Списанието

Изберете рубрика:

 

Търговията на дребно през 2021 г.: тенденции и анализи. Прогнози за пазара през 2022 г.

Брой 12, декември 2021

Дата: 20.12.2021 Коментари: 0
Снимки (1)
Търговията на дребно през 2021 г.: тенденции и анализи. Прогнози за пазара през 2022 г.

Среден годишен темп на ръст от 5,0% между 2020 и 2025 г. за търговията на дребно

2021 година вече е към своя край и съвсем скоро само ще си спомняме за нея. С добро или с лошо обаче ще я запомним? Бизнесът отново бе изправен пред немалко предизвикателства. Пандемията ни сблъска с постоянна непредвидимост и промени в ситуацията, в която живеем и в която търгуваме. Инфлацията и повишаващите се цени на енергията също са част от факторите, които сериозно повлияха на пазара през годината. Въпреки всичко повечето данни показват ръст, а тези които говорят за спад са свързани с необичайния ръст от миналата година на продажбите на хранителни стоки поради затварянето на хотелите и ресторантите. От Маргарита Станева

Продажбите на дребно в България нараснаха с 8,4% на годишна база през септември 2021 г., след ръст от 12% през предходния месец, научаваме от TRADE ECONOMICS, които взимат данните от Националния статистически институт. Това беше петият пореден месец на забавяне на растежа на търговията на дребно, тъй като продажбите на храни, напитки и тютюневи изделия нараснаха по-малко (5,9 процента срещу 10,5 процента през август) и нехранителни продукти (11,8 процента срещу 14,2 процента), спрямо други продажби на дребно в не специализирани магазини (3,6% срещу 14,5%), автомобилни горива (3,5% срещу 8,5%) и аудио и видео оборудване (10,3% срещу 10,9%). Продажбите намаляха допълнително за облекло, обувки и кожени изделия (-7,6 процента срещу -6,2 процента). На месечна база продажбите на дребно нараснаха с 0,6% спрямо спад от 1,4% през предходния месец.

Цялостната индустрия на дребно в България се очаква да нарасне със среден годишен темп на ръст от 5,0% между 2020 и 2025 г., за да достигне 47,4 млрд. лв., сочат данни на MarketResearch.

Храни и хранителни стоки e доминиращият сектор с 19,5 млрд. лв. през 2020 г., но облеклото и обувките е най-бързо развиващият се сектор, който ще нарасне с 8,4% средногодишно между 2020-2025 г., за да достигне 4,3 млрд. лв.

Хипермаркетите, супермаркетите и дискаунтърите са водещият канал, но се очаква максимален ръст на безмитния канал за търговия на дребно през прогнозния период, регистрирайки среден годишен темп на ръст от 27,0% между 2020-2025 г., за да достигне 0,5 млрд. лв.

Търговията на дребно в България е доминирана от масови пазарни играчи.

Поведението на потребителите през 2021 г.

Някои от интересните тенденции, свързани с пазара на бързооборотни стоки, които наблюдавахме през изминалата година се отнасят до поведението на потребителите. От данни на NIelsenIQ България разбрахме, че по отношение на потребителите, една от най-значимите промени е свързана с начина на харчене. Според агенцията, ако до преди началото на пандемията са съществували два вида потребители: такива, които са финансово ограничени и съответно по-предпазливи в харченето и такива, които са финансово независими, то след като започна да се усеща по-сериозно ефектът от пандемичната криза, са се оформили цели четири профила на потребителите по отношение на техния бюджет. Първата категория остава същата – на хора, които са били предпазливи в харченето и преди пандемията, техният процент според NielsenIQ е 17. Втората категория е нова и представлява цели 46%. В нея се включват потребители, които вследствие от пандемията са усетили спад във финансовото си състояние и са станали по-предпазливи спрямо разпределянето на бюджета си. В третата категория попадат тези, които са изпитали известно влияние на финансовото си състояние от Ковид кризата и са станали малко по-внимателни в харченето. Техният процент е 27. Последната е тази на финансово независимите, които са едва 9%. Тези промени се отнасят до глобалния пазар.

