Списанието

Изберете рубрика:

 

Паста продуктите поемат по пътя на здравословното

Брой 1 / 2, януари / февруари 2019

Дата: 12.02.2019 Коментари: 0
Снимки (1)
Паста продуктите поемат по пътя на здравословното

Пастата, която е в основата на Средиземноморската диета, смятана за една от най-балансираните и хранителни диети, става все по-популярна в България, посочва Euromonitor в свой доклад от ноември 2018 г. Два типа паста са най-продавани на българския пазар – местната, направена от мека пшеница и вносната от твърда пшеница.

 „Интерфуудс България“ е вносителят на водещия бранд паста продукти в България – Melissa. Компанията улови здравословната тенденция при хранителните предпочитания на потребителите и пусна на пазара нов бранд в средата на 2017 г. - Sole Mio.

„Дерони“ предложи нова премиум марка паста, се казва още в доклада на Euromonitor. Производителят на най-разнообразни пакетирани храни като сосове, продукти за мазане, лютеница, дресинги и зеленчукови консерви, предлага популярната марка Bon Appetit, която е добре приета на пазара в България.

Anacom на „Вибо Трейд” и Mr Park на „Чойс“ ЕООД продължиха да се конкурират ожесточено за лидерската позиция при нудълс продуктите през 2018 г. И двете марки са добре познати и се радват на добре развита дистрибуция на пазара.

Пастата и българският консуматор

При пазар с преобладаващо застаряващо население и ниски доходи, търсенето на премиум паста продукти все още не е особено високо. Като най-популярни и разпространени на пазара, представители на компаниите, опериращи в бранша посочват пшеничните пасти, чиито пазарен дял безспорно е голям. В същото време, асортиментът на пасти без глутен е все още не е така добре развит. И все пак, нарастващите здравословни проблеми, предизвикани от храни съдържащи глутен, доведе до появата и на брандове, които се комуникират като напълно изчистени от глутен и подходящи за хора с всякакви хранителни непоносимости.

Традицията от едно време все още има превес

Специалистите от сектора посочват, че най-търсени са традиционните продукти, познати от години на пазара и силно залегнали в кулинарните ни традиции – спагети, фиде, макарони, кускус. Но тази зависимост е на път да се разбие поради простия факт, че колкото повече пътуват, толкова повече българските потребители опознават нови кухни. Това разширява готварските им интереси и развива пазара на храни, които са типични за други географски ширини. С опознаването на италианската кухня и специфичните и правилни начини на приготвяне на различните видове паста продукти, българските консуматори започват все повече да търсят по-специални разновидности като талиателе, равиоли, лазаня, тортелини, канелони, фетучини. Разбира се, това съвсем не означава, че при по-задълбочено търсене в търговската мрежа не могат да се намерят и ригатони, капелини, талиолини, папарделе, дзите, букатини, мафалдине, гарганели.

Възход на прясната паста

Според доставчицте, през последните години на българския пазар се наблюдава сериозно увеличение в потреблението на прясна паста. Прясна паста може да се намери предимно в специализирани малки магазини, които предлагат подходящи условия за съхранение на този продукт. Пълнената прясна паста също е сегмент, който печели почитатели. Тортелини и тортелони могат да се намерят с класически пълнежи като сирена, спанак, прошуто и др.

Кое се търси най-много от сухите пасти

От продуктите, влизащи в сегмента на сухата паста, най-продавани са спагетите и кускуса, следвани от фусили и пене ригате. Не може да се каже, че сегментът изобилства от иновации, но най-често такива могат да се появят по отношение на формата на самия паста продукт.

Симпатиите на българския потребител

Дългата паста и опаковки от 250 и 300 г – това са фаворитите на българския потребител и респективно това са едни от най-често срещаните продукти по съответните щандове в търговските обекти в страната. Говорейки за симпатии обаче е редно и да се запитаме колко често българинът дава изблик на симпатиите си към пастата като я поставя на трапезата у дома? Отговорът не е задоволителен – въпреки, че се наблюдава ръст в консумацията на паста, тя се случва много по-рядко, отколкото в останалите европейски пазари. Годишното потребление на паста в България е под 2 кг на глава от населението. Според данни, с които разполагат някои от доставчиците на българския пазар, 50% от българите похапват паста между два и четири пъти месечно, а малко над 20 на сто го правят по два пъти в седмицата, като това са основно млади хора на възраст между 25 и 35 години.

