Твърдението, че живеем в трудни времена, вече е прието от всички нас и дори започнахме да не ги възприемаме като такива. Свикнахме с ритъма на живот, който сме принудени да водим днес, и все по-бързо и лесно се адаптираме към променящата се икономическа среда: едни са по-гъвкави, други – не толкова. В тази ситуация е много по-трудно да управляваш една голяма компания, където отговорността е огромна. Защото от твоите решения зависи просперитетът не само на фирмата, но и на хората, работещи в нея. Какви са предизвикателствата на съвременната бизнес среда и какви умения трябва да притежава днешният мениджър, за да води предприятието напред, попитахме инж. Милена Гатева, директор на Завод за захарни изделия – Горна Оряховица.

Г-жо Гатева, каква е историята на „Захарни заводи” – Горна Оряховица? Кога се открива предприятието и какъв е първият продукт, който се произвежда?

„Захарни заводи” АД – Горна Оряховица, стартира своята дейност през 1912 г., когато чешкият предприемач Рудолф Пицка създава огромен за времето си комплекс за производство и рафиниране на захар. И днес това е един от най-големите производствени комплекси у нас, обособил своите дейност в няколко подразделения: Завод за захар, Завод за спирт, Завод за опаковки, ТЕЦ, Ремонтен завод, Завод за захарни изделия. Заводът за захарни изделия обаче има още по-дълбоки корени във времето. Той започва своя път в далечната 1887г. като малка сладкарска къща за производство на халва и локум. Регионът около Горна Оряховица бързо се превръща в Меката на тези ориенталски лакомства. Факт е, че през своя повече от 100-годишен път фабриката преминава през много изпитания. Малката сладкарска къща се разраства и се превръща в едно от трите предприятия в България, задоволяващи нуждите на българския потребител. Стартира и износ за страните от бившия СССР.

През какви изпитания и трудности, свързани с развитието на бизнеса, преминава предприятието, за да стигне до днешния капацитет на производство?

Промените през 1990 г. изненадаха всички тези производствени предприятия, като ги оставиха ничия собственост, без стопанин и без инвестиции. Но началото на хилядолетието, 2000 г., се оказа крайъгълен камък за нашето предприятие, което успя да се възроди и да започне нов живот благодарение на сегашните собственици на „Захарни заводи” – Руси Данев и Георги Узунов, които, придобивайки контролния пакет акции, дадоха нов старт на бизнеса в една много трудна и силно конкурентна сфера.

Как преценявате конкуренцията на пазара и как отговаряте на предизвикателствата на съвременната бизнес среда?

Според мен през последните години конкуренцията на българския пазар е изключително жестока и неравностойна. Освен с представителите на компании, които са световни лидери на пазара на захарни изделия, нашата компания беше принудена да се бори с огромния брой малки и повечето от тях нелегални участници на пазара, които превърнаха гаражите в място, където всеки може да произведе всичко и абсолютно безконтролно да го предлага в търговската мрежа. Затова и в последно време въпросът с качеството на продуктите се оказа толкова важен и наболял проблем.

Кое, според вас, е най-важното качество, което трябва да притежават днешните мениджъри на големи компании, за да могат да ги водят към правилно и прогресивно развитие?

Днешните мениджъри на първо място не трябва по нищо да отстъпват на вчерашните, т.е. те трябва да притежават комбинация от опит и познания в широк спектър, добавяйки и основните характеристики на сегашната среда – агресивна и креативна. Те трябва да знаят, че ако не вярва в думите „ние” и „екип”, няма да просъществуват дълго. Трябва да имат харизма, да влагат страст и находчивост в работата си и най-важното – да мотивират хората. Няма машина, процедура или схема, които да могат да заместят мениджърите. Така че тяхната работа днес никак не е лесна.

Какви иновации сте въвели в производството напоследък, що се отнася до продуктовото разнообразие и задоволяването на потребителските търсения?

