Още от основаването на първата фабрика в сърцето на Балкана в Горна Оряховица преди повече от 100 години и до днес се замесва може би найсладката история на България! От тогава е и нашата привързаност към сладкарския занаят и сладките изделия. За това време през историята минават и се появяват много персонажи, които претърпяват развитие, променят се или напускат сцената. Ще ви разкажем повече за нашите разнообразни герои стилни, с по-ексцентричен вкус, други поскромни и обикновени, но пък любимци на всички, индивидуалисти и такива, обичащи да са в поголяма компания. И противно на очакванията за една суха статистическа беседа, ние от „Ипсос България” смятаме, че тази на пръв поглед „сладка” история за нашите действително „захаросани” герои е показателна и определяща за категорията „Вафли” и потреблението ѝ, каквото е то в момента у нас. През март 2016 г. проведохме представително за страната изследване с фокус върху потреблението на категорията „Вафли”, включващо 1000 души на възраст от 15 до 69 години от всички региони на България.

Валидното за повечето категории правило е, че купувачът не винаги съвпада с консуматора. Дори и в случаите, в които консуматорът има предпочитания, човекът, правещ покупката има финалната дума и е важна фигура, която реално афектира продажбите на една или друга марка. Това важи с пълна сила и при вафлите, по тази причина поставяме акцент върху този важен детайл.

Средно 9 от 10 българи купуват вафли в една или друга разфасовка, вид, вкус, за себе си или за някой друг, често или малко по-рядко. Доказателство за широката популярност на категорията е, че само 1 от 10 човека от цялата съвкупност, които закупуват изделията, не ги консумират. В 90% от случаите хората купуват вафли, ако не единствено за себе си, то поне за себе и някой друг. В една трета от случаите – за децата си и в една пета от случаите – за внуците си.

По отношение опаковка и разфасовка, поотделно опакованите вафли като най-голяма и разнообразна гама, са предпочитани и найчесто избирани от близо 3/4 от запитаните. Другата 1/4 почти изцяло купува изделието в кутии или в пакети по няколко броя и само 3% от всички посочват пликовете с вафли като най-предпочитани. Най-младите хората на възраст от 15 до 29 години, както и необвързаните, са най-сериозните потребители на вафли в единични опаковки. Респективно най-възрастните респонденти (между 50 и 69 години) са най-отявлените фенове на поголемите разфасовки.

По отношение консумацията на вафли бихме могли да заключим, че няма пряка връзка между големината на домакинството и големината на разфасовката. В по-големите семейства и найвече, когато се съставляват от няколко поколения, се купуват вафли и за децата, и внуците, но не задължително в големи опаковки, които да се поделят между всички. Така и големите опаковки с обикновени вафли биват предпочитани до голяма степен и в по-малките домакинства, състоящи се от един или двама члена.

Средно любителите на това сладко изделие го купуват 2-3 пъти на седмица. Потреблението му сред най-младите (на възраст между 15 и 18 години) е по-интензивно или ежедневно и значително по-слабо сред най-възрастните (60 69 годишните), съответно от порядъка на веднъж до 2 пъти седмично спрямо средното ниво. В най-малките населени места с не повече от 1000 жители отчитаме най-високата консумация, като 1/3 от запитаните купуват вафли всеки ден поне по веднъж или дори по-често.

Оказва се, че сладките изделия, които българинът често похапва, не са нещо необикновено, а по-скоро съпровождащи ежедневието и част от хранителните навици. Малък десерт със следобедното кафе или когато на някой просто му се прииска нещо сладко, е абсолютно валиден аргумент и причина човек да похапне вафла. Тя разбира се, може да присъства и като част от определено хранене за деня, като завършек и десерт, но не задължително само тогава. 15% от респондентите споменават „за десерт“, когато мислят за поводите, по които консумират вафли. Малка част от запитаните все пак се обединяват и около по-специфичната тяхна употреба, а именно – като основно хранене. 7% от потребителите посочват, че консумират вафла за закуска. Интересно е, че разлики в това отношение не се забелязват между различните възрастови групи или между дамите и господата.

