Ригатони, фетучини, талиатели, фузили, канелони, капелини, талиолини, папарделе – не това не са думи от някой екзотичен език, това са наименования на паста продукти. У нас най-популярното название, което ги обединява, е макарони. Навлизайки още по-дълбоко в многообразието от видове ще срещнем дзите, букатини, мафалдине, гарганели.

Както и да се наричат тези продукти, те са основна част от потребителската кошница. 88% е била пенетрацията (брой домакинства, направили поне веднъж покупка за анализирания период в процент, спрямо общия им брой – бел. авт.) в категорията „Паста продукти” за периода ноември`13 – октомври`14, показват данни на „ГфК България”. Една доста внушителна цифра, която показва, че пастата много често влиза в пазарската кошница. Двата основни сегмента в категорията са сухата и прясна паста.

Увеличава се търсенето на прясна паста

През последните години потреблението на прясна паста расте, казват доставчици. Този продукт се отличава с различните канали на дистрибуция, поради краткия срок на годност, изискващ температурно съхранение.

На българския пазар прясна паста се предлага от около десет години, но въпреки това има още много хора, които не са опитали вкуса й. Както и при сухата паста и тук основните съставки са брашно и вода, но това, което я отличава е съдържанието на яйца, които в някои случаи дори са от свободни кокошки. Напоследък са много популярни био прясната паста и пълнозърнестата. „Повечето ритейлъри имат интерес да предлагат тези продукти, който е продиктуван от засилващия се тренд на здравословното хранене”, споделят вносителите на прясна паста.

Това, което прави впечатление, е че българинът предпочита дългата паста и опаковките от 250 и 300 г. Пълнената прясна паста също е сегмент, който печели почитатели. Тортелините, тортелоните, мецелунето и др. могат да се намерят с класическия пълнеж от рикота и спанак, с прошуто или пък четири сирена.

Продуктите с твърда пшеница развиват пазара

При сухата паста най-продаваните видове са спагети и кускус. Следват фусили и пене ригате. В тази категория иновациите не са често срещани, но могат да дойдат основно от формата. От тази година на пазара стартира нова марка, която ще предлага по-различна форма от стандартната и това води до някои предимства при начина на приготвяне и вкуса им.

Българският потребител все още има какво да научи за видовете паста и начина на приготвяне. „Но това със сигурност ще се промени, защото българите все повече пътуват и променят навиците си на хранене. Отварят се много ресторанти, където пастата се приготвя по по-различен от традиционния за нас начин”, убедени са доставчиците.

Консумацията на паста у нас е около 1,5 кг на човек, което е доста по-ниско от другите европейски държави. А това, което развива пазарът у нас са продуктите, съдържащи твърдата пшеница.Тя заема все по-голям пазарен дял, което е и добрата новина, защото българинът започва да търси по-качествения продукт. „Има проучване, на отдела по епидемиология на италианския изследователски институт I.R.C.C.S. Neuromed, което твърди, че пастата е не само здравословна, но и основна част от средиземнорския здравословен начин на хранене. Тя е неизчерпаем източник на „добри” въглехидрати, които осигуряват по-голямата част от глюкозата в тялото. Важно е да се знае, че пастата не е „бяла” храна. За разлика от белия хляб, който се прави от бяло брашно, тя се приготвя от твърда пшеница и е „жълта“ храна”, казват още доставчиците.

Като наследство от изминалите години, българският потребител има определена представа за консумацията на макаронени изделия, която се е формирала във време, в което България не е била отворена към света. Разполагали сме с минимална информация за правилното приготвяне и консумацията на такива продукти. В днешно време ситуацията е много по-различна. През последните години се забелязва повишаване на интереса на хората към правилното консумиране на паста изделията във всичките им форми. Наблюдава се системен тренд на повишаване на паста културата. Има ръст в потреблението, но все още сме много далеч от средноевропейските нива на консумация. Наблюдава се затвърждаване на позициите на традиционните категории, както и обогатяване, навлизане и развитие и на нови такива - овкусена паста с добавени морски деликатеси, гъби, маслини, билки, пълнозърнести, безглутенови, био продукти, като и засилен интереса към паста от нетрадиционни видове брашна, в това число и безглутенови, каквато е пастата от конджак. Тя е безглутенова алтернатива на традиционната паста и се приготвя без варене.