Консумирането на продукти, които са алтернативни на месните и млечните такива вече се възприема като възможна линия в рамките на общото потребление, показва проучване на IPSOS България, проведено сред 800 души от 15 до 69 годишна възраст и представено по време на PROGRESSIVE Category Retail Forum.

Данните показват, че 25% от участниците в проучването спазват хранителен режим, 18% са флекситарианци, т.е. до 3 пъти седмично консумират месо и риба, а 7% заявяват, че са вегани или вегетарианци.

Причините за спазване на хранител режим (предимно) на растителна основа са - 60% заявяват, че се хранят на този режим заради фактори, свързани с желанието за промяна на вредни навици и за подобряване на здравето; 33% по етични причини - фактори, свързани с насилието към животни, убивани за храна или с начина на отглеждането им във фермите; 19% заради околната среда - фактори, свързани с екологичното въздействие на отглеждането на добитък, промишления риболов и други и 18% поради финансови причини, защото животинските продукти са твърде скъпи.

Проучването показва, че промяната на хранителния режим поради здравословни причини,  често е свързана с вече появил се проблем. Потребителите описват като нездравословно храненето с евтини, много мазни, свръх преработени храни, както и храни, съдържащи захар. Традиционната българска кухня също не се счита за здравословна.

Здравословните проблеми, които са провокирали промяна в храненето са появили се хранителни алергии, високо кръвно налягане, наднормено тегло, гастроентерологични проблеми, непоносимост към лактоза, кожни проблеми и други. Промяната включва избягване на прием на нездравословни или силно преработени храни и включване на повече растителни храни в ежедневното меню. Понякога избягване и на млечни продукти, най-вече прясно мляко.

В следствие на промяната в хранителния режим потребителите споделят за подобрение в здравословното им състояние и най-вече подобрение при проблема, заради който са предприели промяна в хранителния режим.

Относно нагласите към продуктите на растителна основа, проучването показва, че 16% от участниците ги смята за по-диетични, 42% за по-здравословни, 38% за по-екологични, 30% за по-етични, 28% за по-разнообразни, 27% смятат, че тези храни съдържат повече протеин, за 21% те са по-вкусни, а за 20% по-евтини.