Безопасността на храните винаги е била предмет на дискусии и анализи в индустрията. През годините представители на хранителната промишленост, законодателни органи и организации с нестопанска цел обединяват усилия за развитие и подобряване на системите за управление на безопасността на храните. 

Тези системи са основани на принципите на анализа на опасностите и контрола в критичните точки (HACCP), които са приети в световен мащаб. Принципите на HACCP са доказали своята ефикасност при предотвратяване на рисковете от замърсяване на храните и намаляване на вероятността от появата им.

Само прилагането на принципите на HACCP не е достатъчно условие, за да може хранителната индустрия да се справи с новото предизвикателство – преднамерените измами и фалшификации на храни.

Дефиниции за измамите в храни

Няма нормативно установено определение за измамите в хранителната верига. Терминът, който се използва е „Food Fraud”.

На уеб страницата на Евопейската комисия в частта „Food Fraud” е посочено, че не съществува определение за измамите в храни в законодателството на Европейския съюз. Те до известна степен се припокриват с посочените в член 8 на Регламент (ЕО) 178/2002 „измамни или заблуждаващи практики”.

Определението на Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) за Economically motivated adulteration (ЕМА) (икономически мотивирана фалшификация – бел. ред.) e измама, умишлена замяна или добавяне на субстанция в даден продукт, с цел повишаване на възприеманата му стойност или намаляване на разходите за производството на продукта, т.е. с цел реализиране на икономическа печалба. То не е законово регулирано.

Измами в действие

Източник: http://www.intracen.org/

В публикация от 24.08.2015 на International Trade Center се посочва, че при проучване, направено от „Института за глобална сигурност на храните” (IGFS), базиран в Белфаст, е установено, че 25% от 78 мостри сух риган съдържат съставки, различни от риган. Най-често срещаните примеси са от маслинови листа и листа от мирта, като в някои случаи те съставят от 30% до 70% от продукта. Пробите са били закупени от търговци на едро и дребно във Великобритания и Ирландия, а също и от онлайн магазини.

Източник: https://www.europol.europa.eu

Прессъобщение на уеб сайта на Европейската полицейска служба (Европол) от 30.03.2016 г. информира за повече от 10 000 тона и един милион литра опасни фалшиви храни и напитки, които са иззети при операции в 57 страни, проведени по съвместна инициатива на Интерпол и Европол за защита на общественото здраве. В операциите са участвали полицията, митническите власти, националните контролни органи за безопасност на храните и партньори от частния сектор. Проверките са извършени в магазини, борси, летища, пристанища и индустриални сгради в периода ноември 2015 - февруари 2016 г.

В Италия са открити над 85 тона маслини „оцветени” с разтвор на меден сулфат за подсилване на интензитета на цвета им, а във Великобритания са установени близо 10 000 литра фалшив алкохол, който включва вино, уиски и водка.

Източник: http://www.foodqualitynews.com/

На 17.01.2017 г. уеб сайтът FoodQulitynews.com информира, че има вероятност за внос на „пластмасов” ориз в Обединеното кралство от Азия и по-конкретно от Китай, Индия, Индонезия и Виетнам. Фалшивият ориз се произвежда от картофи, сладки картофи и пластмаса. Той се изработва във формата на оризови зърна и се смесва с истински ориз, с цел увеличаване на количеството му. Фалшивият ориз остава твърд след приготвяне и създава риск от задушаване на потребителите, особено при малките деца. Добрата новина е, че при направените анализи на мостри, съгласно плана на Derby City Council Trading Standards, които работят съвместно с Агенцията за безопасност на храните на Великобритания (FSA UK) не са установени отклонения.

Ответен удар

Food Fraud Think Tаnk - през 2012 г. е създадена експертна група (Food Fraud Think tank), с подкрепата на GFSI (Глобалната инициатива за безопасност на храните), в която участват експерти в лабораторните анализи, сертифициращи организации, специалисти по криминология, специалисти по сигурността в хранителната верига, производители и търговци на едро и дребно. Нейната цел е да се предостави повече информация по темата за хранителните измами и да се изготвят препоръки за предпазване от тях.

GFSI – юли, 2014 GFSI (Глобалната инициатива за безопасност на храните) публикува своята позиция за намаляване на риска за общественото здраве от измами в храните, в която заявява, че следвайки препоръките на експертната група Food Fraud Think Tank, определя два нови ключови елемента, които да бъдат включени в Ръководството на GFSI:

1)    Да се поставят изисквания към фирмите да извършват оценка на тяхната уязвимост към измами в храните;

2)    Да имат наличен и внедрен план за контрол на измамите в храните.

BRC – в резултат на различни инциденти и особено след скандала с недекларирано конско месо в продукти от говеждо месо, BRC Global Standard for Food Safety Issue, версия 7 въведе нови изисквания за извършване на оценка на уязвимостта към измами в храните. Фирмите трябва да оценят суровините и веригата на доставки по отношение на уязвимостта им към измами в храните и да внедрят подходящ, и основан на риска план за контрол, чрез който да се намали рискът от измама или фалшификация на закупените продукти.

FSSC 22000 - на 22.12.2016 FSSC 22000 публикува версия 4 на международната схема за сертификация на „Системи за управление на качеството и безопасността на храните”. Част от основните промени са включените нови изисквания за предотвратяване на измамите. Организацията трябва да има внедрена документирана процедура за оценка на уязвимите към измами храни, както и разработени превантивни мерки за защита на здравето на потребителите.

IFS Food – през тази година експертите на IFS ще извършат преглед на текущата версия 6. Финалният вариант на следващата версия 7 на стандарта е планиран за края на 2017. Една от основните, предвидени за преразглеждане и промени тема, е за хранителните измами и фалшификации.

Основните фактори, водещи до нарастване на измамите с храни са глобализацията на веригата на доставки и реализирането на големи финансови печалби. Данните от доклади на National Center for Food Protection and Defense (NCFPD), който се ръководи от Университета на Минесота, САЩ сочат, че повечето инциденти не водят до увреждане на общественото здраве, но в някои случаи, увлечени в стремежа да постигнат по-голяма печалба, извършителите допускат грешки, които имат летален изход. Такъв е случаят в Китай през 2008 г., когато наличието на веществото меламин в мляко и млечни продукти за кърмачета е довело до смъртта на шест бебета, а общият брой на заболяванията е бил около 300 000. Меламинът, който се използва за производство на пластмаси, лепила и лакове, е бил добавен с цел прикриване на разреждане на млякото с вода, тъй като наличието му води до симулиране на високо съдържание на протеини при лабораторен анализ.

В съответствие с препоръките на експертна група Food Fraud Think tank, за да се предпазите от фалшификации в храните трябва да мислите като престъпници, за да предвидите следващата стъпка на измамниците и да предотвратите инцидента, преди да се е случил.

Източник: Презентация на тема „Food Fraud –Threats and Impacts The industry’s response”, YVES Rey, CQGM – Danone, GFSI Board Member and Former Chairman