Глобализацията, заедно със свободната търговия е продукт на модерното време и това ще остане факт. Това вече не е въпрос, а факт, с който трябва да живеем.Терминът, на който трябва да реагирам цинично, е free-trade (свободната търговия), която в действителност вече не съществува.

Economist Intelligence Unit, уважавана световна консултантска къща, част от Economist group, редовно оповестява бюлетини и предвиждания, в които анализира главните насоки и тенденции в световната икономика. Организацията съветва ръководителите на водещи световни компании, както и политици и организира кръгли маси, в които взимат участие главни фигури от световната икономика и политика. В последно време темата на много от докладите е глобализацията на световния пазар, процес, който не подминава никого. Какво е бъдещето на европейския пазар на стоки и услуги, имаме ли отговор на предизвикателствата от страна на Индия и Китай - за тези и други “горещи” теми от световната икономика с вицепрезидента на Economist Intelligence Unit Даниел Торнлей разговаря Анна Бенке - главен редактор на Progressive magazine в Унгария.

Господин Торнлей, можете ли да конкретизирате сферата на работа на Economist Intelligence Unit?

- Economist Intelligense Unit е основан през 1965 г., когато групата откупва фирма за организиране на конференции и разпространение на икономически анализи. На практика нашата дейност е останала непроменена от тогава. Приблизително 650 икономисти и анализатори по света работят за нас, помагайки ни да издаваме прогнозите за очакваните икономически, финансови и политически промени. Изготвят се доклади за нашите членове, а работата се финансира от членския внос и състоялите се конференции. Често на нас се гледа като на списание, основано преди 160 години с цел да субсидира свободната търговия. Днес сме водещо икономическо издание, чиито анализи никой не може да игнорира, дори и най-сериозният бизнес и политически елит. Въпреки успеха на списанието, наша строга стратегия е да няма пряко сътрудничество между Economist Intelligence Unit и списание "Икономист". Това се дължи на факта, че голям брой политици и ръководители на компании плащат членски внос, докато за списанието е изключително важно да запази независимостта си.

Една от главните теми в последно време е глобализацията и свободната търговия…

- Глобализацията заедно със свободната търговия са продукт на модерното време и това ще остане факт. Това вече не е въпрос, а факт, с който трябва да живеем. Терминът, на който трябва да реагирам цинично, е free-trade (свободната търговия), която в действителност вече не съществува. Отворените граници, съответно свободното преминаване на стоки би било чудесно, но съществуват толкова протекционистки лобита, че работата на WTO (World Trade Organisation) се ограничава в работа върху изключенията. Все повече специалисти предвиждат големи раздвижвания в глобален икономически план, поставяйки Китай и Индия в центъра на бъдещата икономика, докато Западна Европа я очаква влошаване на положението. В последните 5-6 години движението на хора и работни места през границите се ускори. Този процес започна с икономическата криза от 2001 г., когато западните компании започват организационни промени на оперативните си структури. За да намалят разходите си, много от тях пренасят производството си. Известно време този подход е функционирал чудесно, печалбите са растeли, като на практика компаниите не са знали какво да правят с вече събраните средства. Жан Мари Фолц, CEO на PeugeotCitroen, недвусмислено потвърждава: “Никога повече няма да имаме фабрики в Западна Европа”. Ефективността на инвестициите на компанията в Словакия е излишно да се коментира: средният годишен доход там е 6500 евро, за разлика от 50 000 евро в Германия и 44 000 във Великобритания. Тази тенденция не може вече да се върне назад по никакъв начин. Сега вече стана очевидно, че световен център на производство ще бъде Китай, база за развитието на информатиката ще осигури Индия, а бизнес делата ще се прехвърлят към споменатите страни или на разрастващия се европейски пазар. Накратко казано, тези две бързоразвиващи се държави ще станат водещи в световната икономика. Китай ще отговаря за производството, а Индия за IT (информационните технологии). Разбира се, това в никакъв случай не значи, че ЕС и САЩ ще са губещи.

Какво е решението?

