Пламен Ненов, управител на IPMS

Пламен Ненов е завършил маркетинг и мениджмънт в чужбина и дълги години е живял зад граница. Този факт му е помогнал да си изгради мнение за тамошните пазари, които днес сравнява с родната действителност. След настъпването на кризата и загубата на интерес от страна на инвеститорите към недвижимите имоти преориентира бизнеса си към маркетингови консултации и разработване на бизнес планове за малки и средни компании от сектора за търговия с бързооборотни стоки. „Българинът никак не обича някой да му дава акъл, как да управлява и да ръководи бизнеса си”, споделя Ненов за трудностите при стартирането на новото начинание.

Преди една година му хрумва идея, която днес успешно реализира и има амбицията да развива и занапред. „Един ден аз и моят екип осъзнахме, че съществува една медия, която все още не е разработена като канал за комуникация с крайния потребител – опаковката на продуктите. Така започнахме. На опаковката на хляб например рекламираме масло. На тази на маслото пък – лютеница и сладко. Хлябът също така се свърза с млякото, защото това са двата продукта, които задължително българинът всеки ден си купува”.

Идеята е патентована у нас и в Европа – реклама върху торбички, етикети, листове, опаковъчни материали, кутии и кофички. Основният замисъл е да се свързват два, три дори и повече бранша чрез комуникация с опаковката. В тази връзка с производители се сключват договори, които разрешават върху опаковките им да се отпечатват рекламни карета срещу определени дивиденти. „Хлебопроизводителите са най-отворени към този проект. Факт е, че печалбата в един хляб е много малка, а ние им предоставяме средства за това, че предоставят опаковката си – казва Ненов. – Този вид комуникация позволява също така да се прави реклама на определен продукт в определен регион. Малките производители много трудно могат да отделят средства, за да направят национална рекламна кампания по телевизията и да покажат например новия си продукт. Нашето предложение им дава възможност да се представят в определен регион от страната, в който имат планове да се развиват или пък в който искат да навлязат”.

 „Стремим се да позиционираме и да рекламираме продукти, които не са с висока цена, за да може всеки един човек да си ги позволи и да си ги купи. Сигурни сме, че ако рекламираният продуктът му хареса, той ще се превърне в негов лоялен потребител. Интересното в идеята ни е, че тя позволява популярността на един бранд да влияе върху друг. Например, когато позната марка, която вече е спечелила доверието на потребителя, се рекламира върху хляб, купувачът с по-голяма увереност посяга към него”. Ненов е убеден, че за да се развива една малка и средна компания у нас, трябва да има дългосрочна визия за своето бъдеще – да знае къде се намира в момента на пазара, какво иска да постигне, кои са предимствата и недостатъците й. Ето защо, преди да стартира работата по някой нов проект, се правят предварителни проучвания за нагласите на потребителите към продукта в различните региони.

„В момента работим върху проект, който рекламира телевизионни предавания върху опаковка на хляб. Факт е, че днес телевизорът е неизменен спътник на всеки един от нас. След работа, когато сядаме да вечеряме например и видим на опаковката на хляба реклама на някое предаване, със сигурност от любопитство ще го пуснем”. На по-скъпите видове хляб се рекламират по-скъпи продукти. Работи се и върху кроспромоциите – когато се купи мляко от една компания, да се получи отстъпка за продукт на друг производител. Ненов признава, че малкият бизнес е много по-отворен към идеята в сравнение с големите компании. „Това е, защото големите корпорации имат значителен бюджет за маркетинг, който всяка година е насочен към развитието на определена марка от продуктовото им портфолио. От друга страна, малкият бизнес, който не разполага с достатъчно средства, трябва да е агресивен и импулсивен. По този начин оцелява. Такава е пазарната ситуация у нас в момента. В чужбина има максимум трима производители на хляб или мляко, които снабдяват всички магазини в страната. Убеден съм, че и нашият пазар също ще се развие по този модел – малките, който имат нюх и план за развитие, ще оцелеят и ще се превърнат в големи. Другите просто ще отпаднат”.

Пламен Ненов е националист по душа, трудно възприема модела на отворения пазар и предпочита българските продукти. Признава, че купува предимно родни стоки, а това е и причината, поради която ежедневно полага усилия за просперитета на българската промишленост. Има свое мнение и за навлизането на модерната търговия и влиянието й върху пазара. Наблюденията му показват, че нашенецът е много различен по отношение на навиците на пазаруване в различните региони на страната. „В град като Стара Загора например има около тридесет малки колбасарски магазинчета, които предлагат свежо месо и колбаси. Такива, каквито имаше едно време. В други градове пък хората предпочитат да пазаруват всичко от кварталните магазини, които са близо да дома им. Изборът на търговски обект зависи от манталитета на хората в различните градове”. Според него трябва да се полагат усилия за развитието на традиционната търговия, а за тази цел собствениците на малки търговски обекти има още много да учат, най-вече в посока на опознаване на нуждите на собствените си клиенти.

Напълно приема идеята на съюз „Произведено в България”, че трябва да се работи върху популяризирането на българските стоки. „Нашата концепция и различните проекти по реализирането й са насочени към българския пазар, българския производител и българския потребител. Моето мнение е, че ако ние не си помогнем сами, няма кой да ни помогне. Ето защо преди време регистрирахме и организация с нестопанска цел, която нарекохме Асоциация на българските производители ФОРУМ. Целта е чрез нея да се свържат български производители, които предлагат качествена храна на пазара. Така ще се защитават интересите и на крайните потребители. Днес повечето родни производители се борят за цената, което им пречи да предлагат качество. А всички трябва да сме наясно, че за производителя потребителят е неговото бъдеще. Ще се радвам, ако тази организация заработи за интересите на бранша. Разпределени райони с лоялна конкуренция – това е картината на българския пазар, която ми се иска да видя след време у нас”.

Катя Джатова