През декември Българска стопанска камара (БСК) представи резултатите от традиционното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, проведено в периода 5 ноември – 6 декември 2024 г. сред 738 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

Проучването се осъществява за 20-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година.

74% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети служители), 18% са средни (с 50 до 250 заети), а 8% са големи (с над 250 заети). 34,6% от сектор „Промишленост“ (вкл. преработваща и добивна); 15,4% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“; 11,5% - от сектор „Търговия“; 10,3% - от сектор „Хотелиерство, ресторантьорство, туризъм“; 6,4% - „Транспорт и логистика“; 5,1% - от „Строителство“; 3,8% - „Образование“; 2,6% - „Финансов сектор“; 2,6% - „Здравеопазване“; 1,3% - „Селско стопанство“; други дейности – 6,4%.

26% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 15% в Североизточния, 14% в Южен централен, 12% в Северен централен, 10% в Югоизточен, 9% - в Северозападен. 14% оперират на територията на цялата страна.

Обща макроикономическа оценка на 2024 година

Според годишната анкета на БСК през 2024 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид кризата, и последствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените си фирми.

Подобряване на бизнес климата виждат едва 15% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат 24% от участниците в проучването. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са видими.

На база провежданите през годините проучвания Българската стопанска камара представя своя индекс за динамиката на бизнес климата, представящ съотношението между оценките на бизнеса за ситуация през изминалата и очакването за следващата година.

Открояват се следните тенденции:

•            Положителната оценка за състоянието на икономиката между 2016 и 2019 г. е грубо прекъсната от световната пандемия през 2020 г. и последвалата рецесия. Песимизмът се наложи и при очакванията за бъдещите периоди.

•            През 2020 г. очакванията за развитието и оценката за състоянието на икономиката от страна на бизнеса достигат историческо дъно, съизмеримо с кризата от 2008-2010 г. През 2021 г. започва постепенно възстановяване и в двата компонента (оценка за актуалното състояние и прогноза за следващата година). Оттогава оценката за състоянието на икономиката продължава бавно да се подобрява.

•            Резултатите показват несигурност и липса на предвидимост за бъдещето, заради продължаващите и нововъзникнали геополитически конфликти, новите регулаторни изисквания в резултат на политиките на ЕС, относителната политическа нестабилност и т.н.

Основни бариери пред бизнеса 2019-2024 г.

Липсата на работна ръка (68%), бюрокрацията и регулаторната тежест (60%), често променящата се нормативна уредба (47%) и корупцията (47%) са най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата.

В сериозен проблем се превръща и политическата нестабилност (42%).

Следващите по степен на важност проблеми са неефективната съдебна система (35%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (31%).

Всеки трети анкетиран (29%) откроява като проблем лошото състояние на инфраструктурата и насаждането на негативизъм спрямо бизнеса (28%), а за всеки пети (19%) проблем е сивата икономика, за 17% от анкетираните това са влошената пазарна конюнктура и липсата на пазари.

По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на тесни специалисти и изпълнителски състав, и в по-малка степен на общи работници, административен и ръководен персонал.

Плановете за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – 33% от анкетирани заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. 16% ще бъдат принудени да увеличат всички заплати, а 11% споделят, че ще могат да си позволят само увеличение на заплатите на наетите на МРЗ и ще запазят нивото на останалите възнаграждения.

Едва 8% от анкетираните декларират, че ръстът на МРЗ не би им създал проблем, а за 31% от участниците в анкетата принудителното увеличение на възнагражденията е непосилно и това може да доведе до съкращения на персонал (13%), отказ от планирани инвестиции (16%) или дори преместване на бизнеса извън страната (2%).

Дигитална трансформация

Постепенно, но не с необходимата скорост нарастват интересът и ангажираността на мениджърите към темата за дигиталната трансформация на икономиката. 16% от анкетираните вече напълно са трансформирали бизнеса си към новите дигитални реалности, 9% са в процес на пренастройване, а 21% планират да пристъпят към подобни инвестиции. За съжаление все още твърде висок процент (41%) не планират да инвестират в дигитална трансформация.

Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (40%), достатъчно финансов ресурс (36%) и информация за най-добри налични технологии (13%). Съществуват и регулаторни спънки според 6% от анкетираните, а 5% не срещат проблеми.

България и ЕС

Повишава се делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната (61% през 2024 г. спрямо 47% през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите „не мога да преценя“ (от 27% през 2021 г. на 15% през 2024 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата.

През последните три години сред водещите икономически теми бяха Европейският зелен пакт (ЕЗП), Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и Изискванията за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ESG). Налице е недостатъчна осведоменост особено в областта на ESG, което предопределя и високия процент участници, които не могат да преценят доколко и как могат да се възползват от възможностите на тези механизми.

Трябва да се отбележи, че 74% от анкетираните виждат своето място сред проектите по НПВУ (макар 42% все още да не са решили дали да кандидатстват), което е четири пъти повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.

По отношение на ЕЗП 40% от анкетираните смятат, че той би се отразил негативно върху дейността им във висока (19%) или умерена (21%) степен. Позитивно отражение очакват 16% (1% във висока степен, 15% умерено), но преобладаващата част от участниците се затрудняват да преценят какъв ефект могат да очакват.

Половината от анкетираните декларират, че имат ограничени ресурси и опит по отношение на ESG, 36% се затрудняват в разбирането и тълкуването на разпоредбите, 27% усещат като предизвикателство високите разходи за съответствие, а 22% срещат проблем със събирането и анализирането на данни. Интегрирането на ESG в бизнес стратегията на предприятието представлява проблем за 14% от анкетираните, а 4% смятат, че процесът е силно бюрократизиран и администрацията е неподготвена.

