В дългосрочен план се очаква европейският пазар на зехтин да покаже стабилен растеж от 3%–5%. Този растеж се дължи най-вече на нарастващия интерес към по-здравословното готвене и средиземноморската диета.

Повечето вносни зехтини от развиващите се страни се използват от водещи европейски преработватели на зехтин като съставка за смесване или за рафиниране. Но все пак по-добри ценови оферти при предлагането на висококачествен зехтин могат да бъдат намерени на страни, които не са производителки, като Франция, Обединеното кралство, Германия, Холандия, Швейцария и Швеция.

Описание на продукта

Зехтинът е растително масло, получено от плодовете на маслиновото дърво (Olea europaea). Може да се произвежда чрез физически и механични средства или чрез химични средства. Повечето маслинови масла се произвеждат чрез физически и механични средства чрез операции като смилане, пресоване, центрофугиране и филтрация. Зехтинът може да се произвежда и по химичен път, с помощта на разтворители, въпреки че тези методи влияят негативно на качеството му.

Зехтинът може да бъде класифициран в няколко качествени категории, в зависимост от метода на производство, състава и сензорните характеристики. Според европейските стандарти зехтинът се класифицира в 8 категории.

Зехтин, който може да се продава директно на потребителите:

• Зехтин екстра върджин – получен само по механичен път с киселинност под 0,8%. Сензорният тест трябва да потвърди, че няма дефекти и че е плодов;
• Върджин маслиново масло – получено само по механичен път с киселинност под 2%. Сензорният тест трябва да потвърди, че е плодов, въпреки че са разрешени леки сензорни дефекти;
• Зехтин, съставен от рафиниран зехтин и върджин зехтин – с киселинност под 1%;
• Зехтин от кюспе – смес от рафиниран зехтин от кюспе и необработени зехтини с киселинност под 1%.

Зехтин, който не може да се продава директно на потребителите:

• Зехтин Lampante – киселинност над 2% и сензорни дефекти. Трябва да бъде рафиниран, за да се премахнат споменатите дефекти;
• Рафиниран зехтин – получава се чрез рафиниране на зехтина lampante. Има ниска киселинност (под 0,3%) и е без аромат, вкус и цвят;
• Сурово масло от кюспе – получава се от екстракцията на остатъчната маслинова паста;
• Рафинирано масло от кюспе – получено чрез третиране на маслиново кюспе с разтворители или други обработки. След рафиниране може да се смесва с необработени масла и да се продава на потребителите като маслиново масло от кюспе.

Горепосочената категоризация се основава на европейските пазарни стандарти за зехтин. Стандартът на Международния съвет за маслини (IOC) е малко по-различен при определянето на химичното съдържание. Също така стандартът на IOC признава категорията „обикновен необработен зехтин“. Обикновеният необработен зехтин има киселинност под 3,3% и по-високи сензорни дефекти в сравнение с необработения зехтин.

Страните от средиземноморския басейн, където маслиновите дървета растат естествено, произвеждат най-големи количества зехтин. Повече от 60% от зехтина в света се произвежда в Европа. Испания е най-големият производител на зехтин в света, представляващ средно повече от 40% от световния дял. Вторият по големина производител е Италия със среден дял от 8,8%, следвана от Гърция (7,4%), Тунис (7,4%), Турция (6,6%) и Португалия (4,2%). Важни производители от средиземноморския басейн включват Аржентина, Австралия, Калифорния, Чили, Перу и Южна Африка.

Освен в страните за първична преработка, зехтинът се смесва и бутилира в много страни по света. Качественият зехтин се произвежда чрез използване на здрави маслини чрез механично раздробяване при безопасни условия. Времето и температурата са критични качествени фактори в процеса от прибирането на реколтата до бутилирането. Схващането, че нефилтрираното масло е по-здравословно от филтрираното, е неоснователно.

