“Анасонови напитки” са много популярна категория в цяла Европа. Общата им консумация годишно достига до над 19 млн. каси. Те се делят на сладки – самбука, абсент и ципуро, и сухи – ракъ, арак, пастис и узо. Родната мастика принадлежи към сладките напитки, защото в 1 л алкохол се съдържат 40 г захар. Основната съставка на тази категория алкохолни питиета е звездният анасон”, казва Владимир Николов, директор „Маркетинг и продажби” в „MAXXIUM България”. Този вид алкохоли са по-популярни в Средиземноморския регион. Всяка напитка от тази категория, за да се нарича с определено име, трябва да отговаря на определени спецификации, дефинирани в европейските закони. Германия и Гърция са най-големите консуматори на узо, въпреки че в южната ни съседка потреблението на тази напитка всяка година намалява. По данни на IWSR (International Wine and Spirit Research), за 2011 г. в Германия анасоновите напитки са достигнали консумация до 1 млн. и 200 хил. каси, от които 1 млн. и 180 хил. са узо – за сравнение: в Гърция потреблението е 1 млн. каси.

 

„Всяка страна се отличава с различни напитки, които се предпочитат от потребителите. В Англия и Италия например се пие анасоновата напитка самбука, а в Турция ракъ. Французите предпочитат пастис и абсент, които освен анасон съдържат още 7–8 различни билки. В Чехия наблягат на абсента. Интересен е фактът, че в Румъния и Полша консумацията на анасонови напитки е изключително ниска”, споделя наблюденията си Николов.

 

На нашия пазар най-популярните анасонови напитки са мастиката и узото. По неофициални данни годишно в България се консумират около 300 хил. каси мастика и 65 хил. каси узо. Категорията се отличава с това, че консумацията й се увеличава през топлите месеци и изисква определен ритуал при приготвянето – добавяне на лед или вода към нея, което води до промени във вида й – замъгляване на течността при узото или образуване на кристалчета при мастиката. На българския пазар консумацията бележи ръст, тъй като тези алкохоли се възприемат като заместители на ракията и могат да се сервират към всякакъв вид храна – салати, предястия, дори основни ястия. „За разлика от съседна Гърция у нас консумацията на узо се увеличава и това се доказва от факта, че на родния пазар се предлагат над 20 вида марки. Голяма част от търговските вериги също вкарват собствени марки от тази категория, които са позиционирани в ниския ценови сегмент – до 10 лв. за бутилка от 700 мл, а по време на промоции цената пада до 7 лв. 30% от този вид напитки се консумират в заведения, а другите 70% се закупуват от търговската мрежа”, казва Николов. „Мастиката може да бъде определена като традиционна за българския пазар анасонова напитка. Характерните за анасона аромат, вкус, охлаждащо действие и свежест я правят идеалната алкохолна напитка за летния сезон. Потребителите, които харесват мастика, я отличават от останалите алкохоли и често през топлите месеци я консумират като заместител на други високоалкохолни продукти, като ракия и водка”, казва Свилен Петков, директор „Продажби вътрешен пазар” във „Винпром Пещера” АД. 

 

Според него се забелязва тенденция през последните години все повече хора да харесват характеристиките на анасона и да предпочитат това питие по време на своята почивка или в топлите дни. Мастиката като продукт започва да се възприема добре от все по-широк кръг потребители, включително и от много млади хора. Отчита се и сериозно увеличаване на потреблението по заведения и ресторанти. За това допринасят и честите посещения на български туристи в Гърция, където се консумира гръцкото анасоново питие узо. „Двете питиета покриват по-широка група потребители поради разликите в своите характеристики – узото е с по-нисък алкохолен градус и поради това не образува кристали, когато е замразена, както е при мастиката. Това често се харесва повече на дамите”, споделя наблюденията си Петков. Факторите, които в голяма степен влияят при избора на определена марка мастика, са качеството на продукта, традициите на производителя и умението му „да балансира с анасона”. Потребителите предпочитат напитки, които предлагат добър баланс между качество и цена. В тази категория съществуват и много лоялни към марката консуматори. При узото не се забелязва силно изразена ценова чувствителност, която е донякъде характерна при мастиката. Все по-модерна става разфасовката от 0,2 л, която се използва както на студения, така и на топлия пазар. „Според данните на „Нилсен България” категорията заема 10% от обема продажби на високоалкохолни напитки в България. Наблюдава се стабилна структура на продажбите в обеми. Категорията събира относително традиционни потребители и поради тази причина не се забелязват големи амплитуди в продажбите. Узото е сравнително нова напитка на нашия пазар, която отбеляза съответни ръстове при навлизането си, но към момента поддържа постоянни нива на продажби. Все пак говорим за напитки със силно изразен сезонен характер. Техните пикове на продажба са късната пролет и лятото. Има потребители, които употребяват мастика и узо целогодишно, но те са значително по-малко на брой”, казва Свилен Петков. Според него специфичното при предлагането на продуктите от тази категория е, че артикулите трябва да бъдат добре охладени, за да са най-добри за консумация. За тази цел трябва да бъдат използвани хладилни витрини в точките на продажба. Не всеки обект обаче има възможност да разположи мастиката в хладилната си част и това налага позиционирането й на регал със стайна температура, редом до останалите високоалкохолни напитки. Тези специфики са наложили и новата тенденция – мастиката да се предлага в крос промоции с артикули, намиращи се в хладилния отсек на точките на продажба.