В световен мащаб млекопреработвателната индустрия остава активна в предлагането на нови продукти въпреки нескончаемите й проблеми като недостига на суровина и натиска върху цените и маржовете, усложнени от наличието на голям брой небрандирани продукти и множество частни марки на търговски вериги. Тя допринася за около 8% от новите продуктови разработки, които излизат на пазара всяка година, като най-голяма активност има при сирената и кашкавалите (около 1/3 от новите млечни продукти), киселите млека (22%), млечните напитки (18%) и киселите млека за пиене и други ферментирали продукти (малко под 9%).

Макар европейският пазар да остава един от най-зрелите и креативните (около 10% от новите разработки в света), при него законодателните особености трансформираха значително активността в последните години. Забраната за използване на термина „пробиотичен” във връзка с определени здравословни ползи (най-вече, свързани с имунитета и здравето на храносмилателната система), предизвика сериозно репозициониране на киселите млека. Днес повечето от тях стъпват на по-широка здравословна платформа и се фокусират върху послания като вкус, удоволствие при консумация и т.н. При напитките невъзможността да се позиционират като пробиотични, доведе до сериозен спад в продажбите и промяна на формулите с акцент върху витамини, фибри и др. елементи, които имат одобрена здравословна претенция в рамките на Евросъюза.

Значително раздвижване в сферата на киселите млека в последните години има отвъд Атлантика с бума на гръцкия тип (цедено) кисело мляко. Комбинацията от натурален произход, кремообразна консистенция, приятен вкус и високо протеиново съдържание буквално завладя американците и само в рамките на няколко години сегментът достигна до 40% от пазара на кисели млека в САЩ, оценяван на над 7 млрд. долара. След периода на бурен растеж към 2013 г. кривата на продажбите на гръцко кисело мляко започна да се изравнява, но пък други продукти поеха щафетата на здравословната наслада. Значителна активност се наблюдава при замразените гръцки кисели млека и високопротеиновите кисели млека, специално таргетирани към младите мъже. Те обобщават съвременната иновация в областта на млечните продукти, която стъпва на техния натурален характер и присъщи здравословни ползи, като наличието на пълноценен протеин и калций. Остават в миналото опитите за „набогатяване” с омега-3 мастни киселини, CLA (бел. ред. – свързана линолова киселина хранителна добавка, използвана от спортисти), растителни стероли и др. неестествени за млякото съставки.

Последната тенденция, която си струва да отбележим, е в областта на немлечните алтернативи, които вече представляват 6,5% от новите млечни продукти на пазара. Соевите млека все още доминират категорията, но опасения за състава им като наличието на ГМО и алергени ограничава развойната дейност. Модерната иновация включва източници като ориз, овес, ечемик и ядки. Бадемите са предпочитана суровина заради техния здравословен имидж и вече около 20% от новите безмлечни продукти са бадемови млека. Търсенето на безмлечни алтернативи се подклажда както от растящия в световен мащаб интерес към вегетарианските и веганските храни и напитки, така и от тенденцията „без лактоза” втората най-значима пасивна декларация след „без глутен”.

Елица Сотирова, www.hranite.net