„Цветни“, „изкушаващи“, „вкусни“, „интересни“ това са само някои от определенията, които можем да използваме, за да опишем категорията на захарните и желирани бонбони. Децата ги обичат, а възрастните навярно се връщат в детството с тях. В следващите редове ще научим нещо повече за познатата ни сладка категория „Захарни и желирани бонбони“. От Цветелина Петрова, „Ипсос България”

През първата половина на годината „Ипсос България” проведе национално представително изследване сред население на възраст 15-69 години. То беше част от регулярното „Омнибус изследване” на маркетинговата агенция. На 1000 души бяха зададени няколко въпроса относно захарни и желирани бонбони, които разкриват интересни факти за честотата на покупка и консумация, място на покупка, причини за консумация и др.

Преди основните въпроси на респондентите им беше представено следното определение: „Под „захарни бонбони“ имаме предвид твърди смучещи се бонбони с вкус на мента, плодове, цветя и др. А когато питаме за „желирани бонбони“, имаме предвид меки дъвчащи бонбони на основата на желатин с вкус на мента, плодове, цветя и др.“. По този начин беше подсигурен „равен старт“ и унифициране на представата на запитаните. И така ето какво споделят хората…

Колко често консумираме захарни и желирани бонбони?

Повече от половината респонденти заявяват, че купуват захарни бонбони (55%), а половината от тези, които купуват, се изкушават и лично ги консумират поне веднъж седмично. Като цяло средната честота на консумация е почти 2 пъти седмично. Онези, които най-рядко хапват захарни бонбони, са на възраст 30-39 години, а най-често консумират най-възрастните респонденти, които си позволяват твърди бонбони почти три пъти в седмицата. Много често нежният пол е сочен за по-податливия на сладки изкушения, но когато става въпрос за захарни бонбони, разлика в консумацията при половете няма. На регионално ниво Пловдив и Монтана се отличават като местата, в които значително по-голям брой респонденти консумират този тип бонбони - поне веднъж седмично, съответно 68% и 67% (за сравнение средният процент за страната е 50%). Не е изненадващо, че и в малките села с под 1000 жители въпросният процент е висок – 66%.

Една трета от интервюираните заявяват, че купуват желирани бонбони, а от тях само 15% не ги консумират лично. Българите на възраст 15-19 г. консумират два пъти по-често от останалите възрастови групи. На регионално ниво в Плевен също купуват два пъти по-често от средното за страната, което е 5 пъти месечно. Разлика между половете и тук не се наблюдава, а хората на средна възраст (30-39 г.) са онези, които най-рядко – 3 пъти месечно – си позволяват желирани бонбони. Очевидно това е възрастовата група, която най-малко бива привличана от „сладката категория“.

Средно 16% от хората, които в домакинството си имат деца от 0 до 12 г. и купуват бонбони, не са консуматори на захарни бонбони, а всеки трети от същата демографска група не яде желирани бонбони. Тези проценти са значително по-високи от общото ниво за страната (съответно, 5% са неконсуматори на захарни бонбони, а 15% – на желирани), което може да се обясни с желанието на част от родителите да дават пример на децата за собствените си възприятия за „вредно“ и „полезно“.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Източник: "ИПСОС България"

А от къде и колко често купуваме?

Средната честота на покупка на захарни бонбони е почти два пъти месечно, докато желираните бонбони се купуват по-рядко – веднъж месечно. Значително по-висок е процентът на жените, които купуват захарни бонбони поне веднъж седмично, в сравнение с общото ниво и това на мъжете. При желираните бонбони разлика между половете няма, когато говорим за покупка поне веднъж в седмицата – един от десет купува желирани бонбони с тази честота.

Не е изненада и фактът, че разглежданата категория е избирана доста често от родителите на деца. Средно 81% от родителите на деца между 0 и 12 г. купуват желирани бонбони за своите потомци. Захарните бонбони са малко по-непопулярни сред родителите на въпросната възрастова група – купуват ги средно 60% от тях.

Предпочитаният канал за покупка на „сладките изкушения“ е кварталният магазин. Повече от половината респонденти, които купуват захарни бонбони, го правят от квартален магазин, а вторият предпочитан канал е супермаркетът – 38%. При желираните бонбони наблюдаваме паритет между гореспоменатите канали – 45% от купуващите този тип лакомство избират кварталния магазин, а 41% – супермаркета. Въпреки разпространението на магазини за насипни желирани и шоколадови бонбони в моловете, които работят по системата „pick & mix“ („избери и смеси“), изборът, който потребителите правят, е на пакетирани пред насипни и в двата случая – 83% за пакетираните желирани и 73% за захарните бонбони.

Разлика има при избора на марка – почти всеки трети купува българска марка захарни бонбони, а чуждестранна избират едва 18%. Това не е изненадващо, тъй като голяма част от българите имат навик да похапнат „нещо сладичко“ след основно ястие, а бонбоните са лесно достъпни като цена и разпространение. Традиционно почти във всяка къща имаше съд с така наречените „лукчета“. Докато при желираните бонбони, потребителите основно избират чуждестранни марки – 45%, а за нашите марки остава дял от 31%. В сравнение със захарните бонбони желираните  са от по-скоро на българския пазар и се представиха основно чрез една световноизвестна марка за производство на „гумени мечета“.

Интересен е фактът, че делът на жените и респондентите с деца между 4 и 6 г., които избират чуждестранна марка, е значително по-голям от общият дял, съответно 51% и 62%.

Защо консумираме захарни и желирани бонбони?

Основната причина, която 7 от 10 от консуматорите на захарни и желирани бонбони посочват, е задоволяването на нуждата от нещо сладко. Тази необходимост е най-голяма при тийнейджърите - 88% от тях посочват, че консумират захарни бонбони точно заради нея. Втората причина, спомената от респондентите, е освежаването на дъха. Почти една трета от запитаните отговарят, че се опитват да облекчат болките в гърлото си със захарни бонбони. Този метод упражнавят основно в региони Благоевград и Пловдив (съответно 55% и 44%). Седемнадесет процента от 20-29-годишните обичат да си оправят настроението с желирани бонбони, което е значително по-високо от средното за страната. По-възрастните респонденти на 50-59 г. и жителите на регион Пловдив пък се опитват да се развеселят със захарни бонбони по-често от средното за страната.

И изводът?

Изглежда, че българите обичат и имат навик да консумират бонбони, захарни или желирани, когато им се хапва нещо сладко. И двата пола се поддават поравно на изкушението, а 30-39-годишните са тези, които най-малко консумират. Предпочитаният вид са пакетираните бонбони, най-често купуваните захарните бонбони са български, а най-често купуваните желирани бонбони – чуждестранни. Покупката на разглеждания вид бонбони е спонтанна и основният канал за нея е кварталният магазин. Интересно ще бъде да видим какво е бъдещето на консумацията и нагласите към тази категория след горещо обсъжданите промени, насочени към облагането с по-висок данък на продуктите със захар.