Секторът говори: Интервю с инж. Марияна Чолакова, изпълнителен директор на Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България

Кои бяха акценти в развитието на производството на растителни масла и маслопродукти през изминалата година?

Изминалата календарна година бе поредната трудна за маслопреработвателния бранш, поради следните съществени обстоятелства: маслодайните култури и продуктите от тяхната преработка са борсови стоки и техните цени са в пряка зависимост от тенденциите на световните пазари. Суровинното обезпечаване с маслодайни култури продължи да се осъществява на международни цени и в условията на динамична конкуренция между преработвателите и международните търговски компании. Второ - прякото и отрицателно въздействие на споразумението на ЕС с Украйна за дълбока и всеобхватна търговия, съгласно което се допуска неограничен безмитен внос на продукти от преработката на слънчоглед (сурово, рафинирано и бутилирано слънчогледово масло) и шрот на европейските пазари. Същевременно се прилага експортно и защитно мито за слънчогледа в размер на 10% до 2028 г. Тази мярка осигурява в Украйна по-ниски изкупни цени на слънчогледа, натоварване на наличните производствени мощности и износ на крайни продукти от преработката на международни пазари на ниски цени, които нашите производители са затруднени да постигнат и губят пазарни позиции. Трето - вътрешният пазар продължава да е доминиран от сивата икономика, а обществените поръчки за храни, в т.ч. и бутилирани растителни масла на практика не са достъпни за производителите.

Въпреки всичко, което изброих по-горе, предприятията от бранша са експортно ориентирани и произвеждат, и реализират растителни масла и шротове на вътрешния и международния пазар. Инвестициите в бранша са значителни, като са въведени в експлоатация два нови завода, оборудвани със съвременна техника и разполагащи с висок преработвателен капацитет, екстракционни инсталации, инсталации за производство на лецитин, производство на брикети и пелети от слънчогледови люспи. В настоящия момент преработвателният капацитет на индустрията е 2 700 000 тона годишно, което съответства на производството на маслодайни култури в страната.

Колко са предприятията у нас?

Общо регистрираните са 99, от които с временно преустановена регистрация – 6, общо за производство на растителни масла – 39, за производство на сурови растителни масла – 14, за производство на рафинирани растителни масла – 16, за бутилиране на растителни масла и смеси – 22 и за производство на маргарини – 2.

Интереса към производството на растителни масла продължава като през 2017 г. са регистрирани общо 18 обекти, от които 11 са за производство на растителни масла и 7 за бутилиране на растителни смеси и зехтини. Повишеният интерес към бутилирането на зехтини и растителни смеси потвърждава нашата констатация за липсата на ефективен  контрол от Българска агенция по безопасност на храните по прилагането   на европейското законодателство в производството и търговията с маслинови масла на местния пазар.

Членове на Сдружението ни са структуроопределящите за бранша. Те произвеждат 80-85% от произвежданите растителни масла и шротове в страната.

Какво е потреблението на растителни масла и маслопродукти у нас?

Потреблението на бутилирано рафинирано слънчогледово масло на човек бележи траен спад. Докато през 2013 г. годишното потребление е 100 060 т то през 2017 г. е 81 387 т. Основните причини за това са намаляващото население и ниската покупателна способност. Налице е спад и в потреблението на маргарини и мазнини със специално предназначение. Консумацията на маслинови масла през 2017 г. също бележи спад и е 2545 т спрямо 3040 т през 2016 г.

Кои са водещите категории?

На вътрешния пазар се предлага широка гама от различни растителни масла – слънчогледово, маслиново, царевично, ленено, сусамово и др. Основното растително масло, което се ползва масово, е рафинираното слънчогледово масло. То има универсална употреба - за директна консумация (салати и дресинги), за готвене, следвано от маслиновите масла.

Наблюдава се формиране на потребителска група, фокусирана в здравословно и функционално хранене, която консумира  и нетрадиционни за българската кухня растителни масла, например масло от гроздови семки, ленено, сусамово, тиквено, фъстъчено и др.

Повишава се и консумацията на палмови масла в хранително-вкусовата промишленост като за 2017 г. е внесено най-голямото количество за десетгодишен период от 50 322 т, без да има информация от официалния контрол с какво качество и в кои групи храни се влага то.

