Приемането на еврото като официална валута на България през януари 2026 година се случва на фона на геополитическа криза, икономическа несигурност и стабилно растяща инфлация. От Росалина Тодорова, мениджър „Проекти“, BluePoint.

През януари 2026 година инфлацията е с 0.6% по-висока спрямо декември 2025 и с 3.5% по-висока спрямо януари 2025 година. В същото време НСИ отчита, че производството в България поскъпва – с 5.9% спрямо декември 2025 и с 11.3% спрямо януари 2025 година. В тази обстановка потребителите се ориентират бързо и започват своята адаптация към еврото с увереност и умерен оптимизъм.

Потребителите свикват бързо с еврото и го приемат добре

Добрата новина е, че преходът към еврото няма да предизвиква затруднения за потребителите за дълго. По данни на изследване, проведено от BluePoint през януари 2026 г., 36.7% от потребителите са се адаптирали към еврото за по-малко от месец, а 73.1% смятат, че ще са изцяло на „ти“ с еврото за по-малко от половин година.

Като цяло нагласите към еврото в най-предизвикателните месеци на неговото навлизане в обращение са преобладаващо положителни.

Общо отношение към въвеждане на еврото в България (%):

Изследване на BluePoint, януари, 2026 г.

43.5% от потребителите имат позитивна нагласа за преминаване към еврото, докато негативно отношение се наблюдава при 33.4%. Какво обаче се крие зад тези общи нагласи? Преходът към еврото като единствена официална валута  е съпроводен с установяването на страхове у потребителите: страх от закръгляне на цените нагоре, страх от повишаване на цените, страх, че ръстът на доходите изостава от ръста на цените.

Кои от предварителните страхове на потребителите са били основателни?

Нагласите спрямо търговците и тяхното поведение при приемане на еврото вероятно дълго време ще оказват влияние върху потребителите. В очакване на прехода към еврото 8 от 10 потребители са подозирали, че търговците ще увеличат цените си неоснователно, а само 1 от 10 са имали оптимистичната нагласа, че цените ще бъдат закръглени надолу при превалутирането.

Нагласи към търговците при приемане на еврото (%).

Изследване на BluePoint, януари, 2026.

Тези страхове са затвърдени почти изцяло от реалните наблюдения на потребителите – под 10% от тях не забелязват необосновано закръгляне на цените нагоре след въвеждане на еврото, а близо 2/3 го забелязват често. Тази висока чувствителност към закръглянето на цените нагоре би могла да е породена от цялостното недоверие на потребителите към търговците. Това поражда цялостен песимизъм към пазара, който не се е повлиял от преходния период на двойно обращение, в който цените се представяха на потребителите в лева и евро. Преди търговците да успеят да спечелят обратно доверието на потребителите, те си изработват стратегии за справяне с несигурността и планират временни промени в потреблението си.

Как ще се промени потребителското поведение непосредствено след приемането на еврото в България?

Преобладаващо стратегията на потребителите за периода на установяване на еврото като единствена валута в България е на ограничаване на разходите. Тоест, трябва да очакваме свиване на потреблението.

По-малко планирани разходи за развлечения и луксозни или големи покупки

Най-често потребителите планират да ограничат разходите си за „луксозни“ стоки или услуги. Най-малко ще се харчи за развлечения (19.6% ще запазят разходите си на същите нива), за големи покупки (17.3%  не планират промяна), за облекло и обувки (22% не смятат да намалят разходите си). От стоки от първа необходимост планират да се лишават най-малко потребители -  храната и хранителните добавки ще продължат да са приоритет за най-много хора.

Потребителско поведение след приемане на еврото (%).

Изследване на BluePoint, януари, 2026.

Консервативно поведение, спрямо банковите продукти и услуги

Докато се ориентират в периода на несигурност, потребителите ще запазят отношенията си с банките такива, каквито са. Според проучване на BluePoint от януари, 2026, 55.7% от потребителите не планират никакви промени в банковите услуги и продукти, които използват.

Потребление на банкови продукти и услуги по пол (%).

Изследване на BluePoint, януари, 2026.

Жените проявяват повече несигурност и склонност към пасивност - 64.8% от тях планират да изчакат срещу само 45.3% от мъжете. Мъжете компенсират това с планове за двойно повече инвестиции в акции, смяна на банка за по-добри условия, вземане на стоков кредит или кредитна карта, спрямо жените.

По-младите инвестират в бъдещето, а по-възрастните – в комфорта

Наблюдават се различни тенденции за промяна на потребителското поведение по поколения. Най-категорично „затягане на коланите“ планират потребителите между 40 и 49 години, които планират най-много да намалят разходите си за развлечения, големи покупки, пътувания, храна и хранителни добавки и са най-склонни да преминат към алтернативни или по-евтини еквиваленти на марките, които обикновено използват.

Най-различни изглеждат плановете на най-младите, в сравнение с най-възрастните. Потребителите между 50 и 65 години са най-категорично положително настроени към приемане на еврото и по-често оценяват адаптацията си като бърза или вече приключила. В същото време те са най-малко склонни да променят рутината и навиците си – те планират по-рядко преминаване към по-евтини алтернативи, по-малко свиване на бюджета за квалификация и образования, и по-малко ограничаване на бюджета за храна и хранителни добавки в сравнение с всички останали възрастови групи.

Най-младите потребители – тези на възраст между 18 и 29 години пък са най-ориентирани към дългосрочни ангажименти и инвестиции в бъдещето. Най-голяма част от тях планират да ускорят големи покупки, да спестяват повече, да си купят автомобил на лизинг, да изтеглят стоков кредит или да си вземат кредитна карта.

Потребителското поведение около преминаването от лева в евро изглежда действа в две посоки. От една страна, то сякаш само усилва тенденции, които вече са били установени по нормален за житейската траектория на поколенията ритъм. От друга страна, изглежда сякаш най-честата реакция на потребителите е по замразяване – намаляване на разходите, отлагане на големи покупки или промени, запазване на базовото потребление и ограничаване на лукса.

Пълния доклад може да видите на: https://blueplace.bg/product/povedenie-pri-vavejdane-na-evro-v-balgariya