Списанието

Изберете рубрика:

 

Повече изразходени средства в категорията „Сладолед за дома”

Брой 6, юни 2013

Дата: 21.06.2013 Коментари: 0
Снимки (2)
Повече изразходени средства в категорията „Сладолед за дома”

Българските домакинства са изразходили повече средства през изминалата календарна година, купувайки си сладолед за дома*, сравнено с 2011 г. Този ръст обаче не се дължи на увеличение в закупените количества, а на нарастване от 8% в средните цени. През 2012 г. килограм сладолед се е разменял средно за 3,80 лв., докато в предходната година цената му е била 3,60 лв. Въпреки повишението в цените категорията успява да привлече повече купувачи – с около 6 процентни пункта. Така покупка на леденото изкушение поне веднъж през 2012 г. е направена от приблизително от 1,8 млн. български домакинства. Същевременно обаче, те значително намаляват закупените си обеми при отделно посещение. Това е именно и причината за спад в общите количества като цяло за категорията. Средно годишно домакинство е пазарувало по 4 кг, които е разпределило в 5 покупки от по 800 г. За сравнение: през 2011 г. на домакинство са се падали по 5 кг годишно потребление, които са закупувани в 5 покупки от по 1 кг.

Свиване в закупените количества наблюдаваме при всички видове разфасовки на сладолед до 1 кг, като най-голямо е при тези между 500 и 1000 г (те са и тези, които имат най-голяма тежест от общите закупени обеми). От друга страна регистрираме ръст при по-големите опаковки – от 1001–1500 г и над 1500 г. Те стават все по-желани, привличайки нови купувачи, като по този начин пазарните им дялове нарастват чувствително от 26% през 2011 г. на 31% за 2012 г. Въпреки това засиленото предпочитание към по-големите разфасовки не успява да компенсира общото редуциране в закупените количества.

Наблюдаваното негативно изменение в категорията не е отнесено еднакво и към двата й сегмента, разглеждани като сладоледи с марката на производителя и сладоледи с марката на търговските вериги. Оказва се, че спадът в закупени обеми е отнесен единствено към първата група продукти. Те са успели да привлекат повече купувачи (при повишени средни цени с повече от 12%), но значително по-слаби като покупателна сила, защото чувствително намаляват обемите си при отделна покупка от 1 кг на 0,700 кг. Същевременно при продуктите с етикет „Собствена марка” наблюдаваме осезаемо увеличение в закупените количества. Този ръст е реализиран отново при регистрирани свити обеми при отделно посещение – от 1,5 на 1,2 кг. Това става възможно, от една страна, чрез повишеното количество на купувачите (нараснали от 13% на 20%) при спад в средните цени от 1,5% до 3 лв. за кг, а от друга – най-вече поради факта, че те се явяват доста по-силни потребители, тъй като осезаемо увеличават честота си на покупка. Ясно се откроява разликата в закупените обеми сладолед на отделна покупка при двата сегмента от почти 0,500 кг в полза на продуктите с етикет на търговската верига. По този начин те успяват да повишават пазарния си дял в закупени обеми от 17% през 2011 г. на 26% през 2012 г.

Промяна в предпочитания сладолед за дома забелязваме и по отношение на неговото съдържание. Все по-големи количества от ледената наслада се купуват с добавки като например ядки, парченца бисквити, шоколад, плодови, какаови сиропи и т.н. за сметка на тези без. Докато през 2011 г. тежестта им от общото закупено количество сладолед е сравнително равномерно разпределена (54%), то през 2012 г. вече заема изразена водеща позиция от 61%. Успоредно с това все още по-търсен си остава сладоледът с един вкус, тъй като почти всички консуматори на категорията са направили покупка на такъв. За разлика от него комбинираните варианти (например ванилов и шоколадов сладолед) привличат едва около 20% от купувачите на сладолед. Това показва, че българското домакинство обича да има прибавени допълнителни съставки в леденото изкушение, но същевременно желае то да бъде само от един вид.

Неда Кленска

младши консултант-изследовател Домакински панел „ГфК България”

* Данните са на база изследването „Потребителски панел на „ГфК България”, измерващо домашното потребление на българските домакинства.