В съответствие с международните тенденции за здравословно и функционално хранене българските производители на растителни масла разработиха и предложиха на потребителите нови видове масла. Това са студено пресовани слънчогледови масла, богати на маслоразтворими витамини, каротеноиди и лецитини; високоолеинови сурови и рафинирани слънчогледови масла. Това е нов тип слънчогледово масло, богато на незаменими мастни киселини. Повишеното съдържание на олеинова киселина повишава окислителната му стабилност при продължително пържене; купажирани растителни масла - смеси от ленено и слънчогледово масло, обогатено с маслоразтворими витамини, а също така и слънчогледови масла с добавки от риган, чили, босилек, пречистено краве масло.

Предлагайки широка гама слънчогледови масла с различно предназначение, маслопроизводителите инвестират в повишаване здравната и кулинарна култура на потребителите.

Какво е положението със суровините в сравнение с предишни години?

Страната ни ежегодно произвежда 1 700 000 – 2 100 000 т черен слънчоглед и 450 000 – 550 000 тона рапица. Над 90% от произведената рапица се изнася от страната, основно като суровина за производство на биодизел, а износът на слънчоглед намалява след 2013 г. като за 2017 г. общият износ (черен и белен слънчоглед) е 784 080 т. С износа на маслодайни суровини , независимо от наличните производствени мощности , държавният бюджет губи приходи от  добавената стойност от реализацията на крайни продукти

Има ли износ на растителни масла и маслопродукти?

Два са факторите, които определят търговската дейност на бранша. Това са на първо място изграждане на големи и модерни производствени мощности, чието производство многократно надхвърля вътрешното потребление и второ непрекъснато намаляващото вътрешно потребление и нелоялната конкуренция от сивия сектор, който предлага цени под производствената себестойност на легалните производители.

Нашият бранш е експортно ориентиран като износът на растителни  масла през 2017 г. е : сурово слънчогледово масло (237 046 т), рафинирано слънчогледово масло (74 897 т), шротове и кюспета (357 782 т).

Кои са основните проблеми на бранша?

Държавните институции продължават да не комуникират с бизнеса при обсъждането и прилагането на международните търговски споразумения. Типичен пример за това  е подписването и прилагането на Споразумението за свободна търговия с Украйна и липсата  на последваща оценка на въздействието  върху българския бизнес. Второ - липсва ефективна борба със сивата икономика. Основата за развитието й е българското законодателство, а примерите са много. Например, земеделски производители, които обработват под 500 дка земя, не са задължени да декларират произведената продукция и няма контрол върху реализацията й; регистрацията на операторите и търговците на храни не е задължителна, а  официалния контрол е върху регистрираните обекти. Няма официална информация за изпълнение на стратегията на правителството за борба с контрабандата и сивата икономика в хранителната промишленост. Според мен, тя(ХВП) продължава да е „нежеланото дете” в Министерство на земеделието, храните и горите, което води до липсата на ефективна комуникация при решаване на неотложни проблеми, изискващи държавна намеса.

Недостигът на кадри е също съществен проблем и за нашия бранш. Непоследователна държавна политика в образованието пряко влияе върху наличността и качеството на работна ръка. Ето един типичен пример за това. Малкото специализирани средни училища (36), които бяха към МЗХГ бяха административно прехвърлени към общините. Преструктурирането и организирането на тази дейност, доведе до закриване на паралелки и намаляване броя на учащите се, което неминуемо ще доведе до дефицит на квалифицирана работна ръка.

Какви са очакванията ви за развитието на сектора?

Ще насочим усилията си в повишаване преработката на произвежданите в страната маслодайни суровини и износ на крайни продукти с предимство на международните пазари – ЕС, Китай, ОАЕ, Южна Африка. Прилагането на безотпадни технологии на преработка и реализиране на странични продукти като лецитини, мастни киселини, пелети и брикети от слънчогледови люспи и органични примеси, също е наша цел. Важното е да работим върху налагането на българското слънчогледово масло на все повече международни пазари в качеството му на национален бранд, защото то притежава специфичен мастно-киселинен състав и съдържа много ценни биологични съставки.