През декември Българска стопанска камара (БСК) представи резултатите от традиционното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, проведено в периода 5 ноември – 1 декември 2022 г. сред 796 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

Проучването се осъществява за 18-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година. Тази година специален акцент е поставен върху отражението върху бизнеса на енергийната криза и войната в Украйна.

74% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 19% са средни (с 50 до 250 заети), а 7% са големи (с над 250 заети).

41% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 31% - от сектор „Промишленост“ (вкл. преработваща и добивна промишленост, и строителство), 13% - от сектор „Търговия“, 3% - „Селско стопанство“, други дейности (вкл. образование, култура, здравеопазване) – 12%.

21% от анкетираните предприятия оперират в Североизточния регион за планиране, 18% - в Югозападния, 15% - в Северен централен, 15% - в Южен централен, 13% - в Северозападен, 3% - в Югоизточен. 15% оперират на територията на цялата страна.

Обща макроикономическа оценка на 2022 година

На база провежданите през годините проучвания, Българската стопанска камара стартира собствено изследване на бизнес климата - BIA Index.

Индексът на БСК показва, че:

• Наблюдава се динамика в съотношенията на настоящата ситуация и очакването на бизнеса. Периоди на „оптимизъм“ се редуват с такива на по-песимистични настроения.
• Положителната оценка за състоянието на икономиката между 2016 и 2019 г. е грубо прекъсната от световната пандемия през 2020 г. и последвалата рецесия в резултат на наложителните ограничителни мерки, затруднената дейност и частично затваряне на част от предприятията в страната, нарушените канали за доставки и т.н.
• През 2020 г. очакванията за развитието и оценката за състоянието на икономиката от страна на бизнеса достигат историческо дъно, съизмеримо с кризата от 2008-2010 г.
• През 2021 г. започва постепенно възстановяване и в двата компонента. Но докато оценката за състоянието на икономиката се подобрява през 2022 г., очакванията на бизнеса за следващата година се влошават, в резултат на новите влияещи фактори като геополитическата ситуация в Европа, шоковото нарастване в цените на енергоносителите и суровините, политическата нестабилност и т.н.

Според настоящата годишна анкета на БСК, през 2022 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид-кризата, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените им фирми.

Подобряване на бизнес климата виждат едва 11% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат 18% от участниците в проучването. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.

Оценката на институциите показва, че лидери по одобрение са общинските администрации (46%), Президентската институция (44%) и правителството с премиер Гълъб Донев (43%). От административните структури най-високо одобрение получава данъчната администрация (42%), следвана от РЗИ (33%) и ГИТ (27%).

Отчетлив негативизъм има при оценката на Народното събрание и съдебната власт, които не получават нито един глас одобрение, като парламентът е лидер по неодобрение с 95% от гласовете на анкетираните. Това е най-ниската оценка на законодателния орган от всички досегашни годишни анкети на БСК. Съдебната власт се ползва с 67% неодобрение, а на трета позиция по този показател (63%) е кабинетът с премиер Кирил Петков.

Преобладаващата част (82%) от анкетираните одобряват антикризисните енергийни мерки в подкрепа на бизнеса и намалените ставки по ДДС за отделни стоки и услуги (74%).

Енергийните цени

Само 10% от анкетираните не усещат отражението на високите енергийни ценови нива, докато за останалите 90% те създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си (63%), да съкращават други разходи (41%) и персонал (14%), а всеки втори се оплаква от намаление на поръчките и клиентите.

Директна финансова подкрепа и преструктуриране на енергийната система и енергийния микс са двете най-необходими според анкетираните мерки от страна на държавата, които да служат като противодействие на растящите енергийни цени. Сред належащите мерки е и въвеждането на механизъм за сключване на дългосрочни договори за бизнес потребителите, както и реална диверсификация на доставките на природен газ.

Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите. 11% от анкетираните вече са инвестирали в тази посока, а едва 19% от участниците в проучването не си поставят подобни приоритети. Прави впечатление, че спрямо предходната година рязко намалява делът на отговорилите, че инвестицията в енергийна ефективност не е сред приоритетите им, което се дължи на проблемите с доставките и цените на природен газ и електрическата енергия през изтичащата година.

Преобладаващата част (36%) от възнамеряващите да инвестират в енергийна ефективност планира изграждане на енергийни източници за собствени нужди, 22% планират обновяване на сградния фонд, а 16% възнамеряват да инвестират в обновяване или подмяна на използваните технологии. Към оптимизация на производствените процеси са се насочили 10% от участниците в проучването, а обновяване на автомобилния парк обмислят 11% от анкетираните. За 22% от бизнеса подобни инвестиции са невъзможни, поради липса на финансов ресурс.

Войната в Украйна

Военният конфликт в Украйна се е отразил най-негативно по линията на нарушените вериги на доставки (47%), а в по-малка степен чрез високите цени на енергия, суровини и материали (7%). 13% от анкетираните усещат позитивен ефект във връзка с увеличени производствени обеми, по-високи приходи и нови пазари, както и достъпа до квалифициран персонал в лицето на украинските бежанци. Всеки трети анкетиран (31%) не чувства съществено отражение на украинския конфликт върху своя бизнес.

