличение на инфлацията.

• Потребителите също ще бъдат ударени от по-високите цени на енергията и също ще вдигнат инфлацията.

• По-скъпата енергия ще навреди на представянето на развитите пазари.

• Постоянното увеличение на цените на енергията ще добави още проблеми към и без това затормозените европейски икономики, особено Италия и Испания.

• Всякакви проблеми в икономическата дейност ще повлияят допълнително на финансовата стабилност на еврозоната.

Източник: US Dept of Energy, February 2011 Данните са за 2009 г.

Джеймс Уолтън,

Главен икономически анализатор

IGD