За производството на 1 литър зехтин са необходими средно 4 до 5 килограма маслини. Специфични сортове, като Taggiasca, изискват използването на повече маслини на килограм произведено масло. Методите на преработка също значително влияят върху добива на зехтин.

Какво прави Европа интересен пазар за зехтин?

Европа е най-големият производител, потребител, вносител и износител на зехтин в света. Европейската търговия със зехтин представлява повече от половината от световната търговия. Европейският внос на зехтин се увеличи със стабилен темп през периода 2018–2020 г. Въпреки че по-голямата част от търгуваното маслиново масло се произвежда в Европа, почти целият внос извън Европа идва от развиващите се страни.

Търсенето на зехтин в Европа е стабилно, но количествата на вноса варират поради променливото производство в основните страни доставчици. Производството през сезон 2022/2023 г. е с 35% по-ниско от средното. Следователно се очаква увеличеният внос от страни извън Европа да задоволи европейското търсене. В краткосрочен план се очаква потреблението временно да намалее поради инфлацията на цените и енергийната криза, причинена от войната в Украйна. Зехтинът е по-скъп в сравнение с слънчогледовото или палмовото масло, което се отразява негативно на потреблението по време на инфлация.

Редовните колебания във вноса ще продължат да се влияят от маслиновите култури и ценовата ситуация, а не от промените в търсенето. В дългосрочен план се очаква търсенето да се увеличи.

Вноса на зехтин

Между 2018 г. и 2022 г. европейският внос на зехтин се е увеличил със среден годишен темп на растеж от 3%. През този период вносът от европейски страни се е увеличил с 5%, но вносът от развиващите се страни е намалял с 3%. Първите данни за сезон 2022/2023 г. обаче показват и спад на вътрешноевропейския внос. През 2022 г. обемът на вноса надхвърли 1,5 милиона тона на стойност 5,5 милиарда евро, включително вътрешноевропейската търговия. Стойността на вноса през 2022 г. е значително по-висока от тази през 2021 г. в резултат на повишението на цените.

Зехтинът екстра върджин съставлява 65% от всички внесени обеми през 2022 г., рафинираното и смесеното масло съставлява 13%, маслото от лампанте представлява 7%, суровото масло от кюспе представлява 6%, а другите масла съставляват 3% (рафинирано масло от маслиново кюспе и масло от зехтин). През последните 5 години зехтинът екстра върджин отбеляза най-силен годишен ръст на внесените обеми.

Европейските страни внасят по-голямата част от своя зехтин от други европейски страни. През 2022 г. само 12% от вноса на Европа идва от развиващите се страни. Най-големият дял от вътрешноевропейската търговия се състои от наливно маслиново масло, смесено от най-големите компании за зехтин преди бутилиране. Значителни обеми маслиново масло в насипно състояние всъщност не се продават, а само се пренасят през границите от същите компании за преработка. Например, водещият европейски производител на зехтин има съоръжения както в Италия, така и в Испания, които обменят зехтина на компанията помежду си по време на обработката.

Консумация на зехтин

Потреблението на зехтин в Европа през 2022 г. се оценява на повече от 1,55 милиона тона, което е приблизително половината от общото световно потребление. Индустрията представлява голям дял от общото потребление, като водещите страни производителки и преработватели консумират повече от 90% от общия обем. По отношение на продажбите на дребно, най-големите продадени обеми в Европа са в Италия и Испания, следвани от Франция, Германия, Обединеното кралство, Португалия, Швейцария и Гърция.

В краткосрочен план европейският пазар на зехтин вероятно ще претърпи временен спад. Причина за очакваната ниска консумация е много бавното производство поради горещото и сухо време. Друга причина е продължаващата инфлация на цените поради енергийната криза, причинена от войната в Украйна. В Испания, най-големият европейски производител, средната цена на зехтина екстра върджин в момента е с 85% над средната стойност за последните 5 години. Европейското потребление през 2023 г. се очаква да намалее с 15%.