Спрямо предходните години нараства броят на анкетираните, които са ползвали програми с европейско финансиране. По-голямата част от тях (44%) са се сблъскали с тежки бюрократични процедури по кандидатстване и отчитане на проектите, всеки четвърти не се е сблъсквал с пречки, а всеки пети е имал затруднения да осигури ресурс за финансовото си съучастие. 12% са се затруднили при формулирането на проектното предложение и попълването на формуляра за кандидатстване.

Състояние на предприятията през 2024 година

Натрупалите се през последните няколко години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, външните пазари и инвестициите. Ръст се отчита единствено при възнагражденията на персонала, които през 2024 г. се увелича-ват в 77% от фирмите, но това е преди всичко благодарение на нормативните промени, касаещи определянето на МРЗ.

Едва забележимо подобрение спрямо 2023 г. се отчита по отношение на задълженията на предприятията. Подобрение се отчита и при просрочени несъбрани вземания от контрагент, които леко намаляват спрямо предходната година, но се увеличава периодът на просрочие.

Очаквания за 2025 година

Традиционно между 30 и 40% от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 г. В първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория – заради ковид кризата. След отшумяването на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 и 2023 година.

В тазгодишното проучване отново преобладават песимистите. 41% от анкетираните очакват икономически спад през 2025 г., а други 21% не очакват промяна. Все пак налице е известно увеличение на оптимизма спрямо миналата година – всеки трети анкетиран има позитивно очакване за развитието на икономиката през 2025 г. Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда.

Преобладаващата част от участниците в анкетата очакват забавянето на глобалния растеж (86%), високите енергийни цени (84%) и инфлационният натиск (83%) да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2025 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 71%.

Плановете на предприятията за 2025 година

Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (83%) да включват в плановете си за 2025 г. ръст на възнагражденията. Едва 13% очакват запазване на нивата на заплащане, а 4% все още не са решили.

В отговор на икономическата криза над половината от анкетираните (56%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%). 45% от участниците в проучването ще търсят нови пазари.

Спрямо миналата година се увеличава процентът на планиращите да инвестират в нови мощности (38%) и/или нови технологии (40%). Сред приоритетите на 45% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 37% възнамеряват да открият нови работни места.

По отношение на източниците на финансиране прави впечатление, че леко се увеличават желаещите да ползват нови кредити и лизинг.

Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите – 36% от анкетираните имат такива планове, 18% вече са инвестирали в тази посока, но 31% не си поставят подобни приоритети. 15% се въздържат от такива планове, поради липса на финансов ресурс.

Преобладаващата част (30%) от възнамеряващите да инвестират в енергийна ефективност планира обновяване или подмяна на използваните технологии, 25% планират изграждане на енергийни източници за собствени нужди, а 16% възнамеряват да инвестират в обновяване на сградния фонд. Към оптимизация на производствените процеси са се насочили 14% от участниците в проучване-то, обновяване на автомобилния парк обмислят 11% от анкетираните, а подмяна на горивната база – 3%.

Обучение на персонала

Преобладаващо интересът на работодателите е насочен към развитие на специфични умения за конкретното работно място (59%), както и към умения в областта на оптимизацията на производствените процеси (35%). В Топ 3 попадат и обученията по здравословни и безопасни условия на труд (28%), непосредствено следвани от обученията за т.нар. меки умения (17%).

22% от работодателите планират да повишат компетенциите на работниците си в областта на информационните технологии - 13% за базово и 9% за по-високо ниво. Расте и интересът към обучения в областта на кръговата икономика и екологията (8%), както и към ESG (12%).

В обобщение

• Оценките за 2024 година - участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените си фирми. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от насложилите се една върху друга кризи в глобален мащаб, както и политическата нестабилност у нас, са видими. Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2024 г. се увеличават в 77% от фирмите. Положително явление е повишаването на дела на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната. Расте и информираността по отношение на Националния план за възстановяване и устойчивост, Европейския зелен пакт и Изискванията за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта (ESG).

• Прогнозите за 2025 година - в миналогодишното проучване на БСК най-сериозните притеснения на анкетираните бяха по отношение очакванията за драстичен ръст на цените на енергийните ресурси и суровините, и инфлацията – както в национален, така и в световен мащаб. За съжаление, и тази година остават същите притеснения и очаквания - година по-късно отново нагласите на бизнеса са по-скоро за запазване или влошаване на икономическите показатели, отколкото за позитивно развитие. Традиционно между 30 и 40% от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, и непрекъснато покачващата се цена на труда. Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващите (и с необозрим във времето край) международни и национални кризи и политическите турбуленции, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.

• Пречките - като най-големи пречки пред бизнеса анкетираните посочват липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест, често променящата се нормативна уредба и корупцията. В сериозен проблем през последната година се превръща и политическата нестабилност. За преобладаващата част от анкетираните високите цени на суровините, материалите и енергийните ресурси, както и неконтролируемият и необоснован ръст на доходите създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си и да съкращават разходи (основно инвестиции).

• Плановете - очакванията за покачване на цените и по-конкретно на цената на труда, кара повечето работодатели да включват в плановете си за 2025 г. ръст на възнагражденията. Плановете за увеличение на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – всеки трети анкетиран заявява, че ще калкулира този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. В отговор на икономическата криза, над половината от анкетираните планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги. Сред приоритетите на бизнеса за 2025 година са търсенето на нови пазари, инвестициите в енергоспестяващи технологии и дигитализация на производството, както и развитие/обучение на персонала.

Забележка: Материалът е публикуван със съкращения. Повече информация можете да намерите на сайта на Българска стопанска камара -  www.bia-bg.com