Основни бариери пред бизнеса 2012 - 2022 година

Липсата на работна ръка (73%) и често променящата се нормативна уредба (60%) са най-големите пречки пред бизнеса според участниците в анкетата. Бюрокрацията, регулаторната тежест и липсата на е-правителство (59%) е третият най-често посочван недостатък на бизнес средата у нас. Всеки трети анкетиран (30%) като проблем отчита сивата икономика и корупцията, а всеки четвърти (24%) – неефективната съдебна система. Според всеки пети анкетиран (22%), проблем е лошата инфраструктура. Липсата на оборотен капитал остава на последна позиция с 11%, като за сравнение това беше най-сериозният проблем пред бизнеса през 2020 и 2021 г. (във връзка с ковид кризата).

По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през 2021 и 2022 г. тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти, и в по-малка степен на административен и ръководен персонал.

Плановете за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси - почти половината анкетирани заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. 18% от анкетираните декларират, че ръстът на МРЗ не би им създало проблем, а други 18% споделят, че ще могат да си позволят само увеличение на заплатите на наетите на МРЗ и ще запазят нивото на останалите възнаграждения. За 16% от участниците в анкетата принудителното увеличение на всички работни заплати е непосилно и това ще доведе до съкращения на персонал.

България и Европейския съюз

Повишава се и делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната – 56% през 2022 г. спрямо 47% през предходната година.

Източник: БСК

През последните две години сред водещите икономически теми бяха Европейският зелен пакт (ЕЗП) и Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Затова от БСК са решили да проверят каква част от бизнеса е наясно с тези два механизма.

Макар спрямо 2021 г. през 2022 г. да се наблюдава увеличаване на осведомеността (от 44% на 68%), все още не малка част от анкетираните (около 40%) не са запознати с ЕЗП и НПВУ. Това предопределя и високия процент участници, които не могат да преценят доколко и как НПВУ и ЕЗП биха се отразили на техните компании. Все пак трябва да се отбележи, че 36% от анкетираните виждат своето място сред проектите по НПВУ, което е двойно повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.

Около половината от анкетираните са ползвали възможностите за финансиране чрез оперативните програми. По-голямата част от тях (45%) са се сблъскали с тежки бюрократични процедури по кандидатстване и отчитане на проектите, а всеки трети е имал затруднения да осигури ресурс за финансовото си съучастие. 14% са се затруднили при формулирането на проектното предложение и попълването на формуляра за кандидатстване. Едва 11% от участниците в проучването не са се сблъсквали с пречки.

Състояние на предприятията през 2022 година

Натрупалите се през последните две-три години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари.

Най-малко засегнати са заплатите, които през 2022 г. се увеличават в 76% от фирмите. Положителна новина е, че спрямо 2021 г. през настоящата година е налице известно подобрение по отношение производството и продажбите, както и външните пазари. Подобрение се отчита и по отношение на инвестициите, вкл. в човешки ресурси, нови продукти и нови мощности. Най-съществено нарастват инвестициите в човешки ресурси – 31% през 2022 г. спрямо 12% през 2021 г., което е следствие от притесненията на бизнеса от липсата на качествена работна ръка.

Подобрение спрямо 2021 г. се отчита и по отношение на задълженията към финансови институции и към бюджета, но се увеличават задълженията към контрагенти и към персонала.

На този фон, сериозно намаляват случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти. Предполагаемата причина за това е въведената по-строга финансова дисциплина в условията на криза. Намаляват и периодите на просрочие, като в преобладаващата си част (70%) те са до 6 месеца. Заедно с това, спрямо 2021 г. нарастват случаите на просрочие за повече от една година.

Очаквания за 2023 година

Традиционно между 30% и 40% от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 и 2020 години – в първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория – заради ковид кризата.

След отшумяването на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 г. и в тазгодишното ни проучване отново преобладават песимистите – 40% от анкетираните очакват икономически спад, а други 31% не очакват промяна. Едва 16% вярват в по-доброто бъдеще.

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, и инфлацията.

Най-сериозни притеснения за бъдещето анкетираните имат по отношение на високите енергийни цени и инфлационния натиск. 59% от участниците в анкетата очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2023 година. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 44% от анкетираните. Все пак налице е известно подобряване на очакванията спрямо тези от края на миналата година.

Очакванията за покачване на цените и по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2023 г. ръст на възнагражденията. Всеки пети (20%) планира запазване на нивата на заплащане, а 13% все още не са решили.

В отговор на икономическата криза, почти половината от анкетираните (48%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги. 42% от участниците в проучването ще търсят нови пазари. Също 42% са тези, които планират да увеличат инвестициите си в нови мощности. Сред приоритетите на 39% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 26% възнамеряват да открият нови работни места.

По отношение на източниците на финансиране прави впечатление, че нараства процентът на възнамеряващите да търсят реализация на европроекти – 37% в тазгодишното изследване (срещу 25% в миналогодишното) смятат да увеличат участието си в конкурси за еврофинансиране, а 40% все още обмислят тази възможност. В същото време, рязко намаляват желаещите да ползват нови кредити (банкови и лизинг) – миналата година са били 21%, а тази година са едва 12%.