- Правилото гласи, че трябва да се пригодите към ситуацията на пазара, но без да унищожавате всичко онова, постигнато в Европа през последните 50 години. Все пак пазара на труда в Европа ще трябва да се преустрои, да се открият работни места с по-ключови функции, изискващи по-висока квалификация, като по-голямата част от тях следва да са в сферата на услугите. Разбира се, този процес има нужда от няколко години и от политиците зависи колко гладко ще протече. Безрезултатно би било въвеждането на защитни мерки или забрани от какъвто и да било вид, защото не можем да се състезаваме на пазара с ниските цени на Китай и Индия. Трябва да си намерим ниша, в която имаме шанс да сме конкурентоспособни. В случая със Западна Европа това са секторите на търговията и услугите. Що се отнася до сектора на услугите, освен че Европа е добре развита по отношение на мобилните комуникации, производството на полупроводници и медицински инструменти, ние сме изключително компетентни и в сферата на биотехнологиите.

Как ще го постигнем?

- Първата стъпка в преобразяването е повишаване на нивото на работните места. В момента около 400 хиляди души от Европа, с технически или научни дипломи, работят в САЩ, защото тук не срещат задоволяващите ги условия и прием. Ако Европа няма желание да вложи повече в IT сектора, ситуацията няма да се промени. Това се отнася и за фармацевтичната индустрия. За да бъдат осъществени гореспоменатите промени, ще трябва да се дадат големи суми за образование на определено високо ниво, както и за изследвания и развитие. Много западноевропейски държави са пропуснали да направят това навреме, като вместо това са провеждали политика на квалификациране за специфична работа. Резултатът е в това, че тясноквалифицираните работници трудно се приспособяват към новите условия на пазара на труда, ако въобще са способни да се приспособят. Европа трябва да се ориентира и по отношение на дистрибуцията и логистиката, защото изоставането в тези сфери води до значително завишаване на цените на продуктите на информационните технологии тук, в сравнение с Америка.

Мислите ли, че ЕС ще бъде способен да задържи своите позиции?

- Най-голямото предизвикателство, пред което ще трябва да се изправи Европа през следващите няколко години, е взимането на решение кои икономически и политически модели да следи. Единият е базиран на либералния англосаксонски модел, а другият се базира на протекционисткия френско-немски подход. Според мен опасността се състои в това да не би нашата преценка за проблема да е погрешна, а ние да се опитваме да оправим нещата по бързия начин, като при това предлагаме само краткосрочни решения. Всичко това може да нанесе щети на индустрията. И все пак моят отговор на въпроса ви е недвусмислено позитивен. ЕС ще извоюва своята позиция във всеки случай, а ако взима правилните решения, може дори да я заздрави.

Получавате своята информация от водещи интернационални и местни компании, а същевременно им давате съвети на основите на вашите анализи. Какво бихте посъветвали днес изпълнителните органи на тези европейски компании?

- На първо място трябва да забравят за намаляване на разходите. Трябва да се продължи с инвестирането в Европа и останалите части от света. Разбира се, не е все едно в какво ще се инвестира, но парите, отделени за евтини китайски DVDта, със сигурност ще бъдат похарчени за нещо. Второто важно за реструктурирането на глобалната икономика нещо е (за което световният икономически печат често забравя), че милиони индийци, китайци и руснаци стават все по-богати, което създава все по-голям пазар за международните компании. Появява се мощна нова средна класа, която ще представлява голямо предизвикатество през XXI век.

В един от вашите анализи споменавате, че много от промените зависят от решенията на политиците.

- Сега вече границите между различните идеологии станаха неясни, политическите платформи на социалисти, либерали и консерватори вече не е необходимо да съдържат принципи, които някога са били толкова ясни. Също така вече е факт, че PR-ът е станал особено важен, често за сметка на компетентността, но този феномен следва да бъде приет. Това, което е по-важно, е уеднаквяването, което се случва в рамките на ЕС. Досега Германия имаше изключително благоприятен пенсионен режим и други преимущества, на които сега ще трябва да се сложи край. За щастие, всички политически сили разбират тази нужда и сякаш заедно ще въведат нужните промени. Франция е в много трудна позиция, тъй като няма изгледи за промяна, въпреки споразумението за 35-часова работна седмица, многото права на служителите и голямата взискателност спрямо частните предприемачи, които не дават пряк резултат върху националната икономика без обединена политическа воля.