Темата за слънчогледовото масло е много чувствителна в последно време. След рязкото покачване на цената на продукта някои потребители обвиниха търговците и производителите в спекула. Огромните опашки, които се извиха в търговските обекти и сблъсъците на купувачи за бутилката кехлибарена течност на промоция, отказаха голяма част от ритейлърите за организират подобни акции и дори спряха рекламите за тях.   

Освен обективни причини за повишаване на цената на олиото, свързани с войната в Украйна, у нас съществуват и някои специфични условия, които дават възможност за всякакви субективни, в това число и спекулативни, изкривявания на пазара, смятат представители на бранша, пожелали анонимност. „На първо място е тоталната липса на достоверна текуща информация в държавата относно търговските баланси на слънчогледово семе и неговите производни. Никой не знае в реално време, колко е произведено, колко е продадено, какво има и какво няма. На всички участници ни се налага да гадаем и да планираме действията си на база догадки и „дочуто от уста“, „казано на ухо“. Липсата на информация поражда страхове и слухове, а те от своя страна водят до паника и нерационални действия.

На второ място е удивителната логистична изолираност на България от световните пазари на растителни масла. В глобалната търговия растителните масла са като скачени съдове – при недостиг на някое от тях, другите масла бързо преливат към засегнатия пазар и заемат освободеното място. Артериите, по които се извършва това преливане, са море и железопътен транспорт, а България до ден днешен няма смислен пристанищен терминал, който да е специализиран в обработката на течни растителни масла. От друга страна състоянието на нашите железници е плачевно и печално известно на всички. Това ни превръща в своеобразен изолиран слънчогледов остров, от който с подсмърчане гледаме какво се случва в заобикалящия ни световен океан от растителни масла и това при положение, че сме едни от най-големите производители на маслодаен слънчоглед в Европа и в челната световна десетка!“, изразяват мнението си те.

От друга страна „Консумацията на зехтин се увеличава всяка година“, казва Никола Стоянов, изпълнителен директор на „Нико-86“ ООД (дистрибутор на зехтин Monini) в блиц-интервю, публикувано по-долу, „но много малко са консуматорите, които ще заменят олиото със зехтин, тъй като той все още е три-четири пъти по скъп“, допълва той.

А информация за маслодайни култури, според бюлетин на САРА за март 2022 г.* показват моментното състояние в развитието на сектора в България.

Предвижданията на САРА за реколтираните площи с царевица за реколтата 2022/2023 година е те да намалеят до 580 хил. ха. Ценовата конюнктура е много добра, вероятно част от площите със царевица ще бъдат засети със слънчоглед, заради по-малките вложения.

При слънчогледа се очаква реколтираните площи да останат стабилни над 840 хил. ха. Значителното подобряване на ценовия пазар, както и очертаващото се сериозно снижение в производството на най-големия износител Украйна, ще поощряват развитие в тази посока.

Средните добиви при рапицата от новата реколта се очаква да бъдат около 2,7 т/ха. Общото количество на добитата рапица за 2022/2023 година се прогнозира на 375 хил. т., което е приблизително еднакво с нивата от 2021 г.

Очакванията за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни култури също са част от експертизата на САРА. От там отчитат, че FOB цените от Украйна към средата на март са се повишили на месечна база с около 40%. Достигнатите цени са: хлебна пшеница - 450 US$/т, ечемик - 395 US$/т, фуражна пшеница - 420 US$/т. При царевицата FOB цената е 380 US$/т. При слънчогледовото олио, FOB цените скочиха с около 45%, до 2060 US$/т. Цените не само се повишават, но и се колебаят на дневна база с 5-10%. FOB цените на палмово масло от Малайзия към март скочиха до рекордните 1900 $US от 1509 $US преди месец, с ръст на годишна база от почти 70%.

Никола Стоянов, изпълнителен директор на „Нико-86“ ООД (дистрибутор на зехтин Monini):

„Консумацията на зехтин се увеличава всяка година“

Ситуацията с поскъпването на олиото оказва ли влияние и върху продажбите на зехтин?

Покачването на цените на олиото предизвика повишение на цените и на другите рафинирани масла от маслиново кюспе, царевица, гроздови семки и т.н. Много малко са консуматорите, които ще заменят олиото със зехтин, тъй като все още зехтинът е 3-4 пъти по скъп.

А като цяло наблюдава ли се повишаване на потреблението на зехтин в България?

Консумацията на зехтин се увеличава всяка година, като най-силно е увеличението при зехтин екстра върджин, още повече в тази категория към момента има съвсем малко увеличение на цените спрямо други хранителни продукти.

Българският потребител различава ли отделните видове зехтин и към кой от тях има най-голям интерес?

Постоянно се увеличават потребителните, които правят разлика между различните видове зехтин, както и между марките на пазара.

Каква е прогнозата ви за развитие на пазара на тази категория?

Категорията ще продължава да расте най-вече при екстра върджин зехтина, тъй като това е най-полезният и здравословен зехтин. Докато при маслиновото масло от кюспе наблюдаваме спад, който започна от преди една-две години и ще продължава.

*данните са от официалната интернет страница на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България - http://sunoil-bg.org/