Иновации или просто разширяване на асортимента?

Всички в бранша са единодушни, че новост при паста продуктите, които се предлагат на пазара са пълнозърнестите изделия. В магазините вече освен пастата от тврърда пшеница, може спокойно да се намерят паста изделия от ориз, овес, царевица, ръж, ечемик, лимец, елда. Богатата на фибри и полезни въглехидрати пълнозърнеста паста се появява в момент, в който потребителите вече трайно пренастройват хранителните си режими в по-здравословна и балансирана посока. В допълнение и в услуга на тази тенденция идват и препоръките от диетолози и специалисти по храненето, които гарантират, че този тип продукти работят в посока намаляването на холестерола, подобряват храносмилането, помагат за предпазването  от най-различни заболявания и са необходими и изключтелно полезни са в ежедневнието на активно спортуващите.

В по-малка степен се предлагат био продукти, които също се приемат за иновации в категорията. Вече има иновативни предложения за паста, която се приготвя за под 8-9 минути. Има и предложения с по-висок процент съдържание на яйца. Дали това са иновации или просто нови продукти, съществуващи на пазара навън и внесени на нашия пазар, с цел разширяване на асортимента на различните компании, не може да се каже със сигурност. Факт е обаче, че те раздвижват категорията и подтикват потебителите с възможности и интереси в тази посока, да експериментират. Като доказателство за тази склонност идват и данни от пазарни проучвания, които потвърждават повишаването на търсенето на прясна паста, а в речника на кулинарните рецепти трайно заседна изразът „al dente“, който се изпозлва от италианците, за да посочат идеалният начин за приготвяне на паста. Все повече кулинари любители знаят, че пастата, не трябва да се преварява, а да бъде al dente – консистенцията й да бъде перфектна за дъвчене, но в никакъв случай добре сварена.


Пастата на бъдещето няма да може да се преварява

Бъдещето, в което няма как да преварим пастата дори и да се разсеем и да изпуснем точния момент, в който да я извадим от врящата вода, за да бъде тя al dente не е далеч. Според информационния портал foodnavigator.com геманската компания Mühlenchemie e открила ензим, който да подобрява представянето на пастата по време на готвене. Компанията, която е специализирана в разработването и предлагането на решения за стандартизиране и оптимизиране на брашна, гарантира, че откритието й може да спести на производителите на паста част от разходите за суровини. Откритието се базира на прибавянето на специален ензим в количество до 40 г на 100 кг брашно, който може да увеличи времето за пресготвяне на паста и нудли до 20 минути. „Пастата има склонността да залепва много бързо ако е пресготвена или се държи във вода прекалено дълго. Качеството на продукта в такива моменти пада значително, особено ако пастата е направена от брашно с ниско съдържание нa белтъчини“, посочват експертите от компанията, открила ензима.

Високо протеиновите брашна от твърда пшеница се приемат за най-добрата суровина за производството на висококачествена паста. Те като цяло са много по-скъпи от нископротеиновите алтернативи. Освен цената, ограниченото предлагане на пшеница, богата на белтъчини, прави смесите от твърда и мека пшеница или дори използването само на мека пшеница, много атрактивни за паста индустрията. По-мекото брашно обаче е по-малко толерантно към дълго готвене, което прави трудно да се постигне търсеният al dente ефект. Новооткритият ензим прави възможно постигането на приемливо качество на пастата и нудлите, които се произвеждат от смесени или само от меки брашна, дори и да се прескочи препоръчителното време за готвене.

Ефектът на незалепване на пастата ще има положително влияние и върху решението за покупка на потребителите. Консуматорите предпочитат пастата да е топла при поднасяне в чинията, затова нерядко я оставят във водата, след като са изключили котлона, но това също допринася за преваряването и слепването на продукта. В такива моменти връзка толерантната към дълго готвене паста ще е идеална за техните предпочитания и навици.