Когато става въпрос за иновации, човек обикновено мисли за нещо ново, различно и несъществуващо до този момент. Да, но иновациите в нашия бранш се развиват в малко по-друга посока за разлика от тези в козметиката, техниката или строителството. Странно, но е факт, че в нашия бранш иновацията е много важна. Ето защо ние непрекъснато влагаме усилия в разработването на нови и иновативни за пазара продукти. Един нов прочит на старите рецептури например роди и първите здравословни бонбони, създадени за българския пазар. Новата ни линия, която ще е насочена към премиум сегмента и скоро ще излезе на пазара, ще включва продукти с изцяло натурални, естествени, природосъобразни съчетания от съставки. Тези продукти, освен че са вкусни, са съобразени със съвременните тенденции и са подходящи за забързаното всекидневие на човека. Те не съдържат компоненти, които в последно време се превърнаха в бич за съвременната хранителна индустрия, като консерванти, изкуствени аромати и оцветители, подсладители и пълнители. Малко хора знаят например, че изкуствените подсладители внасят в организма малко калории и от тях сякаш не се пълнее, но са канцерогенни и много вредни. Това са факти, които не попадат в полезрението на повечето консуматори, защото липсва достатъчно информация. В този ред на мисли, иновация за нас е схващането, че „добрата храна е истинска”. Това е и основата на нашата философия.

Според вас лоялен ли е българският потребител към родните продукти, или цената остава водеща при избора на продукт?

Тази дума – лоялност, в българския контекст е леко изкривена. Има лоялност, но въпреки нея българинът все още е по-верен на чуждите марки, присъствали в дома му през последните двадесет години, отколкото на нашите, които за същите тези години успяха да се компрометират типично по нашенски – със занижено качество, гаражни изделия и т.н. Е, останаха и такива, които не са се променили нито като качество, нито като технология на производство, нито що се отнася до цената. Ние също произвеждаме едни от българските марки в захарните изделия, които присъстват на пазара от дълги години и българският потребител ги разпознава и обича. Но смятам, че българският потребител все още има по-големи предпочитания към чуждия продукт. Що се отнася до цената, днес тя е много важна, да не кажа – най-важна, тъй като кризата изведе вторичните критерии в потребителското търсене като водещи и изначални при покупката. Ние нямаме амбиции да се борим със световните гиганти в производството на захарни изделия, присъстващи на българския пазар. Смятаме, че всяка компания трябва да заложи на този вътрешен и силен ресурс, който притежава, а именно нашите родни марки. Независимо от ноу-хауто си чужда компания не може да даде този живот на наложените с годините български брандове.

Изнасяте ли продукция в други страни от Европа и Балканите?

Традиционните пазари, към които се експортират нашите продукти, са Русия, Косово, Хърватия, страните от бившия соцлагер. След участието ни тази пролет на Международното изложение в Кьолн добавихме и нови контрагенти от страните от Европа и Близкия изток. Сега се подготвяме и за световното изложение, което ще се проведе в Дубай и където ще представим наши водещи продукти, като в някои направихме леки технологични корекции, за да ги доближим до традиционната арабска култура и да отговорим на тамошните стандарти.

Напоследък е много популярно производителите да правят собствените марки на търговците. Вие правите ли такива и какво е мнението ви по този въпрос?

Правим и собствени марки за някои от веригите, но това не е наш приоритет на този етап. Освен че веригите тепърва ще инвестират в лоялност към собствените си марки, това крие и голям риск за българския производител, решил да се хване с този вид бизнес, защото, според мен, анонимността го прави леснозаменим.

Смятате ли, че навлизането на представители на големи международни ритейлъри у нас ще развие търговията с бързооборотни стоки, или поскоро ще повлияе негативно върху бизнеса?

Според мен навлизането на големите ритейлъри ще повлияе по-скоро положително на бизнеса у нас, но същевременно случващото се е доста болезнено. Основна причина за това е, че идвайки у нас, те носят своето ноу-хау, което обаче е плод на дългогодишен опит, стратегии и анализи в различни посоки и сфери от търговията в страните, в които присъстват. В България това ще се стовари върху пазара за три-четири години, т.е. за много кратък период от време, и може би само най-гъвкавите или късметлиите ще оцелеят, поставени в условията на това екстремно адаптиране.

Катя Джатова