Списанието

Изберете рубрика:

 

Навици, честота и тенденции при потреблението на паста продукти

Брой 1 / 2, януари / февруари 2018

Дата: 12.02.2018 Коментари: 0
Снимки (1)
Навици, честота и тенденции при потреблението на паста продукти

Някога София Лорен заявила, че дължи на спагетите всичко, което хората виждат в нея.  Фелини пък споделя, че „Животът е комбинация от магия и паста”, придавайки метафизичен смисъл на една от най-характерните за италианците храни.

Надали има не-италианец, който не харесва паста. Тестените изделия във всякакви форми и дължини могат да бъдат приготвени по множество начини и са подходящи както за месоядни, така и за вегетарианци, за хора с хранителни алергии или глутенова непоносимост.

Успява ли да спечели пастата и българския кулинарен любител, и колко често попада тя в списъка му за пазаруване, под каква форма присъства на трапезата, как се консумира и кои са иновациите, достигнали нашия пазар. Всичко това се опитахме да разберем от част от компаниите, които произвеждат или внасят паста продукти в България - „Фреш Директ”, „Интерфуудс”, „Крамас”, Sotelli, „ВАС Габрово”, „Загария”. С тяхна помощ надникнахме в категорията през техните очи, разбрахме кои са най-продаваните видове паста, кои са иновациите, каква е културата на потребление на българския потребител, колко често се пазаруват паста продукти и как тенденцията за здравословно хранене се отразява на категорията.

Уводни данни

Според прогнозните данни на Euromonitor International пазарът на паста у нас в края на 2017 г. е бил 80,3 млн. лв. като ръстът спрямо предходната година е в размер на 0,3 на сто. На пазара на нудълси пък няма да има промяна от последните няколко години и той ще се оценява на 2,3 млн. лв., посочва маркетинговата агенция.

Топ 3 бранда на пазара на паста по данни на Euromonitor са Melissa, Златен клас, Загария. Най-продаваните марки нудълси са Anacom, Mr Park, Unifood.

Кои са най-продаваните видове паста на българския пазар?

„Най-продаваните видове са талиателе (често у нас се изписва талиатели, но считаме, че талиателе е правилната транскрипция) и тортелини с различен пълнеж (рикота/спанак или прошуто). Лидер в категорията на пресните сосовете за паста е песто дженовезе.”

Пламен Мустаков, управител „Фреш Директ”

„Българският потребител търси продукти с гарантирано високо качество, като в последните години се наблюдава нарастване на интереса към пастата, произведена от 100% твърда пшеница. Най-продавани са традиционните продукти – спагети, фиде, макарони пене, фусили, фарфале и кускус, но вече се търсят и специфични макаронени изделия - лазаня, канелони, фетучини, равиоли, тортелини, талятели и др. На пазара се предлага и паста за деца с форма на букви, цифри и любими герои.”

Миглена Петрова, бранд мениджър „Интерфуудс”

„Пазарът в България не е лесен, защото сравнено с другите държави населението ни не е толкова многобройно, доходите не са високи, а тенденцията към повишаване на благосъстоянието е доста бавна. Предлаганото на пазара е свързано с търсенето на потребителя. Най-масово произвеждан и продаван вид паста в България са къси макаронени изделия от българска пшеница.”

Красимир Събев, управител „Крамас”

„Определено най-популярни и разпространени на пазара са пшеничните пасти. Те са масови и заемат голям пазарен дял. Част от причината за това е и фактът, че асортиментът на пасти без глутен и без ГМО е все още беден.”

Димитър Игов, управител Sotelli

 

„Най-продаваният вид паста на нашия пазар са макароните с форма на тръбички, или както още ги наричат моливчета, спагетите. След това са всички останали.”

Светлана Анчева, управител „ВАС Габрово”

 

„Структурата на българския пазар по видове паста се обуславя от културните особености на потребителите – с най-голям дял в продажбите е навито фиде, след това са спагетите и кускус, следват ги къси макарони и останалият дял почти поравно са всички останали къси изделия. За сравнение в Италия, където консумацията на паста е национална култура, по-големият пазарен дял се заема например от продукти като спагети, пенне ригате, фусили, талиатели и др.”

Гергана Георгиева, изпълнителен директор завод „Загария”

 

Има ли иновации в категорията и ако да – какви са те?

„Пастата е италиански продукт с големи традиции, но се забелязват и някои новости, най-вече по отношение на пълнежа. Расте делът на био и пълнозърнестите продукти. Има опити за безглутенови продукти.”

Пламен Мустаков, управител „Фреш Директ”

 

„През последните години актуална тема от нашето ежедневие е тази за био храните. На пазара вече се предлага паста както от твърда пшеница, безглутенова паста, така и от овес, ориз, царевица, ечемик, ръж, коноп, лимец, елда, амарант, киноа и нахут. Пълнозърнестата паста е храна, богата на фибри, киселини и въглехидрати. Улеснява намаляването на холестерола и предпазва от заболявания на сърдечно-съдовата система, подобрява храносмилането и предпазват от някои видове рак, понижава риска от диабет и астма.