Пазарът на бързооборотни стоки в обем и в стойност

По отношение на българския пазар на бързооборотни стоки данните сочат, че той спада повече в обем, отколкото в стойност до края на второто тримесечие на 2021 г., а спадовете в стойност се дължат изцяло на сегмента на напитките, чийто спад се дължи на затварянията и ограниченията в работата на ХоРеКа канала, който има най-голямо отношение в продажбата на напитките. Спадът в обем е за всички категории, но той се дължи на фактът, че в по-ранен период е имало презапасяване, което впоследствие вече го няма.

Когато се извади ХоРеКа каналът от изчисленията виждаме доста добър ръст в стойност на пазара според данните на NielsenIQ: 1,8 % на МАТ база, като този ръст идва най-вече от цени, тъй като обемите намаляват през първите две тримесечия на 2021 г. и съответно намаляват и на МАТ база.

Кои канали движат развитието на пазара през последната година?

Ако в началото на Ковид пандемията, когато рестрикциите бяха най-големи, както и притесненията на хората, има увеличение на каналът на неорганизираната търговия (по-малки магазини за хранителни стоки и такива, които не са част от вериги), то в края на 2020-а и през 2021 г. се наблюдава спад в тези канали, а най-добре се представят големите вериги супермаркети.

Глобален пазар

След свиване с 3,1% през 2020 г. се прогнозира глобалният реален БВП да нараства с 5,7% през 2021 г. и 4,6% през 2022 г. Глобалната икономическа перспективата в края на 2021 г. остава ограничена от продължаващо несъответствие между потребителското търсене и наличността на определени услуги, поради нарастване на инфекциите с COVID-19 и ограниченията, в допълнение към несъответствието между скоростта на възстановяване на търсенето и възстановяването на глобалното предлагане, научаваме от данни на Евромонитор.

 

Що се отнася до Еврозоната, очаква се ръст на реалният БВП с 4,9% през 2021 г. и до 4,3% ръст през 2022 г. Повишаването на прогнозата отразява основно по-добро от очакваното възстановяване на еврозоната през второто и третото тримесечие на годината, особено за потребителските разходи.

Реалният брутен вътрешен продукт се е увеличил с 2,2% за третото тримесечие на 2021 г. спрямо същото тримесечие през предходната година, водено най-вече от отпускането на ограниченията свързани със социалната дистанция и засилване на доверието към частния сектор, заедно с големия процент спестявания, направени през началната фаза на пандемията.

Очаква се обаче икономическото възстановяване през четвъртото тримесечие да се забави, в резултат от ограниченията в предлагането, нарастващите цени на енергията и появата на четвърта вълна от COVID-19. Основни затруднения в доставките включват недостиг на суровини и междинни суровини, като например полупроводници и недостиг на работна ръка в няколко сектора.

През четвъртото тримесечие на 2021 г. няколко държави трябваше да наложат временни национални локдауни, докато междувременно други затегнаха мерките за социална дистанция за неваксинираните си граждани. Влошаването на ситуацията с Ковид-19 най-вероятно ще намали ръста през четвъртото тримесечие на 2021 г. и началото на 2022 г. Въпреки това, според базисните прогнози, икономическото влияние на последната вълна на коронавируса се очаква да е умерено, потенциално намаляващо реалния ръст на БВП в еврозоната с 0,4-0,7 процентни пункта между 2021-2022 г.

Появата на по-заразни и резистентни на ваксините варианти е сериозна заплаха. В един по-песимистичен сценарий новите варианти на вируса могат да доведат до непрекъснати локдауни и мерки за социална дистанция през 2022, докато бъдат пуснати нови ваксини и се разпространят масово през 2023 г.  При този сценарий реалният БВП на еврозоната ще се свие с 0,7%. през 2022 г., преди да се възстанови с 3% през 2023 г. На този сценарий се приписва 18-28% вероятност.