В дългосрочен план обаче европейският пазар на зехтин вероятно ще се увеличи с годишен темп на растеж от 3–5%. Най-висок темп на нарастване на потреблението се очаква в Източна Европа (5–6% годишно), докато умерен растеж се очаква в Западна Европа (1–3% годишно). Предвижда се потреблението на необработен зехтин екстра върджин да нарасне най-много, поради положителния му имидж по отношение на ползите за здравето. Потреблението на глава от населението на рафинирани масла и зехтин от кюспе най-вероятно ще намалее.

Тенденции на европейския пазар на зехтин

Нарастващият потребителски интерес към зехтина в Европа има 3 основни комбинирани движещи сили: нарастващата популярност на средиземноморската диета, нарастващата осведоменост за ползите за здравето от зехтина и качеството на някои видове зехтин. Насърчаването на премиум зехтин с един произход, както и устойчиви и етични производствени методи, са благоприятни аспекти за нововъзникващите доставчици. От друга страна, намаляващата цена както на конвенционалните, така и на органичните маслинови масла е основната заплаха за доставчиците, които искат да позиционират своите продукти в масовия сегмент.

Нараства консумацията на по-евтини видове зехтин

Цената на зехтина в Европа се повиши през 2022 г. и 2023 г. Енергийната криза, причинена от войната в Украйна, увеличи производствените разходи за производителите на маслини. В допълнение към инфлацията на цените, Европейската комисия потвърди рекордно ниска реколта от маслини през сезон 2022/2023 г. Реколтата е с 40% по-ниска спрямо предходната година, така че се очаква по-нататъшно увеличение на цените. През последната година цената на насипния зехтин в Европа се повиши от 4-5 €/кг на 8-9 €/кг. По веригите за доставки това доведе до увеличение на цените на дребно на зехтина с близо 50%.

За да се борят с повишаването на цените, преработвателите и бутилиращите предприятия все повече предлагат на потребителите зехтин на по-достъпни цени. Тези маслинови масла са различни смеси от рафинирано маслиново масло и необработени маслинови масла. Категорията на смесените масла е единствената в Европа, която бележи ръст на вноса. Вносът на смесени масла се е увеличил от 1,4 милиона тона през 2021 г. на 2 милиона тона през 2022 г.

В европейските супермаркети смесите от рафинирано маслиново масло и необработени маслинови масла обикновено се рекламират като „Леки“, „Меки“ или „Чисти“. Те също така се рекламират като масла, подходящи за готвене, печене и пържене. Тези смеси от маслини имат по-малко интензивен вкус и нямат ефект върху вкуса на храната. Екстра върджин се използва повече в студени ястия, като салати или за поливане на готовото ястие.

Повечето водещи марки в Европа въведоха смесени масла през последните няколко години. Примерите включват Mild & Light и Classico (от Fillipo Berio), Tesco Light in Colour (частна марка), Extra Light и Bratolivenöl (от Bertolli), REWE Beste Wahl Olivenöl raffiniert (частна марка) и Anfora (от Monini). Също така има увеличение на пускането на маслинови масла, смесени с други масла.

Популярността на маслиновите масла, обогатени с ароматни съставки, като лют червен пипер и чесън, нараства. Някои потребители правят ароматизирани маслинови масла у дома, но поради удобство компаниите за зехтин разшириха продуктовите си гами с ароматизирани маслинови масла. Според MINTEL чесънът и лютите чушки вече са утвърдени вкусове, но на пазара се появяват и нови, като лайм, трюфел, песто, къри, розмарин, босилек и пушено масло.

Забележка: Това проучване обхваща обща информация относно пазара на зехтин в Европа, която представлява интерес за производителите в развиващите се страни. Когато проучването се отнася до „Европа“, то включва 27-те държави-членки на Европейския съюз (ЕС), плюс Обединеното кралство (UK), Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Развиващите се страни се определят като страните, които са посочени като официални получатели на помощ за развитие.

Материалът е публикуван със съкращения.

Източник: https://www.cbi.eu/