Иновативни решения, които предложихме са спагети, които се приготвят само за 4 минути и спагети с иновативна квадратна форма, която помага на соса да се задържи върху спагета.”

Миглена Петрова, бранд мениджър „Интерфуудс”

 

„Пастата е продукт, създаден преди векове. Иновации в технологията и формата рядко се появяват. Новото в категорията е свързвано с използването и комбинирането на различни суровини – безглутенови, бобени, зеленчукови, семена и суперхрани. За да се избегне приемането на алергена глутен, все повече се увеличава търсенето на паста от неконвенционални суровини.”

Красимир Събев, управител „Крамас”

 

„Заради увеличаващия се интерес към здравословните храни, много от производителите се ориентират към производство на пълнозърнести и безглутенови пасти. Пазарът налага много внимателно да се подбират суровините за производство на тези пасти. Все повече се залага на БИО, безглутенови и БЕЗ ГМО суровини.”

Димитър Игов, управител Sotelli

 

„Иновации има и се стремим да ги следваме. Два наши продукта от лимец спечелиха награда за нови продукти и технологии в хранително-вкусовата промишленост през 2017 г. Освен това пуснахме цветни макарони, оцветени с брашно от арония и брашно от коприва.”

Светлана Анчева, управител „ВАС Габрово”

 

„В България може да се каже, че пазарът на паста продукти е предимно традиционен с малки изключения. Приготвянето и консумацията на паста не е национална култура, затова не би могло да се говори за някакви иновации в този сектор. В Италия например най-новото, в което влагат инвестиции са 3D паста продукти, които се правят с 3D принтиране.”

Гергана Георгиева, изпълнителен директор завод „Загария”

 

Имат ли култура на потребление на паста продукти българските потребители?

„Има значително развитие. Като че ли отмина времето на макароните със сирене. Търсят се традиционни италиански продукти и рецепти. Все повече потребители преминават от суха към прясна паста. Внимателно се четат съставките. Предпочита се паста с по-голямо съдържание на яйца (над 18%), без консерванти и оцветители. Отчитат се предимствата на оригиналните италиански продукти от твърда пшеница. Много от клиентите предпочитат да приготвят сосовете у дома, но расте броят и на тези, които купуват готови пресни сосове.”

Пламен Мустаков, управител „Фреш Директ”

 

„Поради разнообразното предлагане и масови промоции на паста продуктите културата на потребление у нас се повишава, но с бавни темпове. Все още е необходимо на потребителите да бъдат представяни предимствата на макаронените изделия. Те са полезни за организма и предразполагат към по-здравословно хранене, подтиквайки хората да ядат повече риба, месо, плодове и зеленчуци. Годишното потребление на паста в България е под 2 кг на глава от населението, в Гърция потреблението е около 10,6 кг, а в Италия около 26 кг. На пазара има около 600 вида макаронени изделия, които българските потребители все още не познават добре.”

Миглена Петрова, бранд мениджър „Интерфуудс”

 

„За разлика от европейския потребител, в България вниманието по-рядко е фокусирано върху честото потребление на пшенични паста продукти. Консумацията на макарони е свързана предимно с оформянето на завършеност на дадено ястие, а не като основа. Алтернативата на произведените от пшеница продукти са нетрадиционните суровини – ориз, соя, елда, просо, киноа, чиа, които придобиват все по-голям интерес в България и печелят пазарен дял.”   

Красимир Събев, управител „Крамас”

 

„Българинът е естет и добър кулинар. Мисля, че се справя чудесно с този тип кухня.”

Димитър Игов, управител Sotelli

 

„Българският потребител все по-вече чете и знае как да приготви вкусни и разнообразни рецепти с паста продукти, но най-често от тях се приготвят закуска или десерт. По-рядко използваме пастата за основно ястие – тук изключвам спагетите.”

Светлана Анчева, управител „ВАС Габрово”

 

„Българският потребител има културни особености по отношение приготвяне и консумация на паста продукти. При варене например, трябва да се спазва правилото, че пастата следва да се консумира „ал денте“ – т.е. по-скоро твърда, а не преварена. В България пастата масово се преварява и потребителите я харесват по-мека. Консумира се в доста случаи като закуска със сирене и захар, нещо, което е непознато на международните пазари и потребители в други страни. Разбира се, като всяка тенденция си има и изключения – част от българските потребители предпочитат други рецепти на приготвяне и спазват по-скоро „италианските“ правила на консумация на паста.”

Гергана Георгиева, изпълнителен директор завод „Загария”

 

 

Колко често българските домакинства пазаруват паста продукти?

„Според нас категорията ще продължава да се развива, защото предлага един бърз и лесен начини за приготвяне на вкусна и здравословна вечеря.”

Пламен Мустаков, управител „Фреш Директ”

 

„Според проучвания през последните години в категорията се наблюдава 8% ръст на продажбите, като потребителите постепенно започват да предпочитат по-скъпи марки, направени от по-качествени суровини. Освен това пастата е лесна за приготвяне храна, изключително разнообразна, диетична, лесно смилаема и много вкусна. 21% от българите консумират паста два пъти седмично или по-често, като те са предимно на възраст между 25 и 35 години. Около 50% от българите консумират паста продукти два до четири пъти месечно.”

