На прага на приемането на еврото като официална валута у нас, ви представяме анализ на Българската стопанска камара (БСК) - „БСК ИНДЕКС за ефективност на икономическата политика на България“ за 2024 година. Докладът е представен през април.

България остава сред страните в ЕС с най-ниски нива на икономически показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението, инвестиционна активност и иновационна конкурентоспособност. Тези предизвикателства не само ограничават вътрешния икономически потенциал, но и поставят страната в неблагоприятна позиция спрямо другите държави-членки. За да преодолее тези предизвикателства и да ускори сближаването с по-развитите икономики на ЕС, България се нуждае от съчетание между краткосрочни мерки и дългосрочни стратегии, които да укрепят икономическата основа и да изградят по-конкурентоспособна и устойчива икономика.

„БСК Индекс“ предлага аналитична рамка за идентифициране на конкретни слабости в икономическата политика на България, чието преодоляване може да повиши конкурентоспособността на националната икономика и да ускори дългосрочния икономически растеж. В основата на „БСК Индекс“ стои концепцията за т.нар. „образцов триъгълник на икономическата политика“, който включва три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики.

В тазгодишното издание на индекса е поставен специален фокус върху показателите, включени в първия стълб – „Инвестиции и иновации“. Тяхното задълбочено изследване е от съществено значение за разбирането на икономическата динамика и възможностите за повишаване на конкурентоспособността.

Настоящият момент е изключително предизвикателен за глобалната, европейската и, в частност българската икономика, белязан от динамични геополитически промени, нарастващи заплахи за сигурността, енергийна несигурност и преструктуриране на световния икономически ред. Тези фактори влияят пряко върху инвестиционната среда, конкурентоспособността на отделните икономики и способността им да привличат и задържат капитали, технологии и таланти. В този контекст България е изправена пред сложна комбинация от вътрешни и външни предизвикателства. Макар традиционни структурни слабости като ниски инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, забавена дигитална трансформация и административни пречки да продължават да бъдат определящи фактори, глобалните сътресения допълнително изострят нуждата от реформи и адаптация.

Основните предизвикателства пред България остават структурните слабости

Основните предизвикателства пред България остават структурните слабости – ограничен достъп до финансиране, неефективно разпределение на публичните средства за наука и научни изследвания, недостатъчна дигитализация в бизнеса, административни бариери и продължаващо изтичане на висококвалифицирани кадри. Тези проблеми не са нови, но сега са още по-остри на фона на глобалната несигурност.

Въпреки предизвикателствата, България разполага със стратегически възможности. Развитието на иновационната екосистема, насърчаването на технологичния трансфер и изграждането на стабилна инвестиционна среда могат да изведат страната на по-високо ниво. Това изисква координирани усилия между държавата, бизнеса и академичната общност, подкрепени от ясна визия за дългосрочен икономически растеж. Успешните примери от други европейски държави показват, че стратегическите инвестиции в дигитализация, научноизследователска дейност и инфраструктура могат значително да ускорят икономическото развитие и да привлекат капитал от международните пазари.

Основни изводи от анализа

България се намира в ситуация на структурна икономическа слабост, при която инвестициите, реформите и бюджетната ефективност не създават достатъчно стабилни предпоставки за растеж. Оценката ѝ от 28.99 я поставя в сегмент „слабо представяне“ и е на последното 27-о място сред страните в ЕС, което е ясен сигнал за хронични дефицити в стратегическите ѝ политики.

Слабите резултати в инвестициите и иновациите отразяват системно недостатъчно финансиране, слаба връзка между бизнеса и науката и затруднения при привличането на чуждестранен капитал. Неуспешните реформи в регулаторната среда и забавената дигитализация допълнително ограничават потенциала за икономически растеж.

Въпреки частичното подобрение в институционалната среда и бюджетната политика, реформите остават повърхностни и с ограничено въздействие. Липсата на координация, нестабилната регулаторна рамка и слабата ефективност на държавните разходи продължават да възпрепятстват развитието.

Без целенасочени мерки за повишаване на производителността, подобряване на търговския баланс и насочване на публичните инвестиции към растеж, България ще остане в периферията на ЕС. Необходим е системен подход, който да обедини стабилна инвестиционна политика, иновационна екосистема, устойчива фискална стратегия и ефективно управление на ресурсите.

Липсата на структурни реформи и слабата интеграция в европейските иновационни и индустриални вериги възпрепятстват икономическото развитие на България и ограничават възможностите ѝ за догонване. Без целенасочени усилия за модернизация на индустрията, повишаване на дигиталната свързаност и подобряване на бизнес средата, страната рискува трайно да изостане от конкурентните икономики.

