част I

България се счита за страна с добър потенциал за развитие на селското стопанство, имайки предвид географското разположение, климатичните условия, развитието на потребителските навици и модернизацията на веригата на доставки. Аграрният сектор заема близо 5% в брутната добавена стойност (БДС) на страната, като традиционно най-голям дял в селското стопанство заема производството на зърнени и маслодайни култури като пшеница, слънчоглед, царевица, които формират близо 40% от брутната добавена стойност в сектора. От друга страна производството на мляко (9,2% от БДС), птицевъдството (4% от БДС) и свиневъдството (3,6% от БДС) са най-застъпените браншове в сектор „Животновъдство“.

През последните години птицевъдството, както и производството на меса от птици и яйца, отбелязаха положително развитие. По данни на Министерство на земеделието и храните и оценка на експерти, вътршното потребление на месо от птици в страната през последните години бележи постоянен ръст и достига приблизително 168 хил.тона през 2016 година, което е ръст от близо 13% за периода 2013-2016 година. Местното търсене до голяма степен се задоволява от внос, който е насочен основно за преработвателната индустрия, докато родното производство се насочва за прясна консумация. Сериозният обем на вноса може да се обясни с комбинацията от различни фактори като конкурентни цени на вносното птиче месо (особено след ембаргото за Русия), нарастващо присъствие на пазара на големите търговски вериги, които имат установени канали за директна доставка от ЕС със собствени цехове за разфасоване и пакетиране на месо, както и контрабандата и сивата икономика. По данни на „Съюзът на птицевъдите в България“ внесеното птиче месо е основно от малоценни субпродукти, като дреболии, крила и др. от пилета бройлери, машинно обезкостени пуешко месо и бутчета, както и цели пуйки. Близо 98% от общо внесеното птиче месо е от ЕС (Полша, Румъния, Нидерландия, Гърция, Унгария).

Графика 1:

Източник: Министерство на земеделието и храните

По официални данни през 2016 година са произведени близо 110 хил. тона птиче месо и субпродукти (включва промишленият добив и производството в личните стопанства), което представлява приблизително 10% ръст в сравнение с 2013 година. Фактори, които благоприятстват увеличението са по-ниските разходи за фураж и относително стабилното търсене от вътрешния и от международния пазар. Основно в страната се произвежда пилешко месо (близо 80% от общото количество), следвано от патешкото (15%) и месото от кокошки (5%), докато това на пуешко е с незначителен дял. И докато промишленото произведеното пилешко месо в страната бележи постоянен ръст през последните години, това на месо и субпродукти от патици, които се отглеждат основно за угояване и получаване на втлъстен черен дроб, намалява. Тъй като то е насочено основно за износ, това до голяма степен се обяснява със спада в търсенето в Европа в следствие на акции на природозащитни организации.

По отношение на износа, най-високото постижение е фактът, че България е на второ място след Франция по производство на патешки втлъстен черен дроб, предназначен основно за външния пазар. Износът на месо от пилета бройлери е главно за Румъния и Гърция, а на месото от патици и втлъстен черен дроб за Франция и Белгия. Изнасят се както охладени, така и замразени пилета, а патешкото месо е главно в замразен или преработен вид.

Графика 2:

Източник: Министерство на земеделието и храните

По данни от пазара близо три четвърти от продажбите на месо от птици се реализира през търговските веиги. Охладеното месо от птици притежава спецификата, че срокът на годност е кратък, поради което се изисква много добра организация и отлична логистика. Това е и основната причина месото да се предлага само от големите производители и основно през по-големите търговци, а замразените пилешки продукти да се реализират на дребно през по-малките производители и магазини.

Сериозна заплаха за местното производство е конкуренцията на вносните продукти. По официални данни вносът е съществен и бележи ръст от 16% за периода 2013-2016 година до 104 хил.тона. Същевременно за вносните продукти не важат регламентираните в Наредба 32 на Министерство на земеделието и храните за допустими норми на съставки и добавки. Така внесените количества отиват за преработка или се реализират през Хорека канала.

Водещите 5 производителя спред реализираните приходите от продажби са „Пилко“ ЕООД, „Градус – 1“ ООД, „Брезово“ АД, „Галус 2004“ и „СВС – 98“ ЕООД. Общо петте дружества формират окoло 300 млн.лв приходи за 2015 година или близо половината в индустрията като съвкупният резултат остава сравнително непроменен през последните години.

Владимир Чириков, пазарен анализатор