Миглена Петрова, бранд мениджър „Интерфуудс”

 

„Съвремието налага модна тенденция в храненето на хората. Забързаното ежедневие не дава много възможности за разнообразно, здравословно, модерно, практично, диетично, екзотично хранене. Все по-често българските домакинства прибягват до закупуването на паста продукти, защото са неповторими и с малко фантазия биха могли да задоволят различни кулинарни вкусове.”

Красимир Събев, управител „Крамас”

 

„Заради бързото и лесно приготвяне, пастата става все по-популярна на българската трапеза.”

Димитър Игов, управител Sotelli

 

„Поне 1-2 пъти седмично. По-голямо е потреблението през зимните месеци, когато няма такова изобилие от плодове и зеленчуци.”

Светлана Анчева, управител „ВАС Габрово”

 

„Българските домакинства пазаруват почти всеки ден паста продукти, като част от тях използват навитото фиде изключително за супи, кускусът също и за закуска, особено подходяща за семейства с деца и се приготвя бързо. Късите макарони пък се използват много за приготвяне на макарони на фурна. Паста продуктите са залегнали почти ежедневно в българската кухня и ястия под формата на различни кулинарни рецепти според особеностите на вкуса на потребителите.”

Гергана Георгиева, изпълнителен директор завод „Загария”

 

Как се повлия категорията след промяната на потребителските схващания за здравословен начин на живот?

„През последната година се забелязва изключително силно развитие на продажбите на био и пълнозърнеста паста. Слабо се представят безглутеновите продукти. По-ниският гликемичен индекс на прясната паста я прави подходяща и за хора, които държат на здравето си и добрата си физическа форма.”

Пламен Мустаков, управител „Фреш Директ”

 

„Известно е, че при спазване на Средиземноморската диета, която включва и консумация на макаронени изделия, се намалява рискът от сърдечносъдови заболявания, понижава се нивото на „лошия” холестерол, допринася се за нормализирането на индекса на телесната маса. Правилното хранене е ключ към добро здраве и поддържане на здравословно тегло. Все повече потребители променят режима си на хранене и включват в менюто си макаронени изделия. Това от своя страна води до повишаване на консумацията на паста.”

Миглена Петрова, бранд мениджър „Интерфуудс”

 

„Търсенето определя предлагането. От промяната в схващанията за здравословно хранене, се измества и фокусът от консумацията на традиционни пшенични макарони. Това неминуемо води до спад в търсенето им. На преден план излизат брашната от спелта, лимец, ръж, овес, ечемик. Суровините от зърнени храни – леща, боб, грах.”

Красимир Събев, управител „Крамас”

 

„Понятия като БЕЗ Глутен и Без ГМО придобиват все по-голямо значение. Много от потребителите внимават какво консумират. Забелязвам, че все повече хора апелират да се обърне внимание на съдържанието на храните, които ни се предлагат. Мисля, че бъдещето е в здравословното хранене. И тук е мястото на безглутеновите пасти и фидета, тъй като глутенът е причината за доста здравословни проблеми и при хора, които нямат пряка непоносимост към него. Накратко, ако можем да избегнем глутена, много добре е да го направим. А ако производителите съумеят да използват и суровина без ГМО, продуктът наистина придобива съвременно и атрактивно качество.”

Димитър Игов, управител Sotelli

 

„През последните 3-4 години има ръст в продажбите. Това се дължи до някъде на включването на пълнозърнести макарони, макарони с фибри в менюто на децата в детските градини.Това е правилната посока на пътя към здравословното хранене. Навиците се създават още в детска възраст. Но като цяло категорията на диетичната паста е твърде малък процент от обикновената пастата от бяло брашно.”

Светлана Анчева, управител „ВАС Габрово”

 

„Последните години в България много се заговори за здравословен начин на живот и диетични режими на хранене, като тази тенденция се отрази и на пазара на паста продукти, както и на начина, по който се консумират. Потребителите все повече се информират, започнаха да купуват продукти, произведени от твърда пшеница, а не от мека, както и пълнозърнести такива. Пастата, произведена от твърда пшеница се усвоява много по-добре от организма за разлика от меката, защото въглехидратите, които съдържа са бавни и е изключително подходяща за диетични режими, като разбира се, трябва да се консумира с мярка като всяко нещо. Пълнозърнестите макаронени изделия също се усвояват добре и тенденцията е към все по-голямо търсене и потребление на здравословни продукти. Безглутеновите пък са търсени от хора с алергии. Преди време паста продуктите се отричаха при режимно хранене, защото нямаше достатъчно информация и се смяташе, че се напълнява от тях. С напредване на технологиите се установи, че макаронените изделия се усвояват изключително добре от човешкия организъм, стига да се приготвят и консумират правилно. Паста продуктите започнаха да се препоръчват и за режимно и здравословно хранене.”

Гергана Георгиева, изпълнителен директор завод „Загария”