„Преди година отново си говорихме за уискито и навиците на потребителите не са се променили особено”, казва Владимир Николов, оперативен директор „Маркетинг и продажби” в „Максиъм България” ЕООД. Според него по-скоро има промяна в настроенията по отношение на категориите, марките и цената, на която потребителите купуват. Ако се сравнят категориите от сегмента „Високоалкохолни напитки”, ще се види, че интересът на потребителите определено е в полза на уискито, която е и най-голямата категория вносен алкохол. „Според изследванията на „Нилсен България” обемът на консумацията в литри не намалява, както беше и преди година. Но ползата е на потребителите, които са изхарчили по-малко средства. Това се дължи на ценовото препозициониране на някои от марките, както и на по-високите обеми, продадени на по-ниска цена.” Последните 2 години са изключително печеливши за бърбъна и определено американската категория набира все повече почитатели. Наблюдава се повишен интерес към малцовите и отлежали смесени уискита. Шотландското уиски е предпочитано от консуматорите над 35 г., а най-много продажби на този вид продук ти се регистрират в магазинната мрежа. В заведенията ирландското поддържа интереса на по-младите потребители и е най-силната подкатегория в баровете и нощните клубове. Определено цената е основният фактор, който влияе върху поведението на потребителите – за една година потреблението в обем е в застой, но се наблюдава спад с около 5 млн. лв. в оборота. В магазинната мрежа около 65% от продажбите се реализират с отстъпка към потребителите (на промоция или в акция). Основните канали на продажби в магазинната мрежа са хипермаркетите, специализираните/удобни магазини за алкохол, малките хранителни магазини и павилионите – те представляват около 70% от обема в литри за последната година и около половината от паричния оборот. Основните канали са баровете и нощните клубове, ресторантите и кафетериите. През изминалата година според „Нилсен” супер/хипермаркетите са добавили около 5% от продажбите в литри и формират около 35% от общия обем на уиски, което е около половината от дела на магазинната мрежа. Специализираните магазини са загубили около 10% от обемите си в последната една година, но държат дял от 29% от общия обем, реализиран в магазините. При заведенията делът на продажбите в нощни клубове и барове нараства до 33% и почти достига обемите, реализирани в сегмента на ресторантите. 40% от продажбите на уиски са през октомври-януари, а това е и периодът, в който има и много предложения с добавена стойност на продуктите. „Българинът обича да се наслаждава на уискито си най-често с лед или вода, дори да комбинира безалкохолни напитки към уискито – не ги смесва, а ги консумира поотделно”, казва Николов. „Много от марките концентрират комуникацията си към потребителите в последните 3 месеца на календара и използвам случая да призова всички потребители към отговорна консумация (http://konsumirai-otgovorno. bg), както и да припомня да не се качват зад волана след консумация на алкохол”, добавя той. Според Николов нараства търсенето на малцово уиски, защото в тази подкатегория има много различни уискита с уникален характер и различни години на отлежаване. „Наблюдаваме, че всяка година на пазара се появяват и по няколко нови марки, позиционирани в най-ниския ценови сегмент, но малко от тях намират място в потребителската кошница. Тяхното качество е приемливо за потребители, които не правят разлика във вкусовите качества и които искат да заменят някоя друга категория с по-престижния статут на уискито. Голяма част от международните и местни вериги предлагат подобни продукти за потребители с ограничен бюджет, но мисля че тези продукти канибализират обемите и стопяват маржовете и на основните категории”, заключава Николов. Според Юлиана Хартарска, мениджър девизия „Напитки” в „Авенди” ООД, ако се разглеждат категориите „Уиски”, „Водка” и „Ракия”, то потребителските навици и мотивация са доста различни при избора на продукт. Категорията „Уиски” се избира заради статуса, който носи, или заради качеството, което се асоциира с категорията, докато изборът при водката и ракията е ръководен от доста по-прагматични подбуди (цена, качество и т.н.). „Все пак рецесията донесе някои общи промени при избора на алкохолни напитки, които са свързани с нарасналата прагматичност от страна на консуматора. Това, което наблюдаваме през последните 2 години, е намаляващата лоялност към марките, силната ценова чувствителност на потребителите и повишеният интерес към промоциите (както в магазинната мрежа, така и в заведенията)”, допълва тя. „Алкохолът, особено вносните напитки, е категория, в която марката има голямо значение. Чрез избора на категорията и марката напитка консуматорът често счита, че показва своето материално състояние, както и дали е познавач на качествените напитки. Ние считаме, че много често изборът на алкохолна марка е свързан с определена търсена емоция от консуматора (парти уиски, напитка за приятели и т.н.). Затова и рекламите на марките алкохолни напитки са насочени към изграждането на определената емоция. Все още позиционирането на марката е от ключово значение, но цената все по-често е определяща при избора на консуматора какво да купи.” Според Хартарска консуматорът разширява репертоара на консумираните напитки. Въпреки че основните 3 категории – ракия, водка и уиски, държат около 90% от консумацията, то в последната година се забелязва повишена пенетрация и ръст в консумацията на другите категории – ликьори, ром, джин, текила. Забелязва се значително развитие и на коктейлната култура. Друга тенденция е повишената консумация на вино за сметка на твърдия алкохол. Все по-често, дори и в нощните клубове, може да се видят консуматори и от двата пола, които избират да консумират вино. „Цената е важен елемент от правилното възприемане на продукта, което се отнася за премиум напитките – свалянето й води до разваляне имиджа на марката, което изправя компаниите пред редица предизвикателства. Налага се, от една страна, да сме адекватни към нарасналата ценова чувствителност, и от друга – да не разрушим имиджа на марките”, казва Хартарска. „Ако говорим за категория високоалкохолни напитки, марков алкохол, вносни напитки и състояние на пазара общо, има официален спад от 4% на потреблението (източник: НСИ) за първото деветмесечие на 2011 г., като потреблението на водка е с най-голям спад”, казват от „ Вега Стар Трейдинг” АД. Според компанията на българския пазар се забелязва присъствие на почти всички известни марки във всички продуктови категории алкохол, като някои носят елементите на националните традиции (като ракии и мастикови питиета). Заместването им с други напитки от друга категория е малко вероятно и във времето се доказа. „Потреблението като навици е добре известно - по-младото поколение се насочва към по-слабите алкохолни напитки, миксове, коктели и брейзъри, особено след широкото навлизане на енергийните напитки и миксирането им с високоалкохолни напитки – водка, уиски и ром. За последнитепет 5 години има увеличение на потреблението на уиски и мастикови питиета, което се обуславя от навлизането на най-широк диапазон от марки в различни ценови сегменти (най-много в средния). Шотландското уиски е изключително предпочитано, затова освен основната линия на марката, се предлагат и по-изискани блендове - 12, 15, 30-годишно уиски. Продуктите от среден и нисък клас са най-масовата и купувана стока, което се налага и от икономическите условия. Поведението на потребителите остава ценово ориентирано и се влияе най-вече от ценовите предложения и промоции”, казват от компанията.

Катя Джатова