Регламент 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите се прилага от 13 декември 2014 г. Той въвежда изискване за задължително предоставяне на информация на потребителите относно възможните алергени за непредварително опакованите храни. В чл. 44 са посочени националните мерки относно непредварително опаковани храни и в параграф 1, буква „а“ е записано, че когато храните се предлагат за продажба на краен потребител или на заведение за обществено хранене без предварително опаковане, или когато храните са опаковани в търговските помещения по искане на потребителя или са предварително опаковани за директна продажба, предоставянето на данните, посочени в член 9, параграф 1, буква „в“, е задължително. Въпросният член 9, параграф 1, буква „в“ препраща към приложение II, където е посочен списъкът на веществата, причиняващи алергии или непоносимост. Казано накратко, всички стопански субекти в хранителната промишленост, които предлагат непредварително опаковани храни, трябва да информират потребителите за алергените в тях.

Кого ще засегне това задължително изискване?

Всички малки пекарни, закусвални, сладкарнички, пекарните и витрините с обслужване в търговските вериги, магазините за хранителни стоки, малките заведения за бързо хранене, както и големите ресторанти. Ако предлагате прясно изпечени кроасани, ароматен хляб, ябълков пай, хрупкави сладки, банички или пък готвени ястия, трябва да уведомите клиентите си кои алергени присъстват в продуктите.

Как трябва да бъдат информирани потребителите?

В чл. 44, параграф 2 се дава право на държавите членки да приемат национални мерки за начините, по които се предоставят данните или елементите от тях, посочени в параграф 1, и при необходимост за формата им на изразяване и представяне. Чл. 12, параграф 1 поставя изискването задължителната информация за храните да е налична и леснодостъпна за всички храни. Някои страни членки вече са приели национални мерки за начините и формата на изразяване и представяне на алергените за непредварително опакованите храни.

Кои са веществата и продуктите, причиняващи алергии или непоносимост, които трябва да се обявят задължително?

Те са посочени в Приложение II на Регламент 1169/2011 и са 14 на брой:

1. зърнени култури, съдържащи глутен, а именно: пшеница, ръж, ечемик, овес, шпелта (вид пшеница), камут (вид едра твърда пшеница) или техни хибридни сортове, както и продукти от тях;

2. ракообразни и продукти от тях;

3. яйца и продукти от тях;

4. риба и рибни продукти;

5. фъстъци и продукти от тях;

6. соя и соеви продукти;

7. мляко и млечни продукти (включително лактоза);

8. ядки, а именно: бадеми (Amygdalus communis L.), лешници (Corylus avellana), орехи (Juglans regia), кашу (Anacardium occidentale), пеканови ядки (Carya illinoiesis (Wangenh.)К. Koch), бразилски орехи (Bertholletia excelsa), шамфъстък (Pistacia vera), орехи макадамия или орехи куинсленд (Macadamia ternifolia) и продукти от тях;

9. целина и продукти от нея;

10. синап и продукти от него;

11. сусамово семе и продукти от него;

12. серен диоксид и сулфити с концентрация над 10 mg/kg или 10 mg/litre, изразени под формата на общ SO2, който следва да се изчисли за продуктите, предлагани готови за консумация или върнати към първоначално състояние съгласно указанията на производителя;

13. лупина и продукти от нея;

14. мекотели и продукти от тях.

Тук трябва да се добави и Решение за изпълнение на комисията за разрешаване на пускането на пазара на белтък от рапично семе като нова хранителна съставка съгласно Регламент 258/97 на Европейския парламент и на съвета, съгласно което на етикета на всички храни, които съдържат белтък от рапично семе като съставка, се посочва по видим и четлив начин, че този продукт може да причини реакция за потребителите, които са алергични към синап и продукти от него. Това изискване е задължително както за предварително опакованите, така и за непредварително опакованите храни.

Ако предлагате храни „БЕЗ ГЛУТЕН” или „С МНОГО НИСКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ГЛУТЕН”, трябва да следвате много стриктни правила, които са посочени в Регламент 41/2009 на комисията относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен. Този регламент е актуален до 20 юли 2016 г. От тази дата започва прилагане на Регламент 828/2014 на комисията относно изискванията за предоставяне на информация на потребителите за отсъствието или намаленото съдържание на глутен в храните. Съгласно посочените регламенти например обозначението „БЕЗ ГЛУТЕН” може да се постави само в случаите, когато храната е със съдържание на глутен не повече от 20 mg/kg.

Регламент 1169/2011, чл. 36, параграф 3, буква „а“ посочва, че комисията приема актове за изпълнение относно прилагането на изискванията за доброволната информация за неизбежно или неумишлено присъствие на алергени като предупредителния текст „Може да съдържа следи от...”. Няма поставени срокове за приемането им. При съхранението и обработката на храните трябва да се вземе предвид рискът от кръстосано замърсяване с други алергени, които не са част от рецептата и предупредителните текстове да се използват при действителен риск за консуматора.

На уеб страницата на Европейската комисия са публикувани „Въпроси и отговори” относно прилагане на Регламент 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители” е създала работна група от експерти от държавите членки, които отговарят на въпроси, касаещи прилагането на регламента. На въпроса може ли информацията за алергени за непредварително опакованите храни да се предостави от стопанския субект в хранителната промишленост единствено и просто по искане на потребителя отговорът е ясен: „Не. Информацията трябва да е на разположение и лесно достъпна, така че потребителят да е осведомен, че непредварително опакованата храна поражда проблеми във връзка с алергени и непоносимост.”

