С наближаването на летния сезон българските потребители започват да търсят най-сладката лятна храна – сладоледа. В отговор на това производителите се опитват да отговорят на очакванията им, предлагайки повече вкусове на повече места. Пазарът обаче е нестабилен след шока на глобалната финансова криза. Според проучване на euromonitor international пазарният ръст на сладоледа в България се е представил доста зле през 2008 г. и 2009 г., както и други сегменти на пакетирани храни, засегнати от кризата. През 2010 г. условията бяха по-благоприятни, но лошото време в началото на лятото и късният старт на туристическия сезон попречиха на пълното възстановяване. Общите продажби на сладоледи в България през 2010 г. са нараснали с 2,8%. Българският пазар не беше изолиран случай на Балканския полуостров. В Румъния например забавянето на сегмента на сладоледа беше още по-голямо заради общата по-лоша икономическа ситуация и увеличаването на ДДС от 19 на 24% през лятото на 2010 г. В Сърбия спадът на обема беше найсъществен, когато кризата удари през 2008 г. и предизвика остър спад на покупателната способност на населението. В Македония ситуацията беше подобна. Благодарение на големия брой туристи пазарът на сладолед там спадна леко през 2008 г. и се възстанови напълно през 2009 г. През 2010 г. той нарасна с 2% в обем. Ръстът на пазара в стойност беше по-съществен. Главната причина за това е, че всички по-големи производители и дистрибутори на сладолед в България вдигат цените преди началото на новия летен сезон. Въпреки сравнително слабото оскъпяване на пакетираните храни производителите вдигнаха цените на сладоледа с 2% през 2010 г. Очаква се през 2011 г. те да нараснат още повече, следвайки общата тенденция за поскъпване на храните. Най-голям дял в продажбите на сладолед в България през 2010 г. държат кутиите със сладолед за вкъщи – 49%, следвани от импулсните сладоледи – 42%, и бутиковите сладоледи на килограм – 9%. По отношение на опаковките най-популярни са сладоледите на клечка, които държат около половината от пазара, следвани от сладолед във фунийка, тип „сандвич” и в купички. Най-обичаните вкусове са ванилия и шоколад, а след тях са типични сладкарски аромати, като тофи и карамел. Сладоледите Nestle Ice Cream остават абсолютни лидери на пазара в България. В последните няколко години компанията губеше позиции от своите конкуренти, но силната маркетингова стратегия и новите продукти през 2010 г. й помогнаха да запази позицията си на най-силен играч. След Nestle се нарежда група местни производители, като „Дарко”, „Феникс”, „Изида”, „Дени” и Jimmy’s. В сегмента на бутиковите сладоледи най-силни са Raffy и Gelateria Parmalat. Нов играч на пазара е Unilever с марката Algida на гръцкия производител на сладолед Evga, който неотдавна закупи. Това дава възможност на Unilever да увеличи продажбите си на Балканския полуостров. Има няколко основни тенденции, които оформят развитието на българския пазар на сладолед през 2010 г. Основната, както и в много други страни, е сезонният характер на продукта. Продажбите на сладолед са тясно свързани с лятното време и туристическия сезон. През 2010 г. началото на лятото беше дъждовно и сезонът започна по-късно, което предизвика спад в обемите. Силният край на сезона и дългата топла есен обаче помогнаха на категорията да се възстанови. Някои производители на сладолед се опитаха да избягат от сезонността на сладоледа. Nestle Bulgaria например представиха много успешна зимна версия на сладоледите за вкъщи Familia под формата на сладоледова торта за Коледа. Продуктът бе подкрепен от масирана реклама, която асоциираше сладоледа със зимния празничен сезон. Икономическата криза несъмнено имаше отражение върху продажбите на сладолед през 2010 г. въпреки бавното възстановяване на българската икономика. Повечето потребители ограничиха бюджета си и се ориентираха към по-евтини продукти. Това доведе до ръст в продажбите на големи опаковки сладолед за вкъщи, докато по-скъпите импулсни продукти и премиумните сладоледи на килограм отбелязаха спад. Очаква се този процес да се ускори още повече през 2011 г. заради глобалния ръст на цените на храните. Третият основен фактор, влияещ върху продажбите през 2010 г., бяха иновациите по отношение на вкусовете, предложени от водещите производители. Въпреки че ванилията и шоколадът си остават най-предпочитани от българите, ръстът в продажбите бе движен от нови екзотични вкусове, като Magnum Mojito на Nestle и Biscotino Iceline на „Дарко”. Потребителите обаче търсят не само нови вкусове, а и по-здравословни продукти (въпреки че предлагане на биосладолед почти няма). Сладоледи с намалено съдържание на мазнини също успяха да привлекат по-здравно ориентираните клиенти. Бъдещето на сладоледената индустрия в България е по-светло от настоящото положение. Очаква се през следващите 5 години пазарът да расте годишно с по средно 3% в обем. Основната движеща сила ще бъде сладоледът за вкъщи, който ще става все по-популярен с увеличаването популярността на обектите на модерната търговия. В краткосрочен план импулсните сладоледи също ще се представят силно. Основната причина за това е, че поради нестабилната ситуация в Близкия изток и Африка е много вероятно туристите да променят ваканционните си планове и да посетят България. В резултат на това се очаква, че туристическите сезони на 2011 г. и 2012 г. ще бъдат доста успешни и съответно ще донесат ръст в продажбите на сладолед.

Иван Узунов
старши анализатор, Euromonitor International