Необходима е дългосрочна визия, подкрепена от последователни политики и стратегически инвестиции, за да бъде преодолян този застой.

Предложения за мерки

В краткосрочен план, България трябва да се фокусира върху стабилизиране на средата за инвестиции и иновации, повишаване на адаптивността на бизнеса и създаване на условия за икономически растеж дори в условията на външни сътресения.

1. Облекчаване на административните пречки за инвестиции

Намаляване на времето за издаване на лицензи и разрешителни чрез дигитализация на процесите, свиване на сроковете за обработка и одобрение и дори цялостно оптимизиране на дългите и мудни процедури.

Преструктуриране на административните звена и засилване капацитета на тези, обслужващи бизнеса, за да се повиши ефективността и да се ускори реализирането на проекти и инвестиции.

Ускорено приемане на реформи, насочени към улесняване на инвестициите в стратегически сектори чрез оптимизиране на регулаторните процедури, въвеждане на стимулиращи данъчни режими и улеснен достъп до финансиране.

2. Привличане и задържане на висококвалифицирани специалисти

Създаване на програми за обратно интегриране на български таланти, работещи в чужбина – напр., пакети от финансови и административни стимули, улеснен достъп до социални услуги, данъчни облекчения за първите години след завръщането си, специални стимули за висококвалифицирани кадри в стратегически сектори и др. Важно е обаче тези политики да бъдат балансирани, за да не се създава неравнопоставеност спрямо специалистите, които вече работят в страната. В противен случай може да се стигне до обратен ефект – демотивация и дори емиграция на съществуващите таланти.

Осигуряване на целеви грантове и кариерни възможности за учени и инженери, вкл. програми и стипендии за млади изследователи в ключови сфери, стимули за чуждестранни корпорации да откриват развойни центрове в България, с приоритет върху създаване на възможности за български кадри и т.н.

3. Стимули за иновации и технологичен трансфер

Разширяване на данъчните облекчения за компании, които инвестират в НИРД в стратегически сектори – биотехнологии, изкуствен интелект, възобновяеми енергийни източници, киберсигурност, високотехнологични производства и т.н.

Насърчаване на партньорства между университети и индустрията чрез съвместни изследователски програми – от информационни кампании за подобряване на доверието и културата на сътрудничество, до държавни програми за финансиране на приложни изследвания, инкубация на технологии и създаване на научноизследователски консорциуми.

4. Насърчаване на дигиталната трансформация на бизнеса

Подобряване на електронното управление и дигиталните услуги за бизнеса – разширяване на обхвата на предлаганите електронни услуги, максимизиране на информационния обмен и справките по служебен път, адаптация към електронната среда на документите вместо дословно прехвърляне на съществуващите хартиени процеси в електронна форма, внимание върху електронните услуги предлагани от местните администрации.

Създаване на стимули за цифровизация на малките и средните предприятия, вкл. целеви субсидии, грантови схеми и преференциални кредити за дигитализация, повишаване на осведомеността сред МСП за ползите от дигитализацията чрез практически обучения, данъчни облекчения или ваучерни програми за обучения и др.

Дългосрочните реформи изискват стратегически подход, последователни политики и устойчиви инвестиции. Те трябва да бъдат насочени към структурни промени в икономиката, научноизследователската дейност и бизнес средата, за да осигурят стабилен растеж и конкурентоспособност.

Дългосрочни препоръки

1. Цялостна трансформация на образованието и научните изследвания

Реформа на висшето образование с фокус върху STEM дисциплини и развитието на предприемачески умения. Възможен подход е да се определят конкретни цели, например поне 30% от държавно финансираните специалности да бъдат в STEM направления.

Дългосрочно финансиране на изследователски институти и иновационни центрове, което да гарантира устойчивостта на научните изследвания и тяхното приложение в практиката.

2. Изграждане на устойчива инвестиционна екосистема

Въвеждане на стратегически инвестиционни зони с облекчен регулаторен режим за високотехнологични сектори.

Насърчаване на рисковия капитал и частните инвестиции чрез по-добри финансови инструменти.

3. Интеграция в международните вериги за добавена стойност

Развитие на индустриални клъстери, които да привлекат глобални технологични лидери.

Засилване на сътрудничеството с Европейската комисия и международни фондове за инвестиции в иновации.

4. Модернизация на ключовата инфраструктура

Дългосрочни инвестиции в индустриални паркове, транспортна свързаност и високотехнологични производствени съоръжения.

Диверсификация на енергийните източници и интеграция на смарт мрежи.

5. Засилване на устойчивото развитие и прехода към зелена икономика

Въвеждане на дългосрочни регулации за въглеродно неутрално производство.

Източник: www.bia-bg.com