България все още не е приела национални мерки или указания как да бъде уведомен потребителят за наличието на алергени в непредварително опакованите храни, което обаче не освобождава стопанските субекти от това задължение, тъй като Регламент 1169/2011 се прилага пряко във всички държави членки.

Яна Милчева, инженер-технолог,
Кристина Петева, инженер-технолог, отдел „Осигуряване на качеството и безопасността на храните”, EC Bul (member of Euro Consultants Group Belgium)

Какво направиха някои държави?

Белгия е една от първите страни в Европа, която определя национални мерки, според които информацията относно алергените в непредварително опакованите храни може да бъде предоставена както писмено, така и устно. Принципът е информацията за алергените да бъде винаги достъпна за потребителя, който купува или поръчва дадена храна. Тя трябва да бъде предоставена на мястото, където храната е предложена за продажба, и да предхожда крайното решение за покупка на потребителя.

Ако алергените не са ясно обявени на видно място, потребителят трябва да бъде уведомен, че информацията е достъпна в менюто, на специален информационен лист и т. н. или при запитване към продавача или сервитьора тя да му бъде предоставена.

Устното съобщаване на информацията може да се извърши при следните условия:

-  информацията да бъде предоставена във всеки момент при запитване от потребителя;

-  да бъде внедрена вътрешна процедура, която да гарантира пълно, точно и ясно уведомяване на потребителя;

-  тази процедура да съществува в писмен вид и да бъде достъпна до всеки член на персонала;

-  персоналът, за който се отнася процедурата, да бъде информиран за рисковете, свързани с алергените и хранителните непоносимости към тях.

В случаите, когато е невъзможно да бъдат изпълнени тези условия, например щандове и заведения за самообслужване, където няма постоянно присъствие на член от персонала, информацията трябва бъде предоставена писмено.

Във Великобритания на уебсайта на Агенцията по стандартизация на храните (Food standards agency in UK) са публикувани „Техническо ръководство за етикетиране на алергените в храните и информацията, която се изисква от Регламент 1169/2011” (август, 2014) и „Информация за алергените за непредварително опакованите храни” (юни, 2014).

Указанията към операторите в храните са наличие на обучен персонал за възможните алергени. Алергените може да са предоставени в писмена или устна форма:

-  в менюто; например кейк от моркови (съдържа мляко, яйца, пшеница и орехи);

-  на специални дъски с менюто;

-  в специално предназначени папки с алергените в храните, които могат да съдържат продуктови спецификации, етикет със съставките на храните или таблици с предлаганите храни и присъствието на алергени в тях;

-  ако информацията не е предоставена в писмена форма, на видно място е необходимо да има указания за клиента къде би могъл да получи тази информация. Указанията трябва да са на местата, където  клиентът очаква да бъде информиран – например при поръчването на храната, на дъските с менюто или на самото меню 

-  Информацията може да бъде предоставена и в устна форма, като част от разговор с клиента, като може да се използва който и да е от описаните по-горе начини. В този случай трябва да има налични методи, които да гарантират, че предоставената информация е проверима, пълна и коректна и еднаква по всяко време.

Ирландия. Ирландската агенция по безопасност на храните е разработила „Указания за информацията за алергени в непредварително опакованите храни в Ирландия”, публикувани на уеб страницата на агенцията. Те дават насоки как да се отговори на изискванията на приетото местно законодателство /S.I. No. 489 of 2014/. Алергените за непредварително опакованите храни се обявяват в писмена форма на места, които се идентифицират лесно и са достъпни. Ако е избрано отделно място, то трябва да бъде лесно за разпознаване от потребителите и информацията да е ясна, разбираема и четлива. Тя трябва да е поне на английски или на ирлански и английски език. Може да е както на хартиен носител, така и в електронен формат, а също и като отделна част от менюто, например със специални дъски, на които е обявен специалитетът с информацията за алергените в него. Не трябва да се забравя, че информацията за алергени трябва да бъде предоставена и за непредварително опакованите напитки, като наливната бира, виното, сервирано на чаши и коктейлите, а също и за шейковете и соковете. Виненият лист в тези случай би могъл да съдържа информацията за алергени, докато за другите напитки тя може да е непосредствено до тях, в ценовата листа или на видно място в помещението. Информацията за алергените се представя във формат „Съдържа...”.

В указанията са включени и детските заведения, в които се доставя храна. За тях е обяснено, че поради невъзможността на децата да направят информиран избор, информацията за алергените се предоставя на техните родители в писмена форма. За болничните заведения е посочено, че ако пациентите получават храната си на отделни от залата за хранене места, то те трябва да са уведомени в писмена форма, а ако са възпрепятствани и не е възможно, могат да получат задължителните данни и в устна форма. Ако има причина пациентът да не възприема информацията за алергени, то тя се предоставя на член от семейството или настойник, който може да направи информиран избор. Благотворителните институции и арестите също са разгледани. Тези указания не са законово обвързани и при необходимост и промени могат да се актуализират.