В началото на нашата история обещахме да разкажем повече за характера на героите ни, техните вкусове и почитателите им. Обикновените вафли са значително по-предпочитани от повъзрастното население. За сравнение – избират ги 28-30% във възрастовите групи 5059 и 60-69 години, спрямо средното ниво от 20% за страната. Това, обаче, не означава, че по-възрастното население не се изкушава също и от обвитите в шоколад вафли. Шоколадовите вафли печелят почитатели еднакво добре във всички възрастови групи. Определящ фактор в този случай е доходът личният и съответно на домакинството. Докато обикновените вафли се купуват сравнително еднакво независимо от дохода на хората, сред купуващите шоколадовите вафли доминират хора с по-високи доходи. А що се отнася до вкуса под шоколадовата обвивка, традиционно българите са найголеми привърженици на първо място на шоколадовия вкус (4/5 от респондентите), последван от вкуса на фъстъци и парченца фъстъци (близо половината от запитаните) и трети в класацията – лешников вкус и парченца лешник (посочени от приблизително 1/3 от участниците в проучването). Белият шоколад, плодовите вкусове и кокосът остават сред значително по-малко популярни за категорията.

Поглед към „сладката” история на България ни доказва, че актьорите на сцената на сладкарския пазар постоянно и неуморно работят върху репертоара от свои роли. Различно дълго и забележимо е и тяхното съществуване на тази сцена. Едни оцеляват и се налагат със стратегия да експериментират с абсолютно нови марки, вкусове и опаковки, други се придържат към класиката и съвсем постепенно осъвременяват и нагаждат модерния контекст, а трети просто се загубват. Така се характеризира пазарът на категорията „Вафли” – висококонкурентен и наситен с играчи. „На сцената” днес все още е класическата шоколадова вафла „Боровец”, спомената от 56% от хората, запитани коя марка вафли хапват найчесто, плътно следвана от друг добре познат образ „Морени”, спомената от 54% от почитателите на сладкото изкушение. Следват иновативната и бързо променяща се „Мура” 45%, „Троя” -3 2%, „Хипер” 28%, „Споко” – 22%, „Ная” 20%, „Престиж” – 19%. Компаниите, които са съответно зад тези най-силни марки са: „Ден и Нощ“ на „Боровец”, „Монделийз България“ – с „Морени”, „Нестле България“ АД – „Мура” и „Престиж 96“ с цялото многообразие от марки обикновени и шоколадови вафли.

Неслучайно започнахме с вафлите като герои и характери. Марките, които искат да интригуват и привлекат почитатели, притежават изграден образ и посредством него достигат своята таргет група. Това е най-вече забележимо в отделните възрастови групи. Марки като „Морени” и „Споко” си спечелват най-голям дял от хората на възраст 30 – 39 години, „Ная” – значителна група от по-възрастни почитатели (50-69 години), а „Мура” е най-застъпена при 15-19 годишните и 30-39 годишните.

Освен предпочитанията към самите вафли, установихме и най-удобните за купувача и консуматора канали за покупка на сладките изделия. Потребителите в най-голяма степен пазаруват вафли от кварталните магазинчета, а след това и от широко разпространените вериги супермаркети или хипермаркети. Будките са естествено място за покупка на хората в училищна възраст (15-19 годишни), а веригите супермаркети, където човек съчетава цялостно пазаруване с малката покупка на десерт, са найпопулярни сред 30-39 годишните. Съвсем очаквано в по-малките градове основно се пазарува от по-малки магазини, поради преобладаващите такива. В региона на Бургас се забелязва, малко по-засилена посещаемост на малките магазинчета и будки на фона на средното за страната.

Боряна Светичкова, „Ипсос България”