До XVI век никой европеец не е чувал за популярния продукт наречен шоколад, приготвян от какаови зърна от народите в Централна и Южна Америка. Христофор Колумб и неговият син Фердинанд¹ попадат на какаото по време на четвъртата си мисия в Америка през 1502 година². Четири века по-късно шоколадът се появява и в България, когато през 1901 г. се открива първата фабрика в София. Сто години по-късно местният пазар вече се радва на широко портфолио от предлагани шоколадови варианти с разнообразни вкусове и съставки от ядки и плодове. От Антония Митрева, "Нилсен България"

През последната година българските потребители могат да избират между продуктите на 60 производители и техните 141 марки, предлагани в категорията „Шоколадови барчета” и между 96 производители и техните 166 марки в категорията „Шоколади”. Общият брой разновидни изкушения достига впечатлителните 1264 продуктови варианта, чиято цел е да доставят на потребителите хормона на щастието серотонин.

Шоколадите имат ясно изразена сезонност на потребление – през студените месеци се наблюдава по-остра нужда от сладкото изкушение за набавяне на енергия за разлика от летните месеци, докато от своя страна шоколадовите барчета се радват на сравнително равномерно потребление през годината с пик през месеците октомври и ноември. Въпреки това шоколадовите барове бележат по-голям спад от шоколадите на MAT база (Moving Annual Total – период фев.–март’13+април–май’13+юни–юли’13+август–септ.’13+окт.–ноемвр.’13+дек.–януа.’14), като продажбите спадат с -4,2% в обем и с -3,1% в стойност (лв.), а при шоколадите с -2,9% и -2,2% респективно.

Средните цени за категорията „Шоколадови барове” са се покачили с 2 стотинки за една година и с 4 стотинки за категория „Шоколади”. Липсва осезаемо покачване на цените, което по-скоро показва стабилност и за двете категории.

С поглед към търговските канали, от които се купуват шоколадови барчета, супермаркетите (>300м²) нарастват по важност на реализиран оборот продажби в стойност, достигайки 30% за последния MAT годишен период, следвани от големите хранителни обекти (от 41–300 м² ), които са с непроменена важност от 23%. Традиционната търговия (обекти от 0–40 м²) реализира за същия период 21% от оборотите в категорията, а бензиностанциите като канал се нареждат на 4-то място с 13% важност. Предпоследни са алкохолните магазини (9%), кафета/бюфети/сладкарници (3%) и павилиони (1%).

Динамиката на важността на търговските канали за шоколадовите барове за последната година (с последен период декември–януари 2014 г.) спрямо предходната, бележи ръст само за канала на модерната търговия (големите ритейл формати).

Шоколадови барове

През изминалата година спрямо предходната само два търговски канала регистрират ръст в реализираните продажби в стойност и това са „Супермаркети” и „Бензиностанции”, а най-голям спад се забелязва за обектите за външна консумация и за традиционната търговия, които нумерично бележат спад според преброяването на търговската съвкупност от „Нилсен България” през септември 2013 г.

Шоколади

Шоколадите от своя страна запазват същата тенденция за първите по важност три канала, след които обаче се нареждат алкохолните магазини.

За разлика от шоколадовите барове в категорията на шоколадите модерната търговия губи по важност през последната година спрямо предходната, а единственият видимо растящ канал и в обем, и в стойност са големите хранителни магазини (41–300 м²). Те са реализирали най-голям ръст в продажбите в стойност през последната година:

И двата вида шоколадови изделия са предпочитани със захар, като отчетените през последните дванадесет месеца продажби сочат дял от 99% в тяхна полза. Не се регистрира изменение на този дял спрямо предходната година. Предлаганите диетичните продукти без захар остават с 1% дял, който е сравнително еднакъв и в обем, и в стойност.

Ако шоколадовите барове не се предлагат в разнообразие от опаковки, то шоколадите са доминирани от хартиена или флоупак опаковка, но кутията се запазва като алтернатива и поддържа пазарен дял от 5,5% от общите продажби в стойност.

За шоколадовите барове водещ грамаж като сегмент е този до 50 г, който реализира през последната година 56% продажби в стойност и нараства с +7,3%. При шоколадите лидерският грамаж е 100 г, който достига до 45,7% продажби в стойност и отбелязва ръст от +1,9% в сравнение с миналата годината.

Шоколадите предлагат по-широка гама от продуктово портфолио в различни сегменти като аерирани, диетични, с разнообразен пълнеж продукти и др. Но пазарното предлагане се фокусира върху сегментите, които реализират най-големи продажби и така например аерираните шоколади съставляват едва 5% от продажбите и остават със статично развитие през сегашната спрямо предходната година. Шоколадите с пълнеж бележат спад в пазарния си дял в стойност (-2%), статични са и диетичните шоколади със скромен дял от едва 1%.

Водещите търговските марки шоколад (подредени по азбучен ред), които доминират на пазара: Lindt, LZ, Milka, „Млечен“ и „Своге“. В същото време топ 5 брандове (по азбучен ред) при шоколадовите барчета са Bounty, Lion, „Република“, Snickers, Twix.

1. http://en.wikipedia.org/wiki/Ferdinand_Columbus

2. http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_chocolate