Един от най-старите в историята на човечеството и традиционен обреден продукт за българите – хлябът, продължава да бъде неделима част от нашето всекидневие, сочат данни на „Ипсос България”. Национално представително проучване, проведено през май сред 1000 души на възраст 15–69 години, показва, че огромното мнозинство от хората в тази възраст консумират хляб поне веднъж дневно. По-конкретно това важи за 91% от населението, като в това число влизат и цели 74%, за които хлябът присъства на трапезата с повече от едно от дневните хранения, т. е. заема още по-важно място в режима им на хранене. Консуматорите, които са най-многобройни и най-често потребяват хляб, са 60–69-годишните и семейните хора – на практика поне осем-девет от всеки десет души в изброените групи консумират хляб няколко пъти дневно, като продуктът продължава да бъде от решаващо значение за семействата с нисък месечен доход.

Ако пък вземем предвид пола, мъжете доста по-рядко сядат на масата без хляб в сравнение с жените. Освен с по-високи енергийни нужди по всяка вероятност това е свързано и с дълбоко вкорененото вярване, че от хляба се пълнее. Всеки втори българин на възраст 15–69 години възприема твърдението за факт, но сред несъгласните мъжете са значително повече от жените – 62% срещу 38%. Онези, които консумират хляб по-рядко от всички останали възрастови групи и от средното за страната, са младите хора на възраст 20–29 години. Високите нива на консумация са свързани директно с необходимостта от покупка на този бързооборотен хранителен продукт, което прави пазара висококонкурентен и наситен с играчи.

ХЛЯБ - Честота на консумация

Въпрос: Колко често Вие лично консумирате хляб?; n=1000

Източник: "ИПСОС България"

Въпреки че голяма част от предлаганите видове хляб в наши дни са брандирани, се наблюдава ниска лоялност към марките, взаимозаменяемост и объркване сред потребителите, голяма част от които не боравят с марки, а продължават да разделят хляба според вида на „Бял“, „Заводски“ или „Добруджа“. Също така е изразено силно райониране на брандовете, формирано от предлагането на локалните производители. Като цяло повечето хора не изпитват трудности да намерят хляба, който предпочитат – 72%. За сметка на това всеки втори в София смята, че видовете хляб са твърде много и това в известна степен затруднява избора му. Мнозинството от домакинствата предпочитат да купуват готов продукт 97% от тях, като традиционната търговия остава основният снабдителен канал в национален мащаб. Кварталните магазинчета са мястото, от което средно за страната закупуват хляб 71% от хората. Особено силен е той в регионите Благоевград, Пловдив и Бургас, където се наблюдава значително по-висока честота на покупка от малък магазин, в сравнение със средното.

Подобно на много други сфери на потребление регионите София и Варна представляват изключение от общата картина, дължащо се на големия брой жители и следователно различната организация на търговията в тях. В Софийския регион по отношение на хляба модерната търговия е на практика равностойна на традиционната – 49 на 47%, като от супери хипармаркети се купуват и готов хляб на различни индустриални производители и хляб собствено производство на пекарните на самите магазини. Във Варна пакетиран хляб се купува от обектите за модерна търговия по-често от средното за страната, докато покупката на хляб от техните пекарни по-скоро не се различава от общото ниво. 44% от жителите на Варненския регион посочват, че купуват хляб от супер или хипермаркет, а 54% – от квартален магазин. През пекарните, било то обикновени или предлагащи занаятчийски хляб, преминават около 3% от продажбите на тази стока в България.

Само по себе си приготвянето на хляб е една от най-древните практики, която българите познават и ползват от прастари времена. Макар и възроден в последните години, ритуалът по месене на хляб се среща рядко и предимно по поводи като сватба или кръщене, като определено не е основният начин, по който хората в страната масово се сдобиват с този продукт във всекидневието си. От време на време хляб се меси ръчно в 5% от домакинствата на участниците в изследването, като този цифра е значително по-висока от средното за страната в регионите София и Благоевград – средно 14%. Този по-висок афинитет към ръчното приготвяне на хляб вероятно се корени именно в актуалния ретро  тренд и разпростиращата се нагласа за завръщане към натуралното и биопроизводството. Има и друг начин за сдобиване с хляб освен чрез покупка и ръчно приготвяне. Това са домашните автоматизирани хлебопекарни, използвани от около 4% от населението, които представляват златна среда в удовлетворяване на потребността да приготвиш нещо лично, да спестиш време и да контролираш резултата. В тези случаи предпочитано е персоналното смесване на съставките – брашно, мая, вода и други – по определена рецепта, а не закупуването на готови смеси. От гледна точка на продажбите това поставя в подобна позиция пазара на брашно, докато този на смеси остава нишов.

Имайки предвид типа брашно, от което е произведен, най-търсен е белият заводски хляб, предпочитан от половината домакинства в страната. В Пловдивско, Варненско и Бургаско той е купуваният хляб в поне 60% от случаите значително над средното. Към него по-често се ориентират и семействата с членове повече от 5 души, в сравнение с тези с по-малък брой. Хляб „Добруджа” е вторият най-харесван, най-често купуван от 20% от българите. В София той е по-популярен от средното за България и за някои други части на страната. Трето място на почетната стълбичка заема хлябът от пълнозърнесто брашно, купуван с преференция в около 13% от случаите.

ХЛЯБ - Най-често купуван в %

n=961, Източник: "ИПСОС България"

Независимо от типа удобството на нарязания хляб е оценено високо от потребителите и 81% от тях потвърждават заключението ни, че предпочитат да купуват именно него. Опаковката също е от значение при избора. Найлоновите опаковки са предпочитани пред хартиените или пред непакетиран хляб. Като потвърждение на тезата за натуралното, единствено регионите на София и Варна са онези, в които хората, които биха си купили хляб в хартия са повече от средното за страната. Полезността на хляба не се поставя под съмнение и като цяло 79% от хората смятат, че той съдържа важни хранителни вещества, а 75% че е важно да се консумира поне веднъж дневно. Сред онези, изразили несъгласие с твърдението, че такава всекидневна консумация е препоръчителна, висшистите се открояват като по-негативно настроена група в сравнение със средното за страната.

Запитани конкретно за производството на насъщния, хората изразяват доза скептицизъм и според 88% той се произвежда с помощта на изкуствени подобрители на вкуса и вида, но като цяло предимствата му са повече от недостатъците. Например 43% от хората вярват, че хлябът съдържа витамини, а общо 47% не са съгласни с твърдението, че хлябът с мая е вреден. По този начин цялостното мнение за този основен продукт остава положително. Категорично е мнението по отношение качествата на пълнозърнестия хляб. За 73% от всички той е по-полезен от белия, но въпреки това, както вече споменахме, е най-често купуван от едва 13% от населението на възраст 15-69 години. Хлебопроизводството в България има шанс в бъдеще да предложи на потребителя интригуващи нови продукти, предвид факта, че 46% от хората обичат да опитват нови видове хляб. Особен интерес има в регионите София и Варна и по-точно в големите градове в тях. При тази група хора интересът надхвърля 56%, т. е. доста над средното за страната.

Катерина Захариева-Маевска, „ИПСОС България”