Пазарът на алкохолни напитки в България остава в лапите на икономическия спад и е далеч от ръстовете, отбелязани преди 2009 г. Общият обем на продажби на алкохолни напитки се очаква да нарасне през 2011 г. с по-малко от процент, като основният двигател за това ще бъде вносният алкохол (уиски в частност) и виното. В същото време бирите и ракията ще продължат да се свиват. Погледнато в международна перспектива, българският пазар е в много по-добро състояние от съседните страни. Общият обем на алкохолните напитки в Румъния например ще спадне с 2% през 2011 г., а продажбите ще бъдат с 19% по-ниски от предкризисните нива през 2008 г. Очаква се продажбите и в други съседни държави да спаднат. В Сърбия например тази година се очаква те да бъдат с 3% по-слаби, а в най-проблемната страна в региона – Гърция – с 9%. Има обаче и страни, които вече се възстановяват от кризата. В Хърватия ще има ръст от 4,8%, в Босна и Херцеговина – 2%, и в Македония – 1,6%. Единият от основните фактори, които влияят негативно на продажбите на алкохол в България, е продължаващият спад на потреблението. Българите имат помалко пари, отколкото преди кризата и се опитват да спестят. В резултат на това се насочиха към по-евтини стоки, по-големи опаковки, на намалени цени. Забележително изключение от тенденцията е увеличеното търсене на уиски, като ирландското и блендираното шотландско предизвикват най-голям интерес. В същото време има големи нелегални продажби на концентриран алкохол. Въпреки опитите на правителството да контролира по-стриктно продажбите на спиртни напитки, нелегалният пазар държи около 60% от продажбите, по думите на някои производители. Един от факторите, които имат положителен ефект върху продажбите на алкохол в България, е туризмът. Сезонът тази година беше много успешен – само през август страната е била посетена от повече от 1 млн. чужди туристи. Въпреки това техният ефект върху продажбите на спиртни напитки е доста ограничен, защото повечето са на ол инклузив пакети и рядко си поръчват допълнително алкохол. Общият пазар остава доминиран от местни марки, особено в сектора на бирата и спиртните напитки, включително и ракията. Големите международни компании, които внасят чуждестранен алкохол, са насочени към премиумните марки и нишовите категории, като бутилираните миксове. Имаше няколко нови продукта, представени от Diageo Bulgaria. Има развитие и в категорията на сайдера с появата на Somersby. В същото време компаниите, предлагащи наложени марки, се опитват да излязат от кризата с нови продукти или промяна на имиджа. Така например „Каменица” успешно предлага „Каменица пшенично” и Kamenitza Fresh Lemon. Carlsberg се предлага в нова бутилка, както и водката Flirt. Ако европейската икономика попадне във втора рецесия заради кризата в еврозоната и в Гърция най-вече, предвижданията за представянето на алкохолния пазар ще бъдат отрицателни. Евентуалната втора вълна на кризата ще доведе до още по-голям спад на потребителското търсене и продажбите. При такъв негативен сценарий продажбите на алкохолни напитки може да спаднат с още 5–10% през следващите 5 години. Ако обаче икономическото възстановяване продължи и втората вълна на кризата се избегне, най-вероятно продажбите на алкохол в България ще се увеличат с около 3% през следващите 5 години. Очаква се основните двигатели на възстановяването да бъдат сайдерите, ирландското уиски и местните премиумни бири. Очаква се като цяло българските потребители да се преориентират от евтините към средния ценови клас продукти и да увеличат интереса си към нишовите напитки.

Иван Узунов, старши анализатор
Euromonitor International